Омбудсманът Диана Ковачева заявява, че при липсата на действащ бюджет няма реална възможност необходимите средства да бъдат адекватно разпределени за подобряване на живота на уязвимите групи от обществото и то в момент на непрекъснато растяща инфлация, която се отразява не само на пенсионерите, но и на всички, работещи в частния и държавния сектор. Това се посочва в становище на омбудсмана Диана Ковачева, което тя изпрати до комисиите в парламента по внесения от Министерския съвет Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2022 г., съобщават от пресцентъра на обществения защитник. Становището е базирано на жалбите и проблемите на гражданите до институцията, се отбелязва в съобщението.
Диана Ковачева посочва още, че във време на растящата инфлация са необходими действия за приемане на бюджети, които да позволяват на хората да покриват своите нужди и задължения към държавата.
Като изтъква, че най-важният аспект на бюджета е социалният, Диана Ковачева акцентира на правата на пенсионерите като една от най-уязвимите групи граждани, както и на другите плащания със социален характер. Тя отбелязва, че възрастните хора срещат сериозни проблеми основно заради размера на преизчисляване и осъвременяване на пенсиите им. Оплакванията до омбудсмана са свързани предимно с коефициента, който варира от едно до 1,35 и с който бяха преизчислени пенсиите. Така се стигна до ситуацията, в която от 1 октомври т.г. всички пенсии от трудова дейност се преизчислиха, но само около 1/3 от пенсионерите у нас реално получиха по-висок размер на личните пенсии, отбелязва Ковачева.
Според омбудсмана единственият начин в подкрепа на достоен живот на българските пенсионери и без да има ощетени от едно бъдещо преизчисляване е пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2020 г., да се преизчислят от 1 януари 2023 г., като индивидуалният коефициент на всяко лице се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2021 г., след което размерът на пенсията се определя при условията и по реда на чл. 70, 75 и 79 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
В становището си омбудсманът изброява няколко цели, които няма да бъдат постигнати с предложението за продължаване действието на разпоредби от трите закона за бюджета.
След увеличението на линията на бедност в България на 504 лв. от 1 януари 2023 г. огромна част от пенсионерите ще получават пенсии под тази линия, посочва Ковачева. Тя отбелязва също, че с този бюджет няма да може да се предложи вариант за адекватно на инфлацията осъвременяване на пенсиите по чл. 100 от КСО от 1 юли следващата година, както и че няма да може да се преизчислят пенсиите, така че да не остане пенсионер с доход под прага на бедност. „За поредна година без решение ще остане проблемът при прилагането на чл. 102, ал. 2 от КСО, което означава, че и през 2023 г. служебно преизчисляване на пенсиите ще се прави от първо число на април, а не от началото на годината и така пенсионерите отново няма да получат увеличение в пенсиите си за четири месеца на годината. Увеличението им ще е само за периода от май до декември на съответната година“, пише омбудсманът.
Диана Ковачева посочва още, че няма да може да бъде актуализиран дневният минимален и максимален размер на обезщетението за безработица. Остават неосъвременени и размерите на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст и на дете до осемгодишна възраст от бащата (осиновителя), както и средномесечният доход и размерите на месечните и еднократните помощи по Закона за семейни помощи за деца. Не е предвидено увеличение и на други нормативно определени плащания.
По отношение на Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г. омбудсманът изразява безпокойство, че се запазва практиката за лимитиране на дейността на лечебните заведения с произтичащите от това нарушено право на своевременен достъп на пациентите до специалисти и медико-диагностични дейности, както и върху невъзможността за повишаване нивото на заплащане от НЗОК и заплащане за нови дейности, лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.
В становището си Диана Ковачева отбелязва също необходимостта от гарантиране на правото на хората с трайни увреждания на справедлива месечна финансова подкрепа. Тя смята, че е необходимо да бъдат предприети действия за промени в чл. 70, т. 5 от Закона за хората с увреждания, като към получаващите социална пенсия за инвалидност се добавят и хората с пенсия за военна инвалидност или наследствена пенсия, също с право на чужда помощ.
Друг проблем, който омбудсманът поставя, е за размера на издръжката, изплащана от държавата, когато осъден родител не изпълнява задължението си. „Дори и с последното увеличение на сумата в размер на 90 лв., тя е крайно недостатъчна и не кореспондира с разпоредбата на Семейния кодекс и с идеята, която е вложил законодателят за защита на най-добрия интерес на детето. В Конституцията изрично е прокламирано, че децата са под закрилата на държавата и обществото, което значи, че държавата и обществото дължат защита на правата на децата, особено на тези, които са в уязвима ситуация, заявява омбудсманът.