При намирането на изчезналото дете Сашко да се подходи към него без бурно изразяване на емоции, съветват специалисти. Това единодушно мнение изразиха пред БТА проф. Надя Полнарева, началник на Клиниката по детска психиатрия "Св. Никола" в УМБАЛ Александровска, д-р Атанаска Аврамова, детски психиатър и началник на Дневното отделение и Светла Стайкова, клиничен психолог в същата клиника.
Силните стимули за децата от аутистичния спектър
Децата с аутистично разстройство често имат изразена непоносимост към силни стимули, посочи проф. Полнарева. Те трудно приемат внезапни промени и директни силни дразнители, които надвишават прага им на поносимост. В отговор на въпрос дали е подходящо чрез любима песен на Сашко той да бъде привлечен и да се „покаже“, д-р Аврамова каза, че реакцията на децата от аутистичния спектър е много ситуативна т.е. тя не може да бъде категорична и предсказана. Дори и да има нещо любимо, то може и да не подейства в определена ситуация или да действа с обратен знак, допълни тя. Добре е да се опита да бъде привлечен с любими негови неща, но това не може да бъде гаранция за успех, тъй като не се знае как се чувства детето в момента и какво би преживяло, дори и да чуе своя любима песен. Много е трудно категорично да се предвиди реакцията му, каза още д-р Аврамова.
Детето, най-вероятно, сега се намира в екстремна ситуация, в крайно състояние на изтощение и на обърканост, каза проф. Полнарева. По думите ѝ всяко дете в такава ситуация, независимо дали е от аутистичния спектър, би било доста непредвидимо. Това, че Сашко е с аутизъм, не означава, че можем да предвидим какво точно ще се случи, още повече като се има предвид колко дни са минали от изчезването му, допълни проф. Полнарева. За него знаем, че добре се справя с отдалечаването от дома си и с връщането обратно, а и децата с аутизъм често са много умели в запомнянето на маршрути - това често е характерна тяхна особеност, добави проф. Полнарева. Трябва обаче и да си дадем сметка, че всяко дете на 12 години би било много объркано и уплашено, ако се загуби в непозната местност.
Твърдението, че децата от аутистичния спектър издържат дълго на ниски външни температури и без храна
Не мога да кажа, че децата от аутистичния спектър имат някаква специфична телесна особеност, каза проф. Полнарева. По думите ѝ това зависи от индивидуалната издръжливост. Според д-р Аврамова се регистрират такива особености в сензорната преработка, които карат обкръжението да мисли, че понякога децата с аутизъм имат по-различно усещане за болка, за топлина или за студ, но те не са еднакви за всяко дете. Тези деца може да не съобщават за болка, може да се държат сякаш болката или студът не съществуват, но това не означава, че реално са по-издръжливи или че няма да се разболеят, добави тя.
Хората, които работят с него, както и близките му, биха могли да дадат повече идеи за това как Сашко преживява събитията, доколко има разбиране какво е опасност, в какво се състои тя и как да се справи с нея, когато се появи, каза психологът Светла Стайкова. Ние, специалистите, много държим на това родителите още в самото начало на диагностицирането на дете от аутистичния спектър, да ги учат, да ги подготвят за ежедневните предизвикателства, задавайки модели, в които те да се вписват, допълни тя.
Децата от аутистиния спектър са много по-уязвими, те се пазят по-малко, не преценяват обстановката и последствията, по-трудно разчитат сигналите, които им дават другите хора, каза още проф. Полнарева. Това води не само до психологична уязвимост, но и по-висок риск от инциденти, допълни тя.
Множеството доброволци, търсещи Сашко, пречат ли му да се прибере по познатия път до дома
Не може да се каже, че всички тези разтревожени хора, които го търсят, му пречат да се прибере, както и не мисля, че това е причината детето да не се появява. Посочването на конкретна причина без достатъчно информация е нещо, което най-често води до погрешни генерализации и обобщения, включително и до погрешно кулпабилизиране. Семейството и хората, работили с него, както и доброволците, които търсят детето, при цялото това напрежение и страдание, са ангажирани крайно емоционално със случая. Професионалистите от Перник, които са работили с детето, могат да кажат особеностите на неговия поведенчески профил, каза още проф. Полнарева.
Всяко дете от аутистичния спектър е уникално, така, както и всяко здраво дете, но тези с аутизъм имат някои особености, които правят комуникацията им със света по-трудна, както и преценката на обстановката и разчитането на социалния контекст, добави тя. Оттам нататък това е индивидуално човешко същество с всички негови персонални особености, които се познават най-добре от хората, които са в непосредственото му обкръжение, посочи проф. Полнарева.
Но дори и хората, които много добре познават Сашко, трудно биха предвидили реакцията му в една толкова необичайна и сложна ситуация, когато неговото разбиране на ситуацията е много особено и ограничено, допълни д-р Аврамова. По думите ѝ най-вероятно той не разбира достатъчно добре какво се случва и не достига до обичайните и логични за нас решения. Неговото решение може да е да се крие от всички, вместо да се покаже и да потърси помощ. Във всички случаи изпитва страхове и страдание, добави тя. Не трябва да се забравя, че той вече е изтощен и възможността да извика също може да е компрометирана, напомни психологът Стайкова.
Могат ли децата с разстройство от аутистичния спектър да се движат много и твърде дълго време
Не може да се обобщи това твърдение за всички деца с аутизъм, каза проф. Полнарева. Едно дете с аутизъм може да бъде много подвижно, но може и с часове да си играе на едно място, неподвижно, седящо и играейки, прекалено спокойно с играчка. Идеята, че всички деца от аутистичния спектър имат някаква обща поведенческа характеристика, е погрешна, отбеляза тя. Някои от тях имат не толкова желание да тичат, а движението е по-скоро начин, по който те опознават света, обясни проф. Полнарева.
Децата от аутистичния спектър, освен че се различават едно от друго, се променят и в хода на развитието си и едва ли можем да кажем, че същото дете на 4-5-годишна възраст е функционирало по същия начин, по който функционира сега, каза Стайкова. В този смисъл е много важно да не се опитваме да търсим някакви универсални правила, защото има едно основно правило – когато имаме трудно поведение при едно дете, ние всъщност не прилагаме принципите, които общо се прилагат към деца с трудно поведение, а се опитваме да разберем конкретното дете, с неговото поведение и се опитваме да го превърнем в по-адаптивно дете, добави Стайкова.
Деца с разстройство от аутистичния спектър, градски транспорт и непознати хора
Не можем да кажем конкретно и със сигурност дали, ако към Сашко се приближи непознат, той би тръгнал към него, каза Стайкова. По думите ѝ е възможно, ако, например, към детето се приближи много едър човек или с необичайно облекло, да го изплаши.
Ако пристъпващият към детето му говори спокойно, вероятността детето да го доближи е много висока, каза проф. Полнарева. По думите ѝ то ще разпознае добронамерения тон. Децата от аутистичния спектър често имат по-малко страхове от непознати хора отколкото другите деца, но една хиперстимулация, висок глас, силно изразяване на емоции обикновено ги плашат.
Ако детето има опит с качване и возене в градски транспорт, би могло да се качи в автобус или дори на влак, каза още проф. Полнарева. Според д-р Аврамова дори и да се качи на някакъв транспорт, аутистичното дете най-често не го прави с ясен план. То би се качило от интерес или по навик, но най-вероятно много трудно би могло целенасочено да се върне, добави тя.
Търсенето на дете с разстройство от аутистичния спектър
Специалистите са единодушни, че търсенето на дете с разстройство от аутистичния спектър трябва да е планирано, много добре координирано и търсещите да се инструктирани да го правят внимателно. Детето може и да чуе любимата си песен, но ако има нараняване, няма да се сети да отговори с глас, няма да може и да се доближи, казаха още те. В отговор на въпрос дали би отговорил при повикване по име специалистите казаха, че зависи от това дали е научен. Дете от аутистичния спектър е изложено на повече рискове заради трудната му комуникация, трудната му оценка на ситуацията и неговата непредпазливост.
Целта на отглеждане на дете с разстройство от аутистичния спектър е да бъде обучавано да разпознава света, независимо от особеностите, които има, посочи проф. Полнарева. Терапията на децата с аутистично разстройство е насочена основно към обучителни и поведенчески интервенции. Това, което могат да кажат близките и професионалистите, които работят с Александър, е какво знае той за света, какво може, какви знания и умения е усвоил в семейството и като резултат от специализираната работа.