С 12 гласа „за“, три „въздържал се“ и без „против“ Комисията по труда и социалната политика в парламента подкрепи на първо четене законопроекта за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет, Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. В края на октомври Министерският съвет внесе в Народното събрание т.нар. „удължителен закон“ на бюджета с мотива, че няма съставен редовен кабинет.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова потвърди, че плащания, размери и квоти ще се запазят на нивата от 2022 г. Тя увери, че са гарантирани социалните плащания. По думите ѝ в момента не се работи по вариант на нов бюджет.
Деница Сачева (ГЕРБ-СДС) заяви, че нейната парламентарна група подкрепя решението за внасяне на удължителния закон с оглед на това, че няма редовно правителство и съответно ясен дневен ред. Отварянето на темата за бюджета води до едни изключително сложни политически дискусии, често с драматичен популизъм, коментира тя. Това предложение по никакъв начин не застрашава социалните плащания, подчерта Сачева. Тя каза, че ГЕРБ-СДС апелира да се направят допълнителни разчети и да се видят реалните възможности за увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари.
Искрен Арабаджиев („Продължаваме Промяната“) каза, че подкрепата за удължителния закон е с условия. Според неговите думи ПП счита, че служебното правителство трябва да внесе редовен бюджет за 2023 г., за да се даде възможност на Народното събрание да приеме редовен такъв, който е съобразен и с новата действителност. Той каза, че актуализацията на бюджета за 2022 г. е направена при макрорамка, която не е актуална към момента. Арабаджиев посочи, че вдигането на МРЗ е задължителен елемент, за който от ПП настояват.
Севим Али (ДПС) също посочи, че социалните плащания в Държавното обществено осигуряване (ДОО) са гарантирани. Той посочи, че след 1 януари догодина влиза в сила и новият размер на линията на бедност.
Георги Георгиев („Възраждане“) заяви, че очакванията на неговата парламентарна група са били поне за увеличаване на МРЗ и затова той и колегите му ще се въздържат при гласуването.
Според председателя на комисията Георги Гьоков („БСП за България“) вдигането размера на МРЗ също е важно. МРЗ няма как да остане на нива от 710 лв., най-малкото, защото още следващата година ще ни се заложи да я вдигнем, смята той. Гьоков напомни за Директивата за адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, приета от Европейския парламент през септември.
Заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска каза, че министерството следи всички предложения по отношения на МРЗ и е подготвило предварителна оценка на въздействие на всяко от тях. По думите ѝ социалното министерство в момента е подготвило и допълнителни варианти. „С оглед на всички предложения, които са направени от социалните партньори, следим политическата ситуация и имаме готовност да отговорим на съответните решения такива, каквито ще се случат в бъдеще“, каза тя.
Комисията по труда и социалната политика прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Одобрен на първо гласуване беше и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българския жестов език.