Децата със специални образователни потребности (СОП) се повлияват изключително добре от арт и трудотерапията, като във всяка среща с терапевта те добиват все по-голяма увереност в собствените си възможности. Това заяви за БТА арт- и трудотерапевтът и ресурсен учител Галя Мийкова. Повече от две години тя развива програмата по арт и трудотерапия към Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО) в София-град. Работата там е насочена към подобряване състоянието на децата със СОП с цел успешното им включване в образователния процес.
Хората често не си дават сметка какви бариери и трудности стоят пред тези деца, за да изпълнят наглед елементарни изисквания. Арт и трудотерапията осигурява именно тази правилна подготовка и последваща подкрепа, от която децата се нуждаят, коментира Мийкова. Тя добави, че методите и изразните средства на експресивната арттерапия създават мост между възможностите на детето и изискванията на обществото. Същевременно децата учат за себе си, за заобикалящата ги среда, усвояват нови умения, за които са считали, че са непосилни, обясни специалистът.
Корените на арттерапията са дълбоко в древността, но като наука и професия тя започва своето развитие след Втората световна война. Тогава медици, психиатри и психолози се обединяват около ползите и по-високата ефективност на творческите занимания при възстановяването на войниците от фронта, обясни специалистът. Неоспоримо е и благоприятното въздействие от такава подкрепа и при децата със специални нужди, посочи Мийкова. Тя добави, че няма възрастово ограничение при този вид терапия.
Арттерапията вдъхва увереност
Според Мийкова арттерапията дава на първо място спокойствие и пълно разбиране на детето със СОП.
„Веднага след това идва и ефектът, при който детето осъзнава колко много може и колко невероятни способности има", разказа тя. "Когато се добавят и уменията за самостоятелно справяне с множество дейности, които доскоро са били избягвани, става ясно колко силно позитивно въздействие имат нашите сесии върху тази уязвима група деца“, обясни Мийкова.
„Работата се планира предварително, като фокусът постепенно и плавно пада върху концентрацията и вниманието, върху развиване на грубата и фината моторика, върху преодоляване на несигурността и страховете, върху разбирането на собствената идентичност и т.н.“, разкри тя.
По думите ѝ особено място заемат дейностите, при които се цели редуциране на тревожността, така характерна за децата със СОП. Работи се с деца от аутистичния спектър, с деца с хиперактивност и дефицит на вниманието, деца с различни синдроми, деца с обучителни затруднения. За тази година в залата по арт- и трудотерапия ще има сесии с над 11 деца. Най-малкият посетител е на 4 г.
Мийкова обясни, че битува погрешно схващане, че арт- и трудотерапията са клуб по приложни и изобразителни изкуства. В една сесия при нас се целят съвсем различни от красиви произведения крайни резултати, каза тя.
За успешна терапевтична сесия може да се счита тази, в която детето е придобило нов опит, преминало е и е преживяло по нов и позитивен начин активност, която е избягвало до този момент, обясни Мийкова.
Тя посочи, че целта е замяна на негативния спомен или страха от неуспех. Мийкова е категорична - важен е процесът, а не крайният продукт на изобразителната дейност.
„Нашите крайни изделия може невинаги да са „идеални“ и красиви, но по време на работата си детето е натрупало много опит, с който то си служи и в други ситуации“, коментира арттерапевтът.
Изработените изделия в нашите сесии винаги биват поставени в изложба, където са високо оценени. Гледайки ги, детето винаги може да се опре на този позитивен свой опит и така да изгради една по-висока самооценка за възможностите си, поясни Мийкова.
Отключване на положителни емоции
Атмосфера по време на арт- и трудотерапия е винаги приветлива, спокойна и безопасна. Децата имат възможност да пробват различни занимания – от рисуване с бои, терапия с пясък, изработване на колажи през различни терапевтични пластилини до игрови дейности с много кукли, които подпомагат комуникацията .
Винаги търсим подобряване на състоянието, подчерта Галя Мийкова. Преди да дойдат при нас или паралелно, децата са работили или работят и с други специалисти и терапевти. Този комплексен подход дава трайни резултати и мотивация за детето да участва, а не да е пасивен наблюдател в процесите около него, обясни специалистът.
Центърът и фокусът винаги е детето, състоянието, в което то идва на сесия, неговите интереси и нагласи, напомни отново Мийкова. И добави: "Смело мога да кажа, че в края на сесията никой не иска да си тръгва".
Оценка на състоянието
По думите на специалиста отчитането на началното състояние, с което детето влиза в залата, е опорна точка, около която се изгражда цялата терапевтична програма.
Първото нещо, което учим децата, са най-елементарни навици – да си събуят обувките, да си закачат якето, да си сложат престилката за рисуване и др. След това, според тяхното състояние и нужди, започва и същинската част. Целта е да се изградят умения за независим живот, коментира Мийкова.
Тя изброи и някои от техниките, които се прилагат по време на сесията. Работим с няколко вида пясък, които целят развитието както на грубата и фината моторика, преодоляване на дефицити, свързани с преработката на сензорна информация, така и оптимизиране на комуникационните умения, посочи Мийкова.
За овладяване на графичното пространство се започва от по-голямото. Така се опитваме да влезем в рамките на голям лист, като постепенно го намаляваме до изискуемите в детската градина и училището формати, уточни специалистът. По думите ѝ отначало формите и линиите са неправилни и груби и постепенно, без натиск, детето стига до по-умели и координирани движения.
Супергерои, изработени по време на терапия. Снимка: БТА
Всяка една дейност цели да покаже на детето, че няма нищо страшно, че всичко е красиво и даже забавно, посочи специалистът.
„В зависимост от състоянието, някои дейности с пясък терапевтират нарушения в сензорната преработка, при други тази роля се поема от усещанията от различни шумове, звукове и мелодии“, каза Мийкова. И добави, че работата с различни материали повлиява и тактилната чувствителност. „Учим се да преработваме сензорна информация и с помощта на светлинно табло, което е особено забавно“, даде пример тя.
Когато тревожността бъде сведена до ниво, в което детето вече може да възприема, специалистите прибягват до усвояването на нова дейност, която отново е съобразена с индивидуалните възможности, така че да не се породи тревога.
Децата са супергерои
Много работим върху психологични теми и бариерите, които децата със СОП срещат. Изработваме колажи-супергерои, които помагат на децата да преодоляват някои страхове, коментира още Мийкова.
Тя разказа за малката Краси, която се страхува от летящи насекоми. Когато със своя терапевт детето е разгледало различни супергерои, детето избрало да бъде Супержаба, защото е с дълъг език, с който може да лови мухите. С изработката на такъв супергерой Краси се е почувствала по-силна и по-смела.
По време на сесията очертахме на картон Краси в цял ръст. Когато изрязахме картона и го изправихме до нея, тя се убеди, че е по-голяма от мухата или пчелата и няма от какво повече да се бои, разказа Мийкова.
Специалистът увери, че при сесиите се обръща особеното внимание на децата и техните нужди, като се показва отдаденост към всяко едно от тях.