Моделът в новата оперативна програма за регионално развитие отрежда много важна и съществена роля на регионалните съвети, които ще трябва да определят цялостната концепция за развитието на регионите. Това каза в интервю за БТА Деница Николова, народен представител от ГЕРБ-СДС, която беше заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020.
Николова обясни, че регионалните съвети са междинна структура, която трябва да познава спецификата на територията, която представляват. В тях ще се включват представители на институциите, общините, областните управи, неправителствения сектор, както и граждански организации, които имат своята дейност на местно ниво.
Именно те ще извършат подбора на концепции за бъдещо финансиране от програмите, подкрепящи интегрираните териториални инвестиции, обясни експертът. Концепциите следва да осигурят синергията между мерките по различните оперативни програми на база конкретните нужди за даден регион, коментира Николова.
Ако говорим за основния проблем на Северозападна България, който е свързаността, в една такава концепция, следва да бъде включен не само пътят, който има необходимост от ремонт или рехабилитация, а да се види ролята на бизнеса за изграждането на този път и какви биха били стимулите за него да развие допълнителна дейност в региона, като по този начин допринесе за развитието му, даде пример тя.
Регионалният съвет ще трябва да оцени подобни проектни предложения и идеи, създадени на принципа на нуждите и на принципа „от долу нагоре“, като отчита, от една страна, местните регионални приоритети, определени от интегрираните териториални стратегии, и от друга - да направи съпоставка за съответствие с националните политики включени в секторните стратегии.
Моделът е новаторски, труден, свързан е с немалко административни трудности, предизвикателства и преодоляване на бюрократичното мислене. Този модел всъщност е и една съществена стъпка към децентрализацията. Ако регионалните съвети покажат своя потенциал, че реално могат да правят избор на качествени проекти, които да постигат конкретната цел за развитие на регионите, следващата стъпка, към която се стремим, е финансова независимост на регионите по линия на управление на европейско финансиране, коментира експертът.
Следва пълният текст на интервюто:
Какъв инструмент е кохезионната политика на ЕС?
ЕС създаде инструмент, който да търси сближаване между икономическото и социално развитие на всички държави в общността. Чрез него ЕС предоставя средства на всяка държава членка в зависимост от степента ѝ на икономическо и социално развитие. Основата на кохезионната политика е сближаването на регионите и основната ѝ цел е подобряване качеството на живот на хората, техния стандарт, както и търсенето на възможности за по-добра интеграция между държавите чрез прилагане на общи подходи, взаимодействия и партньорства.
Кохезионната политика има три стълба за финансиране. Първият стълб са така наречените национални пакети, които всяка държава има възможност да управлява по начин, по който да изпълнява както националните си политики и приоритети, така и да допринася за изпълнението на европейските политики. Това всъщност са всички оперативни програми, заедно с Програмата за морско дело и рибарство и Програмата за развитие на селските райони, които са под шапката на Споразумението за партньорство с ЕК.
Вторият стълб е свързан с европейското териториално сътрудничество, който представлява достъп до допълнителен финансов ресурс за развитието на трансграничните територии и търсенето на възможности за взаимодействие между пограничните райони в различните държави членки на ЕС. Освен трансграничните програми, в допълнение са транснационалните и междурегионалните програми, които са възможности за взаимодействие на проектно ниво между почти всички държави членки на ЕС.
Третият стълб, който касае кохезионната политика, е свързан с така наречените хоризонтални програми и инструменти на ЕС. Средствата са разпределени към всяка главна дирекция на ЕК и способстват за постигане на целите на европейските политики, предопределени от европейското законодателство.
В най-общ план кохезионната политика е политика за намаляване на дисбалансите между държавите членки и се реализира чрез набор от финансови инструменти, разделени в три различни стълба. България като равноправен член на ЕС има достъп до финансов ресурс за кандидатстване, участие и изпълнение на проекти по всеки един от тях.
Планът за възстановяване не е елемент на кохезионната политика. Това е отделен инструмент, част от финансовия механизъм на ЕК „Следващо поколение“, свързан с възстановяване на икономиките и справяне с последиците от ковид кризата. Фокусът е постигането на икономическа трансформация чрез зелени инвестиции и дигитализация.
Много се говори за изоставане по отношение на оперативните програми и Плана за възстановяване и устойчивост на България. Какви са възможностите за новия програмен период?
Ние направихме всичко възможно програмите да са с такава степен на готовност, че след парламентарните избори през м. април 2021 г. да има възможност те да започнат да се изпълняват.
Сега сме ноември 2022 г. и нямаме особен напредък както по отношение на изпълнението на оперативните програми, така и по отношение на Националния план за възстановяване и устойчивост. Нещо повече, вече са видими дефектите при водените и финализирани преговори от предходното редовно правителство, виждат се поетите ангажименти, които, вместо да доведат до растеж, могат да допринесат за задълбочаването на кризите. Поетите ангажименти в сектор "Енергетика" са пример за това.
Факт е, че последното служебно правителство положи неимоверни усилия, за да се одобрят част от програмите - такъв е примерът с ОП „Развитие на човешките ресурси“ и Оперативната програма за храните. Одобрена е и ОП „Конкурентоспособност“. Факт е, че има забавяне в изпълнението от над година и половина и то ще коства много. Негативите ще са най-вече свързани със забавено развитие, а когато имаме негативни ефекти за развитието, не можем да говорим за сближаване с другите икономики, още повече с високоразвитите. За последната една година България е с два пъти по-лоши показатели за растеж от средните за ЕС. Ние трябва да потърсим начин за преодоляване на това забавяне и една от възможностите за това са възможностите на европейските средства, които вече сме договорили. В общия им обем те са над 50 млрд. лв.
Оттук нататък е много важно да се ускорят всички процеси, свързани с програмите. Все още има неодобрени оперативни програми. Една от най-важните програми, свързана с развитието на регионите, не е одобрена от ЕК. Това забавяне означава, че най-ранните мерки, които могат да стартират, са в най-добрия случай първото тримесечие на следващата година, а бизнесът реално ще може да работи по тези проекти от края на следващата година. В края на следващата година са и първите етапни цели, които ние следва да отчетем пред ЕК. Сроковете много ни притискат. Ако не се постигнат тези етапни цели, България ще загуби средства и вече договорени ресурси, които са разполагаеми за страната, е възможно да се върнат към европейския бюджет.
За съжаление години напред ще виждаме влиянието на това забавяне от година и половина в стартирането на програмния период. Всеки управленски кадър, който ще се сблъска с изпълнението на тези програми, ще бъде притиснат от времето. Когато си притиснат от времето, не си във възможността да вземеш най-правилните решения и често се търсят компромисни решения, включително чрез преговори с ЕК. На България не ѝ трябват повече компромиси. Имахме възможности, които пропуснахме, и моята лична оценка е, че България загуби много заради бездействие и съмнителни стъпки в последната една година.
Защо Северозападният регион в България се превърна в нарицателно за изостанал регион, въпреки многото европейски програми и мерки?
Комплексни са причините за това. Като народен представител от област Плевен, имах възможността пряко да видя въздействието на всичко, което е правено дотук със средства от европейските фондове. Една от основните причини, за да не може Северна България да има темпа на развитие на Южна България, е липсата на свързаност. Липсата на добра инфраструктура и свързаност, която да осигурява възможността бизнесът бързо и безпрепятствено да изпълнява своята дейност, води до липса на развитие.
Без магистрала „Хемус“, без пътя Русе - Велико Търново, без изграждането на допълнение на АМ „Черно море“, без пътя Видин - Ботевград и без тунела под прохода Петрохан, Северна България ще бъде обречена. Друга важна причина е човешкият фактор. Все по-малко хора живеят в Северна България. Възрастовата структура предопределя все по-голям дял на възрастното население в региона. Все по-голям е миграционният натиск към големите градове - София, Пловдив, Бургас, Варна. Който и да има желание да инвестира в тези територии, освен изискването за инфраструктура, има и изискването за човешки потенциал.
Северозападна България има много добри възможности за развитие. Близостта със Стара планина дава предпоставки за развитие на туризъм и затова са необходими комплексни мерки, свързани с осигуряване на по-добър начин на живот, тоест развитието на този регион не може да стане само с инфраструктура или само с мерки за развитие на човешки ресурси, или само с икономически мерки. Необходимо е те да се комбинират на принципа на партньорствата, какъвто е именно моделът за интегрирани териториални инвестиции, заложен в новата оперативна програма за регионално развитие.
Каква е ролята на регионалните съвети за изпълнението на тези мерки?
Регионалните съвети са междинна структура, която трябва да познава спецификата на територията, която представлява. Ако говорим за Северозападния регион, регионалният съвет трябва да познава спецификата на територията, потенциалите ѝ за развитие, наличието на човешки ресурс, потенциала за развитие на образованието, икономиката, възможностите за инвестиции, като например позициониране на индустриални зони. Регионалните съвети включват представители на институциите, общините, областните управи, неправителствения сектор и гражданските организации, които имат своята дейност на местно ниво. Именно те ще извършват подбора на концепции за бъдещо финансиране на регионалните програми. Тези концепции следва да осигурят синергията между мерките по различните оперативни програми на база конкретните нужди за даден регион. Така ще могат да се комбинират в общи проекти различни общини, заедно с неправителствения сектор, за да се търси комплексно решение на даден проблем.
Ако говорим за ключовата тема за Северозападна България, касаеща свързаността, в една такава концепция следва да бъде включен не само пътят, който има необходимост от ремонт или рехабилитация, а да се види ролята на бизнеса за изграждането на този път и какви биха били стимулите за него да развие допълнителна дейност в региона, като по този начин допринесе за развитието му.
Цялостната концепция на интегрираните инвестиции се основава на целта за икономическото и социално развитие на региона. Регионалният съвет ще трябва да оцени подобни проектни предложения и идеи, създадени на принципа на нуждите и на принципа „от долу нагоре“, като отчита, от една страна, местните регионални приоритети, определени от интегрираните териториални стратегии, и от друга - да направи съпоставка за съответствие с националните политики, включени в секторните стратегии. След като са одобрени тези концепции, управляващите органи на централно ниво ще ангажират ресурси в програмите. По този начин няма да бъде ремонтирано само училището или пътят, а ще бъде стимулиран бизнесът да участва в развитието на региона, ще бъдат обучени кадрите, ще бъде направена комфортната среда на живот.
Моделът е труден, свързан е с немалко административни трудности и преодоляване на бюрократичното мислене. Това, което е направено в новата регионална програма, е гъвкавост. Този модел всъщност е една стъпка към децентрализацията. Ако регионалните съвети покажат своя потенциал, че реално могат да правят избор на качествени проекти, които да постигат конкретната цел за развитие на регионите, следващата стъпка, към която се стремим, е по-голяма финансова независимост на регионите. Тоест на тях да им се предоставят ресурси, които те сами да управляват, вместо да са ангажирани само в етапа на подбор.
Принципът, към който са насочени и новите регламенти, предпоставени от Европейската комисия, е такъв, че той дава повече възможности за самостоятелност в процеса на селекция на проектите на местно ниво. Ние се насочихме към тази стъпка, защото видяхме, че след два програмни периода регионалните различия по начина, по който управлявахме европейските средства, не доведе до желания ефект на сближаване. Северозападният регион, сравнен като социално-икономически показатели със Североизточния или Югоизточния, е далеч назад.
Ние трябва да намерим тези проекти, които са най-важните за Северозападния регион, които могат да изведат икономическото развитие на преден план, така че той да има догонващо развитие. Това е основната цел. Трудно постижима е, пътят не е лесен и не е с краткосрочен хоризонт.
Интересна и полезна информация за политиките на сближаване на ЕС може да намерите в специалната страница на БТА "Европа в България: Общо бъдеще". Откриващата конференция на БТА по проект "EU in BG: Cohesion Future - Европа в България: Общо бъдеще" е утре, 1 декември, от 10:30 часа в зала "МаксиМ" на БТА. Дискусията ще бъде излъчена на живо във Фейсбук тук.
/ЛРМ/
news.modal.text
Няма данни