site.btaТри класически творби ще бъдат изпълнени за първи път на българска сцена от Габровския камерен оркестър

Три класически музикални творби ще изпълни за първи път на българска сцена Габровският камерен оркестър на коледен концерт. Той ще се състои на 14 декември от 19 часа в Градската художествена галерия „Христо Цокев”. Това съобщи Иван Стоянов, диригент на оркестъра. 

Концертната програма включва букет от популярни класически произведения, а трите творби, които ще прозвучат за първи път в България, са „ Концерт за цигулка и оркестър №2” от цикъла „Чудноватости“ на Антонио Вивалди,  „Концерт за цигулка и оркестър № 6” от Пиетро Локатели и „Концерт за орган и оркестър” от Антонио Салиери.  Другите произведения, които ще слуша габровската публика, са „Миниатюри“ от Димитър Ненов, „Романс” от Дмитрий Шостакович, пиеси от Йохан Щраус и коледни песни.  Солисти ще бъдат цигуларката Деворина Гамалова и органистът Божидар Пенев.

Стоянов разказа любопитни факти за непознатите на българската публика класически произведения. По думите му „La stravaganza”  ("Чудноватости") е цикъл от 12 концерта за цигулка и оркестър, написани в периода 1712 -1713 г. във Венеция. Те са посветени на венецианския благородник Ветор Делфино, който е бил ученик по цигулка на Вивалди. В личната библиотека на немския виртуозен цигулар и композитор Йохан Пизендел (1687-1755), който е учил във Венеция и се е срещал с Вивалди,  са намерени ръкописи, съдържащи алтернативни варианти на седем от концертите. С изпълнението на елегичния "Концерт № 2 за цигулка и оркестър" в ми-минор Габровският камерен оркестър продължава представянето на всички творби от тази колекция на големия италиански майстор, допълни Стоянов. 

Другото произведение, което ще прозвучи за първи път на българска сцена, е „Концерт за цигулка и оркестър № 6” в сол минор. То е дело на един от най-големите барокови цигулкови виртуози – Пиетро Антонио Локатели. Творбата е част от цикъл от 12 концерта за цигулка и струнен оркестър, публикувани през 1733 г. в Амстердам под името „Изкуството на цигулковото свирене“. Произведението е посветено на венецианския патриарх Джироламо Лини, по чиято покана Локатели е гостувал във Венеция. Тази елегична творба е сред различните му композиции,  открояваща се сред останалите светли и създаващи празнично настроение концерти на Локатели. В тази творба авторът е под влиянието на новаторския стил на Антонио Вивалди и Венецианската школа. Във всяка част на концертите композиторът вмъква откъси с виртуозно-импровизационен характер, които нарича Капричии. В тях той смело експериментира с технически похвати, които отварят пътя и подхранват с идеи изкуството на Николо Паганини. С тези нововъведения Локатели създава традицията на така наречената „каденца“ в инструменталния концерт, в която през 19-и век изпълнителите импровизират върху тематичния материал малко преди края на съответната част на творбата. С този експериментален виртуозен концерт Локатели става родоначалник на модерния цигулков концерт през 18-и век, посочи Стоянов.  

Третото изпълнение, което ще прозвучи за първи път, е „Концерт за орган и оркестър” в до-мажор от италианския композитор Антонио Салиери. Той е сред стотиците композитори, чиято музика след смъртта му е забравена, обяснява още Стоянов. Салиери има незавидната участ, но и късмета да бъде герой на измислена история с Волфганг Амадеус Моцарт, която му осигурява не само безсмъртие, но и интерес към неговото не особено качествено творчество .

По думите му автор на легендата за „завистливия и бездарен“ Салиери, който погубва гения Моцарт, е Александър Сергеевич Пушкин. Шест години след смъртта на Салиери, през 1831 г., Пушкин написва малка трагедия - „Моцарт и Салиери“, в която за да представи всички аспекти на „завистта“ решава да припише качества на Салиери, каквито той не само не е притежавал, но и кощунствено е наклеветил един благороден човек. Какъв е източникът на фантазията на Пушкин можем само да гадаем. Вероятно гостуващи в Петербург немски музиканти са донесли мълвата, че изпадналият в деменция преди смъртта си Салиери се е самообвинявал, че е погубил гениалния си колега, разказва Стоянов. 

Редно да споменем, казва Стоянов,  че по запазени писма има свидетелства, според които Салиери тежко е преживял загубата на своя приятел и колега Моцарт. И вероятно от позицията си на придворен композитор е съжалявал, че не му е помогнал да намери по-престижна и по-неизтощаваща го работа. След смъртта на Моцарт, Салиери поема обучението на най-малкия му син -  Франц Ксавер Моцарт. Волфган Амадеус Моцарт и Салиери имат съвместно произведение, а доказателство за приятелство между тях е решението на италианеца за коронацията на император Леополд II да постави операта на Моцарт „Сватбата на Фигаро“ вместо собствено произведение. По думите на Стоянов, Салиери не е можел да завижда за нищо на Моцарт, защото приживе е много по-преуспял от него.

Друг любопитен факт от историята на музиката е, че Салиери, като най-цененият придворен композитор, се е застъпвал за сънародниците си и действително с тези действия е навреждал на Моцарт и на немските си колеги. Вероятно този слух за коварния Салиери всъщност се е родил от съперничещите си по това време италианска и немска школа, посочи още Стоянов.