Океанската гребна експедиция “Мисията на Шакълтън“, водена от капитана Фиан Пол, с българско участие на борда, се отправи през Южния океан към остров Южна Джорджия с лодката “Мисис Чипи” под флага на Клуба на изследователите, казаха от екипажа.
След последните приготовления вчера, екипът съобщи от остров Кинг Джордж, че се чувства в добро разположение на духа, лодката е натоварена и вече плава с шестимата гребци Лиза Фартхофер от Австрия, Стефан Иванов от България, Джейми Дъглас-Хамилтън от Обединеното кралство, Брайън Краускопф и Майк Матсън от САЩ и лидерът на експедицията Фиан Пол от Исландия.
В следващите дни екипажът ще гребе денонощно 850 морски мили (1574 км) през най-страховитите води на планетата до остров Южна Джорджия в групи по трима, на смени през 1,5 часа, така че всеки да е на греблата по 12 часа на денонощие. По пътя се очаква да се сблъскат с вълни с размерите на сгради, айсберги, смразяващи ветрове, висока влажност, минусови температури, лишаване от сън, глад, риск от нараняване и заболяване, изтощение.
След като преминаха през ветрове, достигащи 35 възела и пет-шест метрови вълни в Протока на Дрейк на ветроходната яхта „Селма“, гребците достигнаха полската полярна станция Арктовски и сега гребат напред с лодката „Мисис Чипи“.
Експедицията
Една от целите на мисията е да поправи историческата несправедливост, лишила Хари “Чипи” Макниш от “Полярен медал”, като получи тази световна награда за полярно изследване и я присъди посмъртно на Чипи, един от най-компетентните членове на екипажа от легендарното ветроходно плаване на Ърнест Шакълтън по време на Трансантарктическата експедиция 1914-1917 г., при която са спасени 28 души, чийто маршрут повтаря настоящата мисия.
Пол и екипът стартираха "Мисията на Шакълтън" от Антарктическия полуостров, ще гребат край остров Елефант - началната точка в маршрута на спасителната лодка на Шакълтън, и ще завършат на о-в Южна Джорджия.
Това е първата гребна експедиция от Антарктида, която ще прекоси Шотландско море и Южния океан от юг на север чрез най-бързото и дълго гребане там, което е и най-скоростното гребане в полярните зони на света. Освен шест нови рекорда на Гинес, висшата цел на „Мисията на Шакълтън“ е да насочи общественото внимание към опазването на Южния океан.
Българският участник
Стефан Иванов е финансист, приключенец и любител на предизвикателствата, свързани с издръжливост. Преплувал е Ламанша и е завършил много ултрамаратони и състезания като UTMB-PTL (300 км), Витоша 100, Ironman и др. Заедно с неговия син Максим построиха лодката НЕВЕРЕСТ и осъществиха първото прекосяване на Атлантика с гребна лодка от изток на запад изцяло по време на сезона на ураганите през 2020 г., за което разказват в едноименната книга, посветена на пътуването. В Глава 4 пише, че почти всички океански гребци избират благотворителна кауза, на която да посветят плаването си. “Така те насочват вниманието на обществото към полезна и важна идея и плаването им не остава самоцел.”
Каузата
Всеки желаещ да допринесе за каузата на „Мисията на Шакълтън“ би могъл да подкрепи петицията за запазване на морското биоразнообразие на www.change./org/SouthOcean с настоятелен призив към Комисията за опазване на живите морски ресурси в Антарктика (Commission for the Conservation of Antarctic Marine Living Resources, CCAMLR) да определи най-малко три нови защитени морски зони (Marine Protected Areas) около Антарктида от най-малко четири млн. кв. км.
Комисията, създадена през 1982 г. с цел опазване на морския живот в Антарктика, има достатъчна маса от членове, включително 26 страни от Европейския съюз - общо 53 държави. Петицията обръща внимание, че комисията вече е с десет години забавяне след договорения краен срок за 2012 г. за създаване на представителна система от защитени морски зони в Южния океан. Най-голямото постижение на комисията - определянето на най-голямата в света морска защитена зона в района на морето Рос, е пример за глобално лидерство, но фактът, че трите предложения за защитени територии, които се обсъждат, не са определени след годините на преговори, означава че Комисията за опазване на живите морски ресурси в Антарктика не изпълнява своя мандат да предостави мрежа от защитени морски зони в Южния океан и сега е моментът да бъде призована по-настойчиво да прояви отново лидерството си, посочват инициаторите на петицията.
Лидерът на експедицията
Исландецът Фиан Пол е океанският гребец с най-много световни рекорди и първият човек, постигнал Големия шлем на океанските изследователи, завършвайки плавания в открити води във всичките пет океана с помощта на плавателни съдове, задвижвани от човешка сила. Той е шкипер на единствените три успешни пионерски експедиции, разчитащи на човешка сила, в откритите води на двата полярни региона. Пол е ръководил някои от най-предизвикателните и донесли най-много рекорди световно признати експедиции. Като психолог с четири академични степени и последовател на Карл Юнг, той отчита, че мисията сега е шанс да практикува лидерство в най-предизвикателната и безмилостна среда.
Обективният норматив, който трябва да покрие всеки участник в експедицията на ергометър, е да изгребе 15 километра за един час с 18 загребвания в минута на максималната, 10-а степен на съпротивление на машината, с пулс под 165 удара в минута. Иванов каза, че успява да покрие тези критерии след известна подготовка и средният му пулс е 163 удара в минута. “Усилието е сходно с това да избягаш 15 км за един час”, уточни той.
“Имаме страхотен екип, каза капитанът преди експедицията, обичам ги всички - те са амбициозни, образовани и успешни. Всеки от тях е много повече от просто атлет. А заедно не само ще пренапишем историята, но и ще създадем своя собствена история.”
Екипът
Лиза Фартхофер е единствената жена на борда, която ще бъде и първата жена, гребала в Антарктика. Тя започва със световен рекорд на гребен тренажор на 14-годишна възраст. След 10 години състезателно гребане се прехвърля към ветроходството и става член на Австрийския национален отбор по ветроходство. Освен със спортни амбиции, е ангажирана с магистърска степен по “Бизнес психология” и споделя, че е повече от чест да бъде “част от тази вълнуваща експедиция. Това винаги е било моя мечта и съм благодарна за този шанс, както и за възможността да покажа колко е важно да опазваме Антарктида!“
Първият помощник, д-р Майк Матсън учи мореплаване и започва да гребе в тежка категория във Военноморската академия на САЩ. След това е пожарникар в продължение на седем години, а сега е съсобственик на зала за кросфит заедно с най-добрия си приятел и участник в експедицията Брайън Краускопф, с когото се сближават при рекордно гребане през Атлантика. Д-р Матсън е лицензиран инженер и работи в компанията Carbon America по улавянето и изолирането на възможно най-голямо количество въглероден диоксид, за да помогне за справяне с изменението на климата. Той също казва, че е привилегия е да бъде “част от толкова вълнуващи и изключително амбициозни експедиции и да ръководя научен проект, провеждащ смислени изследвания, докато прекосявам едни от най-враждебните води на планетата.“
Брайън Краускопф е състезател, практикувал от университетски футбол до вдигане на тежести и кросфит. Прекосява първия си океан през 2016 г., когато плава през Атлантика и не поглежда назад. Когато не преследва собствените си фитнес цели, той е съсобственик, заедно с Майк Матсън, на зала за кросфит и помага на другите да постигнат целите си. „Рядко се появяват възможности, които веднага разбирате, че наистина ще променят живота ви и не можете да пропуснете", казва Краускопф и добавя, че "тази експедиция предлага едно голямо предизвикателство за истинската сила на човешкото тяло и ум.“
Джейми Дъглас-Хамилтън е атлет с ултраиздръжливост, седемкратен рекордьор на Гинес и основател на британската компания за алкално йонизирана вода ACTIPH Water. Първоначално е спринтьор, а започва да се занимава със спортове, изискващи издръжливост, през 2014 г., когато прекосява Индийския океан с гребна експедиция. През 2019 г. той и още петима гребци прекосяват Протока Дрейк от Южна Америка до Антарктида и поставят три рекорда за “Първи в света": Първо прекосяване на Протока Дрейк с гребане, Първо прекосяване на Южния океан с гребане и Първа гребна експедиция до Антарктида. Джейми Дъглас-Хамилтън предприема това предизвикателство по-малко от пет месеца, след като претърпява сърдечна операция.
Провизиите
Според статистиката, споделена от данните на капитана при предходни експедиции, калориите, които се изразходват по време на експедиция, са между 4500 и осем хиляди дневно за около 130 км гребане.
Стефан Иванов каза, че провизиите на лодката ще подсигурят на гребците всеки ден за хапване две или три лиофилизирани - замразени и изсушени, ястия, като тези, които ядат алпинистите и астронавтите. След добавяне на топла вода те заприличват на домашно сготвен – спагети болонезе, нудълс със зеленчуци, зелено къри, бъркани яйца и др. Освен това ще имаме ядки, сушени плодове, сурови барчета, мюсли, протеинови шейкове, сирене, крекери, бадемово/фъстъчено масло, масло, шоколади, електролити, витамини и т.н., каза Иванов. Не коментира консумацията на алкохол на борда.
От НЕВЕРЕСТ знаем, че гребците имат нужда по около 12 литра питейна вода на ден, а въпросът се решава чрез най-полезния предмет за всяка океанска експедиция – водна помпа или десалинатор. За БТА Иванов уточни, че на „Мисис Чипи“ разполагат с машини, които засмукват вода от океана и я прекарват под високо налягане през много фини филтри. Така се отстраняват почти изцяло солите от нея и тя става питейна. Освен с електрически десалинатори разполагаме и с ръчни такива, които работят на същия принцип, но при тях вместо с компресор, налягането се създава с лост на ръка, уточни той.
Малко преди да започне да гребе към Южна Джорджия Иванов отговори и без какво не се тръгва на подобни експедиции: "Храна, водонепромокаема екипировка, уреди за навигация и комуникация и не на последно място - много хъс за денонощна борба със стихиите."
„Мисията на Шакълтън“ можете да следите на живо на https://my.yb.tl/neverest, както и във фейсбук на facebook.com./NeverestOceanRow, инстаграм @NeverestOceanRow и на www.rowlaughexplore.com/the-shackleton-mission.