Смяната на модела на управление на една страна е изключително важна тема, която според мен изисква една по-спокойна ситуация, с възможност да се проведе истинска кампания „за“ и „против“, да се чуят много аргументи, много мнения, да се направи анализ и оценка на това как един или друг модел действа в нашите партньорски страни. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова в предаването „12+3“ по БНР.
Изказването на Йотова е във връзка с новината, че от утре започва подписка за произвеждане на национален референдум за избори за Велико народно събрание, което да реши за промяна на формата на управление от парламентарна на президентска република.
Според вицепрезидента в момента има риск за самото допитване, тъй като през 2023 г. предстоят два сигурни вида избори – предстоящите предсрочни парламентарни избори, както и местните избори.
Твърде много са нажежени страстите и не е добре според мен, а и миналото показва, че когато референдумите се комбинират с избори, съвсем други са движещите мотиви на политическите формации, в друга посока са и желанията, очакванията на хората, коментира Йотова.
Що се отнася до смяната на политическия модел, пред вас стои един убеден политик в парламентарната система, заяви тя.
По думите й демокрация се структурира, гради чрез политическо и партийно представителство. Там, в Народното събрание е истинският сблъсък на идеи, на идеи и предложения за реформи, които да развиват обществото и да носят добри решения за хората, изтъкна Йотова.
На въпрос за реформирането на Шенген вицепрезидентът обясни, че това е стара идея и не е свързана само с COVID от 2020 г., а много по-рано, когато Европа претърпя огромната вълна от мигрантски натиск.
Нещата започнаха още през 2013, 2014 г., след конфликта в Сирия и всъщност те до ден днешен не са решени, изтъкна Йотова и добави: Какво можем да си помислим за управлението на европейските институции, след като по тези документи - т.нар. Пакт за миграция, работата започна още през 2014 г. "След това в един момент бяха изоставени. През 2020 г. се подписа и се взе решение за нов пакт за миграция, включващ доста законопроекти вътре, които трябваше да урегулират темата за миграцията", добави тя.
До ден днешен освен увеличените правомощия на европейската агенция за миграцията и на тази за опазване на външната граница – сухопътна и морска, нищо друго не е финализирано, каза още Йотова. По думите й все още има висящи директиви.
Едно от решенията за реформа в Шенген е укрепването на външните граници, за които ЕС е поел допълнителни ангажименти и е все още в дълг към страни като България, заяви вицепрезидентът.
Относно отношенията по оста София – Скопие и случилото се със секретаря на организацията „Цар Борис Трети“ в Охрид миналата седмица, Йотова отбеляза, че не е изолиран случай.
Границата на свободата на словото е прекрачена, когато се говори определено срещу българския народ, срещу България като страна, срещу определени български общественици, учени, политици, каза Йотова и добави: „Свободата на словото не е пречка за това да има и съответното отношение на официалните власти в Република Северна Македония срещу езика на омразата и тези, които го разпространяват. Малко са знаците от тяхна страна в това отношение.“ По думите на Йотова този език на омразата, който се лее от много посоки в Република Северна Македония, е директният причинител на тези прояви и побоя на това момче.
/ИС/
news.modal.text
Няма данни