Бъдещата програма за изкупуване на облигации на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще позволи да се предотврати прекомерно задълбочаване на разликите в доходността в еврозоната, като едновременно с това се поддържа натискът върху правителствата за оздравяване на държавните финанси, заяви президентката на финансовата институция Кристин Лагард, цитирана от Ройтерс. Тя каза това на годишния форум на ЕЦБ в португалския град Синтра с участието на централни банкери и икономисти.
ЕЦБ обяви намерението си да започне да повишава лихвите си от следващото си заседание по паричната политика на 21 юли, няколко седмици, след като спря изкупуването на облигации на пазарите. Този развой на стратегията й предизвика през последните седмици силно увеличение на доходността по облигациите на най-задлъжнелите страни от еврозоната, начело с Италия.
За да спре това движение, способно да предизвика разпад на паричния съюз, ЕЦБ ускори работата по изработване на нов механизъм за изкупуване на заеми, целящ да ограничи задълбочаването на разликите в доходността по облигациите на страните членки.
"Новият инструмент ще трябва да бъде ефикасен, като едновременно с това да бъде пропорционален и включващ механизми за гаранции, достатъчни да запазят динамиката на страните членки към правилна бюджетна политика", изтъкна Лагард.
Думите й предполагат, че новата програма ще включва изисквания към страните, които ще се възползват от нея, както обясниха на Ройтерс различни източници през последните седмици.
Според тези източници обаче тези условия се очаква да останат относително гъвкави. Те биха могли да се отнасят например за спазването на действащите икономически препоръки на Европейската комисия за достъп до финансиране от ЕС.
Едновременно с това двама източници съобщиха на Ройтерс, че ЕЦБ планира да изтегли ликвидности от банковата система на еврозоната, за да компенсира отражението от бъдещите си изкупувания на облигации, така че да не се увеличава общата стойност на ликвидностите в обращение.
Що се отнася до обявеното увеличаване на лихвите, Кристин Лагард обясни, че това трябва да стане на малки последователни стъпки, но с възможността да се действа решително в случай на задълбочаване на инфлацията в средносрочен план, най-вече при поява на признаци на отклонения от прогнозите за инфлацията.
ЕЦБ планира да повиши лихвите с четвърт процентен пункт на 21 юли, но не изключва по-голямо увеличение през септември, ако средносрочните й прогнози за инфлацията не позволяват да се очаква завръщане към целевото равнище от 2 на сто. Показателят надвиши 8 на сто през май в еврозоната и е възможно да продължи да се покачва този месец. Данните се очаква да бъдат публикувани в петък, уточнява Франс прес.
Европейската централна банка ще стигне толкова далеч, колкото е необходимо, за да се бори с изключително високата инфлация, която се очаква да продължи още известно време в еврозоната, заяви Кристин Лагард в Синтра. Според нея инфлационният шок в момента е голямо предизвикателство за паричната политика на финансовата институция.
Перспективата за повишаване на лихвите на ЕЦБ за противодействие срещу инфлацията доведе до възобновяване на риска от дългова криза в еврозоната, като все повече нараства разликата в лихвите, искани от северните и от южните европейски страни при взимане на дългове, за да финансират дефицитите си.
ЕЦБ беше принудена в последно време да положи усилия, за да успокои инвеститорите, като обяви подготовката за нов инструмент против фрагментацията, с цел да се уеднаквят т. нар. спредове - разликата между лихвите за страните с добри условия за вземане на заемите и останалите страни.
Предотвратяването на разликите в лихвите по държавните облигации е предпоставка за правилната трансмисия на паричната политика във всичките 19 страни от еврозоната. Само в такъв контекст би било възможно лихвите да бъдат повишени колкото е необходимо, посочи бившата управляваща директорка на Международния валутен фонд (МВФ).
ЕЦБ не иска да действа сама в бурята, ето защо правителствата, които са отговорни за бюджетната политика, трябва да изпълнят ролята си за намаляване на рисковете, предоставяйки целенасочена и временна подкрепа за икономиката, но поддържайки жизнеспособността на държавните си финанси, заключи Кристин Лагард.
/СС/
news.modal.text
Няма данни