site.btaСушата и високите разходи отвеждат големи американски производители на плодове в Канада

В част от Канада се провеждат проучвания дали условията са благоприятни за масово производство на горски плодове, обикновено отглеждани в по-топли райони, предаде Ройтерс.

Това прави страната, по-известна с кленовия си сироп, неочакван печеливш от екстремното време, местното търсене и нарастващите разходи в традиционните региони за отглеждане  на плодове като Калифорния.

Компаниите "Дрисколс" (Driscoll's) и "Нейчърайп фармс ЕлЕлСи" (Naturipe Farms LLC) - двама от най-големите търговци на плодове в Северна Америка, тестват мащабно производство на горски плодове в Онтарио и Квебек, казаха ръководители на компаниите. Усилията имат за цел да установят дали най-гъсто населените провинции на Канада могат да бъдат рентабилни региони за по-масово производство на къпини, малини и ягоди въпреки по-студения климат, който обикновено ограничава горските плодове до кратък летен сезон.

Дългосрочната инициатива се ръководи от силното търсене на местни горски плодове, които е по-евтино да се отглеждат и транспортират в Канада, отколкото да се внасят, както и от недостига на вода и сушата в Калифорния и други традиционни региони.

"Вероятно сме обиколили повечето от очевидните места по света. Сега се придвижваме към по-предизвикателни територии", коментира Сорен Бьорн, президент на "Дрисколс оф ди Америкас" (Driscoll's of the Americas), която доставя повечето от плодовете си от Мексико и Съединените щати.

Високите разходи за гориво също са причина "да се отглеждат продукти по-близо до крайната точка", т.е. до потребителите, сподели Брайън Бокок, вицепрезидент по продажбите и управлението на продукти в "Нейчърайп фармс", която тества производството на боровинки и малини в Квебек и Онтарио.

Никой ​​в райони с традиционно отглеждане на горски плодове като Калифорния не се паникьосва от усилията това да става в по-голям мащаб в Канада. От една страна, канадските изпитания все още са в начален етап, което прави неясно дали страната може да стане по-значим играч на пазара на горски плодове през следващите години. Дори с по-дълъг вегетационен период и нови сортове, за Канада би било трудно да се конкурира с големи региони за производство на горски плодове като Калифорния по обем, коментират експерти. Даниел Съмнър, директор на Центъра по селскостопански въпроси към Калифорнийския университет, посочва като по-голяма заплаха Мексико и по-евтината му работна ръка.

Вместо това опитите с ягодоплодни подчертават дългосрочните предизвикателства, пред които са изправени производителите, тъй като изменението на климата променя глобалното земеделие, засягайки всичко - от зърнени храни до вино. Производството на зехтин в Италия например някога е било запазена марка на горещи и сухи райони, но вече зехтин се произвежда в северни региони като Вал д'Аоста, по-известен със своите ски курорти.

"Промените в климата разстройват селското стопанство и оказват влияние върху крайните резултати", каза Химаншу Гупта, главен изпълнителен директор на "Клаймат ЕйАЙ" (Climate AI), която работи с "Дрисколс" и моделира въздействието и риска, породен от екстремното време върху бизнес показателите. Според Гупта адаптацията ще доведе до успех - тези, които могат да се адаптират по-бързо, в крайна сметка ще спечелят пазара.

Отглеждането на ягоди, малини и къпини в Централна Канада не е нещо ново, въпреки че мащабът и вегетационният сезон, към които се насочват "Дрисколс" и "Нейчърайп фармс", са такива. Вместо това страната е по-известна с боровинките, на които е вторият по големина производител в света след Съединените щати, благодарение главно на производството в долината Фрейзър в Британска Колумбия.

Изменението на климата може да се отрази и върху начина на отглеждане на боровинки - производителите в долината Фрейзър сега гледат към по-северни терени, някои чак до град Принс Джордж, който е на същия паралел с градове като Дъблин и Хамбург, Германия.

Приа Упал, директор продажби във "Фрейзър вали пакърс" (Fraser Valley Packers), голям преработвател и опаковчик на боровинки, заяви, че някои опитни производители се "подготвят предварително" и търсят да купят земя в северна Британска Колумбия.

Частната компания "Дрисколс", която има годишни приходи от над 5 милиарда долара, по подобен начин се подготвя за бъдещето, като диверсифицира източниците си на доставка на горски плодове. "Преминаваме през всички наши критични региони, опитвайки се да разберем какво е вероятно да се случи след 25 или 50 години и какви ще са последиците от това", коментира Бьорн.

В "Мас Нърсъри" (Masse Nursery), югоизточно от Монреал, сезонни работници от Южна Америка берат малини и къпини, които да бъдат продадени под марката "Дрисколс". Това е един от малкото обекти в Квебек и Онтарио, които се тестват за по-голямо производство. Разсадникът е започнал пробно да отглежда горски плодове миналата година и очаква да произведе 80 до 100 тона от края на юни до септември.

Високите пластмасови тунели предпазват плодовете от валежите и генерират топлина, за да удължат вегетационния сезон с няколко седмици, сподели Себастиен Дюгре, който е съсобственик на обекта заедно със съпругата си Жюстин Масе.

Тъй като разходите в традиционните центрове за отглеждане на плодове нарастват поради нестабилното време, "несъответствието" на сектора с места като Квебек и Онтарио намалява и прави местното производство по-жизнеспособно, каза Бьорн.

В Калифорния например Институтът за обществена политика оценява, че заради сушата ще бъдат понесени щети от 1,1 милиарда долара загубени приходи и увеличени разходи за напояване. И тъй като производителите в Калифорния харчат повече за защита на своите култури, места като Канада стават по-привлекателни.