Аржентинската биотехнологична компания "Биосерес" (Bioceres) разработва генетично модифицирана (ГМ) пшеница, която понася по-добре суша, благодарение на един-единствен ген, заимстван от слънчогледа, съобщи Ройтерс. Аржентина, номер 6 износител на пшеница в света, даде одобрение за търговско засаждане на сорта HB4 през 2020 г. Това е първият ГМ сорт пшеница в света, получил такова одобрение.
Почти всички площи с царевица и соя в най-големите страни износителки в света са засети с генетично модифицирани сортове, но това не е случаят с пшеницата, култура, отглеждана предимно за човешка храна.
Биотехнологичните сортове царевица и соя, използвани за храна за животни, биогорива и съставки като олио за готвене, бяха въведени през 1996 г. и скоро започнаха да доминират в насажденията в Съединените щати, както и в Бразилия и Аржентина, водещите доставчици в света. Но генетично модифицираната пшеница никога не е била отглеждана за търговски цели поради страховете на потребителите, че алергените или токсичността могат да се появят в основен продукт, използван в световен мащаб за хляб, тестени изделия и сладкиши.
Сега нарастващата загриженост за възможна глобална продоволствена криза, предизвикана от изменението на климата и войната в Украйна, може да отслаби опозицията.
"Биосерес" разклаща статуквото и води пътя в световен мащаб към комерсиализиране на ГМ пшеница, установи Ройтерс. Според академична статия от 2020 г., публикувана във "Frontiers in Plant Science", HB4 може да подобри добивите с 20 процента в сравнение с обикновената пшеница при сухи и топли условия.
Фирмата е получила различни нива на одобрение в Бразилия, Нигерия, Австралия и Нова Зеландия. Тя използва блокчейн и георефериране, за да избегне замърсяване с обикновена пшеница, риск, за който местните фермери се опасяват, че може да доведе до забрани за внос.
Дори и с одобрението на Аржентина, "Биосерес" все още не е започнала да продава ГМ пшеницата за търговска употреба в южноамериканската страна. Тества я и в съседна Бразилия, докато същевременно се опитва да получи търговско одобрение от правителствата на САЩ и Австралия за засаждане на HB4 в тези страни.
"Основното безпокойство е възможността ГМ пшеница и не-ГМ пшеница да се смесят", обясни Хулио Калзада, главен икономически анализатор в аржентинската зърнена борса в Росарио. По думите му това може да предизвика забрани на международните пазари, а Аржентина се нуждае от тези 4,5 милиарда долара износ. "Те са ключови в такъв сложен момент за икономиката на страната", заключи Калзада.
Никоя друга глобална компания за семена не се е опитала публично да разработи ГМ пшеница от 2004 г., когато гигантският производител на семена "Монсанто" (Monsanto), сега собственост на "Байер" (Bayer), се отказа от плановете си да разработи ГМ пшеница, която може да издържи на нейния убиец на плевели "Roundup". Страните потребители заплашваха със забрани на американската пшеница, въпреки че компанията отдавна продава царевица и соя, чиито геноми бяха променени, за да издържат на "Roundup" или глифозат.
ГМ по света
Отношението към генетично модифицираните култури е различно по света. Китай, който е най-големият световен купувач на соя и царевица, допуска ГМ култури във вносни фуражни зърна, но едва наскоро започна да одобрява ГМ сортове за отглеждане.
Германия, дом на гигантите в семената "Байер" и БА Ес Еф (BASF), внася ГМ соя. Но вътрешното противопоставяне на биотехнологичните култури е толкова силно, че тези компании провеждат изследванията си в чужбина.
Австралия отглежда и изнася генетично модифициран памук и рапица, а през май страната одобри биотехнологичната пшеница на "Биосерес" за употреба в храни.
Мексико, сред най-големите купувачи на американска царевица, се измести в другата посока, спирайки одобряването на нови биотехнологични сортове култури и преминавайки към постепенно премахване на ГМ царевицата веднага след 2024 г.
В Съединените щати някои производители и лидери в пшеничната индустрия изразиха интерес към използването на биотехнология за повишаване на рентабилността на пшеницата и за привличане на фермерите.
За четвърт век, откакто са въведени генетично модифицираната царевица и соя, насажденията на тези култури в САЩ са се увеличили съответно с 13 и 37 процента, докато насажденията с пшеница са намалели с 37 процента, достигайки най-ниското ниво от повече от 100 години през 2020 г., според данните на Министерството на земеделието на САЩ.
По-голямата част от биотехнологичните култури от царевица и соя са модифицирани за устойчивост на насекоми и толерантност към хербициди, характеристики, до които някои производители на пшеница биха искали да имат достъп. Устойчивата на суша пшеница на "Биосерес", известна като HB4, добавя още един елемент към сместа.
Неотдавнашните прекъсвания на световните доставки на пшеница доведоха до нова степен на спешност в дебата за биотехнологичната пшеница.
Две търговски групи - U.S. Wheat Associates и Националната асоциация на производителите на пшеница, подкрепят "евентуалната комерсиализация" на биотехнологичната пшеница, според техните уебсайтове, при условие че се изпълняват планове за минимизиране на смущенията на пазара.
/СС/
news.modal.text
Няма данни