Средната брутна заплата в сектор селско, горско и рибно стопанство намалява като процент от средната заплата спрямо други икономически дейности, което поставя под риск развитието на сектора у нас. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев пред участниците в Годишната асамблея на Федерацията на независимите синдикати в земеделието, съобщава Министерство на земеделието. "Само с по-добри условия на труд и възнаграждения можем за привлечем българите, работещи в селското ни стопанство на страните от Западна и Южна Европа", подчерта още той.
Според Събев тенденциите към дигитализация, роботизация, автоматизация и тези процеси могат да помогнат икономическата тежест на сектора да се увеличи. "Трябва да се прави повече от заинтересованите страни, за да се подобрят условията на труд в стопанствата и, разбира се, възнагражденията", отчете той.
Събев цитира данни на Националния статистически институт (НСИ), според които годишната средна брутна работна заплата за 2020 г. на наетите лица в обществения сектор е 14 118 лева, в частния - 11 643 лева, а в аграрния - 12 059 лева. Той посочи, че това е не само значително по-ниско от средното общо за икономиката, но през последните пет години се наблюдава тенденция на нарастване на тази разлика.
Зам.-министърът добави, че през 2016 г. средната заплата в селското, горско и рибно стопанство е представлявала 77,8 процента от средната за всички икономически дейности, а през 2020 г. този процент е спаднал до 70,5. По данни на НСИ, през миналата година заетите в селското, горското и рибното стопанство са 6,3 процента от общо заетите в икономиката – 193,4 хил. лица. За периода 2016-2021 г. броят на заетите в сектора намалява с 5,1 процента, докато общо за икономиката се отчита ръст от 2 процента.
"В средата на октомври Министерство на земеделието ще инициира среща със социалните партньори и браншовите организации, на която ще се поставят основите на по-широк дебат относно заетостта в сектора. Очакванията са на нея да бъдат идентифицирани проблемите, които го правят неатрактивен. По този начин целим да се намерят работещи решения като чрез тяхното прилагане в следващите години да бъде подобрена ситуацията с пазара на труда", каза заместник-министърът.
Подобряването на условията на труд на земеделските работници в ЕС и развитието на социално устойчиво земеделие са сред приоритетите на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023-2027 г. Събев уточни, че най-късно от 1 януари 2025 г. земеделските стопани и другите получатели на директни плащания подлежат на административно наказание, ако не спазват определени изисквания, свързани с трудовата заетост, здравословните и безопасни условия на труд. Националната служба за съвети в земеделието ще консултира земеделските стопани за правилата, които следва да спазват във връзка с новото законодателство на ЕС.
/СС/
news.modal.text
Няма данни