От 2018 г. продоволствената несигурност се увеличава. Съчетанието от конфликти, климатични сътресения и пандемията нарушиха производството и разпределението на храни и увеличиха разходите за изхранване на хората и семействата. В момента нахлуването на Русия в Украйна повиши цените на храните и торовете, което все още затруднява вносителите и кара няколко държави да наложат ограничения върху износа.
Резултатът е безпрецедентен - 345 млн. души, чиито живот и препитание са в непосредствена опасност, поради остра продоволствена несигурност, и над 828 млн. души, които си лягат гладни всяка нощ, според Световната програма по прехраната.
Въздействието на продоволствения шок се усеща навсякъде. Най-тежко е положението в 48 държави, много от които са силно зависими от вноса от Украйна и Русия - предимно държави с ниски доходи. От тях около половината са особено уязвими поради тежки икономически предизвикателства, слаби институции и нестабилност.
Наред с човешките жертви нарастват и финансовите разходи. Според нов доклад на МВФ през 2022 г. и 2023 г . въздействието на по-високите разходи за внос на храни и торове в страните, силно изложени на продоволствена несигурност, ще добави 9 млрд. долара към натиска върху платежния баланс. Това ще доведе до ерозия на международните резерви на страните и тяхната способност да плащат за вноса на храни и торове.
На много места, въпреки че цените на хранителните продукти са по-ниски от неотдавнашния си връх, все още високите цени на хранителните продукти и енергията подхранват криза на разходите за живот, която вероятно ще увеличи бедността и ще навреди на растежа, като може да подхрани политическата нестабилност.
В резултат на това много политици въведоха фискални мерки, за да предпазят населението от настоящата продоволствена криза. По наши оценки само за тази година силно застрашените държави се нуждаят от до 7 млрд. долара, за да помогнат на най-бедните домакинства да се справят с по-високите цени на храните.
Необходими са решителни и навременни политически действия в четири области, за да се смекчи световната продоволствена криза и да се предотврати човешкото страдание.
Първо, бързо и адекватно подпомагане на хората, уязвими от продоволствена несигурност, чрез хуманитарна помощ от Световната продоволствена програма и други организации, както и чрез ефективни национални фискални мерки. Политиците по света трябва да дадат приоритет на борбата с инфлацията и да защитят най-уязвимите, за да облекчат тежестта на кризата с разходите за живот. В краткосрочен план социалното подпомагане следва да се съсредоточи върху предоставянето на спешни хранителни помощи или парични преводи на бедните, както наскоро обявиха Джибути, Хондурас и Сиера Леоне. Там, където това не е възможно, временни облекчения могат да се осигурят чрез субсидии, макар на тази стъпка да не се отдава предпочитание, и данъчни мерки.
Второ, запазването на отворената търговия, включително в рамките на регионите, ще позволи на хранителните продукти да достигат от областите с излишък до тези, в които има остра нужда от тях. Трябва да продължим да надграждаме напредъка, постигнат в рамките на Черноморската инициатива за зърното и на Дванадесетата министерска конференция на Световната търговска организация, като спешно премахнем забраните за износ, наложени от големите производители на храни. Протекционистичните мерки влошават продоволствената криза, като според Световната банка те са причина за 9 процента от увеличението на световните цени на пшеницата.
Трето, увеличаване на производството на храни и подобряване на дистрибуцията, включително чрез осигуряване на адекватен достъп до торове и диверсификация на културите. Увеличаването на търговското финансиране и укрепването на веригите за доставки е от жизненоважно значение за справяне с настоящия шок в цените на храните. Световната банка и другите многостранни банки за развитие играят ключова роля, тъй като увеличават търговското финансиране за селскостопански стоки и други хранителни продукти и подкрепата си за държавите за модернизиране на критичната логистика и инфраструктура.
Четвърто, увеличаването на бъдещите реколти ще изисква инвестиции в устойчиво на изменението на климата селско стопанство. По-интензивните и по-непредсказуеми климатични явления увеличават продоволствената несигурност. Страните с ниски доходи, особено в региона на Африка на юг от Сахара, са сред най-слабо подготвените да посрещнат последиците от изменението на климата. Решенията следва да бъдат съобразени с условията в отделните държави, като се наблегне на евтини мерки с голямо въздействие, като например инвестиране в нови сортове култури, подобряване на управлението на водите и разпространение на информация. Например Етиопия, Кения и Руанда използват мобилни технологии, за да предоставят на земеделските стопани прогнози за валежите с цел оптимизиране на засаждането на културите и закупуването на застраховка на реколтата.
Международната общност също трябва да предприеме решителни действия, за да осигури необходимото финансиране за справяне с непосредствената криза и за укрепване на продоволствената сигурност в средносрочен и дългосрочен план.
Институциите, специализирани в областта на продоволствената сигурност, като Световната продоволствена програма и Организацията по прехрана и земеделие на ООН, трябва да бъдат адекватно финансирани, тъй като играят жизненоважна роля с присъствието си на място в много страни и с непоколебимия си фокус върху човешката цена на острата продоволствена несигурност.
Спешно са необходими повече безвъзмездни средства и финансиране на преференциални цени от донори и международни организации, за да се подпомогне предоставянето на парична помощ и помощ в натура на хората, които страдат най-силно от продоволствена несигурност. В някои страни ще бъде необходимо и облекчаване на дълга.
Като допълнителна защитна линия финансирането от МВФ подпомага държавите при посрещането на нуждите от външно финансиране, свързани с глобалния продоволствен шок. След нахлуването на Русия в Украйна новите икономически програми, подкрепени от фонда, в Бенин, Кабо Верде, Грузия, Мозамбик, Танзания и Замбия включваха политики за справяне с въздействието на продоволствената криза. Допълнителното финансиране на съществуващите програми в Йордания, Молдова, Пакистан и Сенегал осигури подкрепа за допълнителни мерки за укрепване на мрежите за социална сигурност и справяне с продоволствената несигурност.
Очаква се тази седмица Изпълнителният съвет на МВФ да одобри нов механизъм за продоволствени сътресения в рамките на инструментите за спешно финансиране. Този прозорец ще осигури по-голям достъп до спешно финансиране за период от една година за най-уязвимите държави. В случаите, когато безвъзмездните средства и финансирането на преференциални цени от партньорите не са достатъчни или въвеждането на подкрепена от Фонда програма не е възможно, той ще предложи нов канал за подкрепа от МВФ.
Тази глобална продоволствена криза има зашеметяващо хуманитарно въздействие и води до огромни финансови разходи. Тя изисква всеобхватен и добре координиран подход, за да се гарантира допълняемост и максимална ефективност при използването на ресурсите. Заедно със Световната банка и нашите глобални партньори неотдавна публикувахме второ съвместно изявление, в което призоваваме за действия по отношение на глобалната продоволствена несигурност.
Сега всички ние трябва да действаме, за да облекчим страданията на гладуващите, като подкрепим страните, които предприемат решителни политически действия, с необходимото финансиране.
Автори на текста, публикуван в блога на МВФ, са управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, началник на отдел "Преференциално кредитиране" в отдел "Стратегия, политика и преглед" (SPR) към МВФ Бьорн Ротер и икономистът от отдел “Регионални изследвания” Себастиан Соса. В този блог са отразени и материали на Гийом Шабер, Даехаенг Ким, Лукас Колер, Гаел Пиер, Наоя Като, Мажди Дебич, Киара Кастровилари. Текстът е предоставен на БТА от представителството на МВФ за България.
/СС/
news.modal.text
Няма данни