Зависимостта на Китай от вносен газ нараства въпреки усилията на правителството да увеличи местното производство. Това представлява задълбочаващ се проблем, както за енергетиката на страната, така и за националната й сигурност, пише Ройтерс в свой анализ по темата.
Китайският добив на газ се е увеличил с 6 на сто през първите осем месеца на годината в сравнение със същия период на 2021 г., сочат данни на Националното статистическо бюро на Китай.
Газовият добив в страната е отбелязал годишен темп на растеж от 7 на сто през последните 10 години, като е успял да се удвои за периода между 2011 г. и 2021 година. Причина за това е правителственото насърчаване на развитието на големи газови находища в Съчуан, Синцзян и басейна на Ордос, в югозападен Китай.
През същия 10-годишен период обаче потреблението на синьо гориво е нараснало още по-бързо - със среден годишен темп от почти 11 на сто, тъй като повече китайски домакинства са били свързани към газовата мрежа.
Населението, с достъп до газовата инфраструктура, се е повишило до 413 милиона души през 2020 г. спрямо 286 милиона души през 2015 г., и 170 милиона през 2010 година, според данни на Китайския статистически годишник, изготвян от Националното статистическо бюро.
Производство, потребление и внос на газ в Китай
Газът представлява над 8 на сто от потреблението на първична енергия (която не е била преобразувана или трансформирана - бел. р.) в Китай през 2020 година. През 2010 г. той е отговарял за 4 на сто от първичната енергия, а през 2000 г. - само за 2 на сто.
До 2021 г. Китай вече е четвъртият по обем производител на газ в света (след Съединените щати, Русия и Иран), а също така и третият по обем потребител (след Съединените щати и Русия).
За разлика от Съединените щати и Русия, които бяха нетни износители, Китай все повече бе принуден да се обръща към вноса, за да задоволи нуждите си. Това го превърна в най-големия вносител на газ в света.
Китайският нетен внос се покачи до 170 милиарда кубични метра газ през 2021 г., което е значително увеличение спрямо 2011 г., когато страната е внесла 29 милиарда кубични метра, според доклад, озаглавен "Статистически преглед на световната енергетика", на британския енергиен гигант Би Пи (BP).
През миналата година страната е разчитала на вносен газ, за да посрещне 45 на сто от вътрешното си потребление, спрямо 34 на сто през 2016 г. и 21 на сто през 2011 година, пише още в доклада.
Вносът на тръбен газ е нараснал с общ годишен темп от 15 на сто през последното десетилетие, докато вносът на втечнен природен газ - с годишен темп от 21 на сто.
Тръбопроводите захранват Китай с газ, предимно от Централна Азия (41 милиарда кубични метра) и Русия (8 милиарда кубични метра), които имат приятелски отношения с Пекин.
При доставките на ВПГ обаче повече от половината от общия внос идва от страни, с които китайските власти нямат така приятелски отношения, в частност Австралия (44 милиарда кубични метра) и САЩ (12 милиарда кубични метра).
По-малките обеми ВПГ се доставят от по-неутралните Катар (12 милиарда кубични метра) и Малайзия (12 милиарда кубични метра), както и Русия (6 милиарда кубични метра).
В резултат на това Китай е все по-уязвим към фактори, нарушаващи транспортирането на суровината. Уязвимостта е най-силно изразена при доставяния по море ВПГ, за който основни рискове се превръщат евентуално налагане на търговско или дипломатическо ембарго, икономически санкции или военна блокада, обяснява Ройтерс.
Зависимостта от внос на газ в азиатската държава се увеличава, а Пекин бележи слаб напредък към диверсифициране на източниците си на доставки чрез сключване на договори с по-приятелски настроени страни.
Повече тръбопроводи от Сибир биха могли да намалят китайската зависимост от ВПГ, но изграждането на подобни съоръжения ще отнеме години, и вероятно ще доведе до незначително намаляване на необходимостта от ВПГ.
/СЛС/
news.modal.text
Няма данни