site.btaПрез 2030 г. ще видим нов селскостопански сектор – по-кръгов, базиран на по-малко пестициди и повече местно производство

На прага на новата Обща селскостопанска политика на ЕС, която ще влезе в сила от 1 януари 2023 г., държавите членки са във финалната фаза на работата по Стратегическите си планове. И докато България още нанася последни корекции спрямо забележките на Европейската комисия, обещавайки да приключи до края на октомври, някои страни вече имат одобрение. Нидерландия също се нареди сред тях тази седмица, както стана ясно от разговор с Гидо Ландхеер, директор на европейската, международната и агроикономическата политика в Министерството на земеделието, природата и качеството на храните на Нидерландия от 2019 г.

По думите му имаме нужда от Зелената сделка, но също така от ОСП и финансови фондове, за да помогнат на фермерите в прехода към по-зелена икономика. Според Ландхеер през 2030 г., когато би следвало да са постигнати целите за 50 процента намаляване на вредните емисии, ще видим нов селскостопански сектор – по-кръгов, базиран на по-малко пестициди, повече местно производство и т.н.

Ландхеер смята, че трябва да си сътрудничим заедно в рамките на ЕС, да си помагаме взаимно, да се подкрепяме и да си партнираме. А България и Нидерландия имат силна селскостопанска традиция, така че могат да работят заедно за постигане и на най-амбициозните цели. Като програмата на правителството ни за удвояване на продукцията от плодове и зеленчуци за 5 години.

Гидо Ландхеер беше тук като лидер на бизнес мисия от Нидерландия, която си е поставила за цел увеличаване на родната продукция от плодове и зеленчуци в следващите години. Делегацията взе участие във форума "ИнтелиФреш" (InteliFresh), провел се по-рано през седмицата в София. Четвъртото издание на събитието отново даде възможност на земеделски производители да се срещнат с търговци на едро и дребно, доставчици на различни решения за индустрията - от планиране и проектиране на производството, през отглеждането, прибирането, охлаждането, пакетирането и реализацията на продукцията.

Следва пълният текст на интервюто:

- Живеем в интересни и динамични времена, белязани от няколко кризи – здравна, икономическа, енергийна, военна. Всичко това неминуемо се отразява и на селското стопанство, което е на прага на още една голяма промяна - привеждането в действие на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз от 1 януари 2023 г. Какви са основните цели, които Нидерландия е заложила в своя Стратегически план за ОСП?

- Стратегическият план е част от цялата трансформация на нидерландския селскостопански сектор, така че има няколко цели, които искаме да реализираме. Разбира се, в областта на сигурността, но също и преход към повече кръгово земеделие. Както виждате, това е в основата на новата ОСП. Затова в Нидерландия се фокусираме върху по-целенасочени плащания, като имаме система от еко схеми и повече пари за първи стълб към втори стълб, което означава повече пари за устойчиви проекти например. По този начин искаме да ускорим прехода към новото селско стопанство, базирано на бъдещето. Правителството има амбициозни програми за финансова помощ и ОСП е част от този преход, фокусиран върху околната среда, но също така и върху приходите на фермерите. Всъщност тази седмица получихме одобрение на Стратегическия си план от Европейската комисия и сме наистина доволни. Подадохме програмата през декември, от което последва структурен диалог с комисията с много въпроси и дискусии, но в положителна атмосфера.

- Какво ще кажете за Зелената сделка – възможно ли е действително да намалим емисиите с 50 процента до 2030 г.?

- Това, което е важно от Зелената сделка, се състои от много проекти на планове от Европейската комисия като "От фермата до вилицата", но също така ОСП. Така че имаме нужда от прехода, но също така от ОСП и финансови фондове в Нидерландия, за да помогнат на фермерите в този преход. Защото да запазят своя капацитет за печалба, е ключово за осъзнаването на целите в Зелената сделка.

- Как това ще повлияе на селското стопанство?

- Определено ще окаже влияние. Това, което всички ще видим през 2030 г., ще бъде нов селскостопански сектор – по-кръгов, базиран на по-малко пестициди, повече местно производство и т.н. Мисля за важно, че Нидерландия има тази амбиция, но тя е също така на Европейския съюз. Това е и причината да сме тук - трябва да си сътрудничим заедно в рамките на ЕС, да си помагаме взаимно, да се подкрепяме, да си партнираме. Защото България има силна селскостопанска традиция, така че нашите индустрии могат да работят заедно.

- Сътрудничите ли си и с други държави подобно на България?

- Да, сътрудничим си и с други държави, защото, както казах, е важно да работим заедно. Но това, което мога да кажа, е, че с България, особено що се отнася до селското стопанство, имаме специална връзка.

- Какви са резултатите от сътрудничеството между страните ни досега според Вас?

- Резултатите, които виждам до момента, са сериозен обмен на информация. Заедно направихме пазарно сканиране на цялото проучване. Но виждате вече и в практиката нидерландски и български компании, които активно работят заедно. Това се случва и на ниво университети. Смятаме този обмен на знания да продължава да се развива. При посещението на делегацията ни тук имах среща с аграрния заместник-министър, нашите компании се срещнаха със своите партньори. Така че на различни нива ще се съсредоточим върху следващите няколко години, за да работим заедно. От една страна, за да осъществим сътрудничеството между нашите страни, но от друга, да реализираме високите цели на ЕС.

- Енергийната криза в момента играе огромна роля в производствените сектори, като особено засегнат е оранжерийният такъв. Някои компании просто решават да спрат да работят, защото не могат да се справят с високата цена на енергията. Знаем колко ключово е оранжерийното производство за Нидерландия. Какви мерки планирате в тази насока?

- Да, всички сме наясно, че оранжерийният сектор е зависим от енергията и това е голям проблем в момента. В дългосрочен план се надяваме да променим това, придържайки се и към условията на Зелената сделка, може би да ускорим прехода към амбициозните ѝ цели. Но това е решение за бъдещето, а ние имаме нужда от действия сега. Затова кабинетът обсъжда възможен пакет за подпомагане, както и програми за селско стопанство, за да помогне на фермерите да преодолеят тези трудни времена.

- Знаем, че в България тепърва пристъпваме по-сериозно към дигиталната трансформация, но у вас тя е в по-напреднал стадий. Каква е ролята на цифровите технологии в бъдещето на селското стопанство?

- Селското стопанство вече е високотехнологичен сектор. Не само на полето, но също така в оранжерията можете да използвате данните за хранене, въздух, качество на водата, енергия и така нататък, което е един вид ускоряване на устойчивостта. Но това, което виждам в България и смятам, че страната ви е наистина назад, са информационните и комуникационни технологии и данните. Това е една от сферите, в които можем да си сътрудничим, за да работим заедно за прилагането им в селското стопанство. Правителството ви има амбициозна програма за удвояване на продукцията от плодове и зеленчуци за 5 години и информационните и комуникационни технологии и данните могат много да помогнат в целия този процес. 

- А тази цел за удвояване на продукцията ни от плодове и зеленчуци за 5 години възможна ли е?

- Смятам, че е възможно. Обсъдих темата със заместник-министъра, но също така с признатите институти и партньори. Ако България и Нидерландия работим заедно, можем да изпълним и най-амбициозните цели, така че влагаме много енергия в това.