site.btaДанъчните приходи тази година ще бъдат изпълнени, но за догодина не се предвижда увеличение на заплатите, според финансовия ни министър

Данъчните приходи в бюджета за тази година ще бъдат изпълнени. Очакваме преизпълнение на приходите от 250 млн. лева, от тях 50 млн. лева от доходите на физическите лица и 200 млн. лева по осигурителните вноски, заради увеличението на заплатите, каза пред журналисти служебният министър на финансите Росица Велкова.

Проектозаконът за бюджета трябва да е готов до края на октомври и другата седмица да мине за обсъждане в първостепенните разпоредители на бюджетни средства и през НСТС. Законопроектът за бюджета, който ще бъде предложен за приемане и съгласуване, ще е по действащи политики, приети от Народното събрание, уточни тя.

Изпълнението на бюджета за тази година към края на септември е с излишък от 989 млн. лева или 0,6 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Това не означава, че бюджетът  в края на годината ще е на излишък. Дефицитът се оформя през последното тримесечие и очакваме да има такъв, но близък до гласувания от Народното събрание, посочи Велкова.

Очакваме през декември да получим от Брюксел плащания в размер на 2,6 млрд. лева по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). В частта на разходите на бюджета за тази година ще има намаление от 1 млрд. лева в капиталовите разходи по НПВУ.

Компенсациите за цената на електроенергия са 3,7 млрд. лева досега, но те са неутрални по бюджетното салдо, защото се изплащат от печалбата на държавни енергийни дружества.

За украинските бежанци са изхарчени 540 млн. лв., като 176 млн. лева ще бъдат осигурени от европейски програми, а разликата ще бъде покрита от преструктуриране на други разходи в бюджета.

Капиталовите разходи в бюджета са 8,4 млрд. лева, от които ще се икономисат споменатия вече 1 млрд. лева по НПВУ. Други 400 млн. лева са намалени от тези капиталови разходи и са трансферирани към общините, а още около 300 млн. лв. лева са преструктурирани за други спешни и неотложни разходи. Очакваното изпълнение на капиталовите разходи е около 6,7 млрд. лева, като досега са изхарчени 2,6 млрд. лева.

Планираният дефицит за 2022 г. е 4,1 процента от БВП и на касова основа, като се очаква годината да приключи с дефицит от 3,4 процента от БВП, каза още Велкова.

Очакваният дефицит на начислена основа, който ще е 5,4 на сто от БВП, е четвърти по размер при сравнение със страните членки на еврозоната. По-голям дефицит имат Латвия, Франция и Малта. Тези страни обаче са предприели мерки за консолидация и намаляване на дефицита, каза Велкова.

Гласуваният нов държавен дълг за тази година е 10,3 млрд. лева. До стъпването в длъжност на служебния кабинет е емитиран дълг от 1,8 млрд. лева. Към момента сме поели дълг за 7 млрд. лева, за да се финансира дефицитът към края на годината и да се рефинансира стар държавен дълг, обясни финансовият министър.

През 2023 г. МФ предвижда близо 69,8 млрд. лева разходи за персонал, пенсии и трансфери. От тях финансовите експерти очакват социалните и здравноосигурителните плащания да са за над 30,5 млрд. лева включително 19,3 млрд. лева за пенсии.

Предвижда се задържане на ръста за разходите за персонал и пенсии, каза Велкова на въпрос на БТА. МФ очаква минималната работна залата да остане през следващата година 710 лева, средната да е 1915 лева, а средномесечният осигурителен доход да е 1444 лева.

Пенсиите ще се вдигнат по действащото швейцарско правило с 12 процента, но не се предвижда друго увеличение. Винаги е имало пенсионери под прага на бедност, каза Велкова. Към момента 500 000 пенсионери които са под прага на бедност. При линия на бедност от 411 лева месечно и възрастова група над 60 години под нея са 485 000 души. При праг от 504 лева и същата възрастова граница, под него са 873 000 души, добави тя.

МФ предвижда увеличение на акцизите и за тютюна за устройствата с нагряване и премахване на всички намалени данъчни ставки за ДДС, които бяха въведени последните години.

Ако не се приеме никакъв бюджет, през януари следващата година ще правим същите разходи като през януари тази година, но съобразявайки се със законовите промени. По отношение на ликвидността можем да теглим дълг до размера на рефинансирането  на дълга - тоест до 3 млрд. лева, каза Велкова.

Планът за приемането на еврото се изпълнява по него  има създадени работни групи, допълни тя.