Производството на ориз в Сенегал скочи през последните години, тъй като страната се стреми да намали зависимостта си от вноса, но населението в Западна Африка също се е увеличило бързо, което означава, че страните от региона продължават да разчитат на доставки от Азия, особено на висококачествена продукция, предаде Ройтерс.
Продоволствената сигурност на Африка е под въпрос заради смущения в търговията, причинени от пандемията и войната в Украйна, особено след като ключовият доставчик Индия ограничи износа на ориз миналия месец.
Оризът е основният източник на калории за сенегалците и се е превърнал в основна храна в Западна Африка, където местното производство покрива само около 60 процента от търсенето, според 15-членната Икономическа общност на западноафриканските държави (ECOWAS).
Дори когато световните цени на храните се покачват, много хора все още предпочитат вноса пред ориза, отглеждан в долината на река Сенегал.
Сенегалската готвачка Ейми Гуейе се стреми да използва вносен ориз в своя семеен ресторант в Дакар, знаейки, че клиентите предпочитат този вкус пред домашно отгледаните сортове, когато купуват нейните пикантни рибни и пилешки ястия с ориз.
"Ако сготвим ориз от долината, някои клиенти може да спрат да купуват заради камъните и люспите, които може да има в него", споделя Гуейе, която с помощта на сестрите си готви 50 кг ориз всеки ден.
Зависимостта на Западна Африка от вноса на ориз обаче източва валутните резерви на региона, струвайки му около 3,7 милиарда долара през 2021 г., според данни на агенцията за търговия и развитие на ООН - UNCTAD.
Тя също така излага страните на глобална нестабилност на цените и смущения в търговията, както когато Индия, един от най-големите износители на ориз в региона, забрани износа на натрошен ориз и наложи 20 процента мито върху износа на различни други сортове през септември.
Индия ограничи износа поради собствените си опасения, че недостигът на храна може да подхрани необузданата инфлация у дома. След решението си от 8 септември тя разреши някои пратки с натрошен ориз, обезпечени с акредитиви.
Растеж
Подобно на други страни в Западна Африка, Сенегал увеличи производството на ориз, след като глобалната ценова криза на храните през 2007-8 г. доведе до обществени вълнения и подновен стремеж за намаляване на зависимостта от вноса.
Производството на ориз в Сенегал се е увеличило повече от три пъти между 2011 г. и 2020 г. до 1,3 милиона тона.
Но бързото нарастване на населението и нарастващото предпочитание към ориза пред другите зърнени култури доведоха до удвояване на видимото потребление през същия период до над 1,9 милиона тона, изчислява UNCTAD, използвайки данни от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО).
"Едни страни са се справили по-добре от други, но общата картина все още е доста подобна на тази преди кризата (2007-8), защото все още има огромен внос на ориз", коментира Йоханес Агбахей, селскостопански икономист от Кот д'Ивоар.
Търговските потоци в региона бяха изкривени от страни, които имат различни тарифи, добавя той, докато подобрената производителност и качество също биха могли да помогнат за намаляване на зависимостта от вноса.
Това вече се случва в северен Сенегал, където чистите оризища образуват зелена мозайка в крайречните равнини близо до град Дагана. Там японската агенция за развитие JICA помага на оризения сектор в Сенегал повече от десетилетие.
Подобряването на веригата на стойността чрез подпомагане за намаляване на производствените разходи и подобряване на качеството - ненатрошени зърна, по-малко песъчинки - е фокусът на настоящата фаза на проекта JICA.
"Няма разлика в потенциала за отглеждане на ориз в Сенегал в сравнение с този на Япония", заявява Йошихико Огата, ръководител на екипа за фазата. Той допълва, че някои полета дават втората реколта за годината в резултат на японските техники за напояване и прибиране на реколтата за повишаване на производителността.
"С повече земя, обработвана за ориз, добри семена и високопроизводителни машини, можем да произвеждаме много по-качествен ориз и хората от Дакар например вече не биха купували вносен ориз", смята Коду Диоп, ръководител на местна асоциация на продавачите.
Но дори и със значителни скокове в производителността, секторът на ориза в Западна Африка ще остане под натиск от апетитите на нарастващото население.
Потреблението на ориз в региона се очаква да достигне 22 милиона тона до 2025 г., което е близо 40 процента увеличение спрямо 2017 г., според ECOWAS, чиято "Оризова офанзива" предвижда регионът да постигне самодостатъчност с ориз.
Обратно в Дакар, Гуейе казва, че би искала да подкрепи икономиката, като готви местен ориз, но вносният е по-добър и това е, което искат клиентите.
/СС/
news.modal.text
Няма данни