site.btaПриемането на еврото не би следвало да доведе до повишаване на цените, смятат в катедра "Икономика" на СУ "Св. Климент Охридски"

Приемането на еврото в България не би следвало да доведе до увеличаване на равнището на цените у нас. Причината за това е, че превалутирането ще се извърши по настоящия курс от 1,95583 лева за 1 евро - при тази чисто техническа операция не се разрешава преизчисляване при курс, различен от фиксирания обменен курс, както не се допуска и налагане на допълнителни такси и комисиони върху потребителите. Това е записано в моногарфията "Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната", представена днес от учените от катедра "Икономика" на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" по повод 120-годишнината от нейното създаване.

Други фактори, които предотвратяват повишението на ценовото равнище, са действието на пазарните механизми, т.е. конкуренцията, както и въвеждането на изискването за задължително обозначаване на цените едновременно в левове и евро за определен период преди и след приемането на еврото. За България е предвидено този период да е 12 месеца от смяната на паричната единица.

Като отчитат практиката в страните от еврозоната, учените от катедра "Икономика" подчертават, че е възможен краткосрочен проинфлационен ефект от присъединяването, предизвикан от закръгляването на цените във възходяща посока, прехвърлянето на фирмените разходи по превалутирането върху потребителите, рационалното невнимание на потребителите при преизчислението и едновременното осъществяване на преоценките. Въпреки че точното измерване на този ефект е затруднено от паралелното действие на множество други фактори за повишаване на цените, според изчисленията на Евростат неговият размер е еднократен и незначителен, и е в рамките на около 0,3 пр.п. Стойността му зависи от макроикономическите условия в отделната страна и е по-ниска при потиснато търсене, по-силна конкуренция на продуктовите пазари, двойно представяне на цените в търговските обекти непосредствено преди и след промяната, както и от провеждането на разяснителни кампании и прилагане на ефективни контролни механизми. 

В структурно отношение след включването в еврозоната най-високо нарастване на цените бележат ограничен брой услуги като: обществено хранене, спорт и развлечение, фризьорски услуги, ремонтни дейности и др. Тъй като тези услуги имат нисък дял в потребителската кошница, ефектът от повишаването на техните цени върху общата инфлация е сравнително малък, подчертават учените. 

Превалутирането на цените води до поскъпване и на услугите на ресторантите, кафенетата и други подобни заведения, като това е валидно както за старите, така и за новите членки на еврозоната. В групата на старите държави най-значително увеличаване на цените на тези услуги на месечна база е отчетено в Нидерландия - 3,5 на сто, Германия - 2,2 на сто, и Финландия - 2 на сто. Подобни развития, според учените, могат да се обяснят с разходите за промяна на ценовите листи - поскъпването обаче е еднократно и концентрирано през първите 2 месеца след приемането на еврото. 

По отношение на хранителните продукти и промишлените стоки в повечето от изследваните държави като цяло не се установява значително повишение на техните цени в резултат от смяната на паричната единица. Въпреки това, по подгрупи храни и промишлени стоки по-силно изразено нарастване на цените се наблюдава при тези, които се купуват по-често и са относително евтини - хлебни изделия и вестници. От друга страна, има тенденция цените на продуктите с по-висока пазарна цена, например дълготрайните потребителски стоки, да бъдат закръглявани в посока надолу, което се обяснява със силната конкуренция на тези пазари и развитието на технологиите.

Въвеждането на еврото често е съпроводено и с необосновано повишение на възприятията на домакинствата за инфлацията, което може да доведе до формирането на негативни нагласи към единната валута, подчертават учените. Тяхната оценка е, че ефектът от конвертирането на националните валути в евро оказва влияние върху потребителските цени в посока увеличение, но като цяло той ще е слаб и еднократен. 

В допълнение учените от катедра "Икономика" посочват и опита на страните от еврозоната с въвеждане на конкретни мерки, които могат да ограничат краткосрочните ефекти от смяната на валутата върху цените и възприятията на домакинствата за инфлацията. Такива мерки са: задължението на бизнеса за определен период (преди и след приемането на еврото) да показва цените в търговската мрежа както в евро, така и в левове; провеждане на информационни и разяснителни кампании; наличие на ефективни инструменти за наблюдение и контрол за предотвратяване на злоупотреби и фалшификации в процеса на превалутиране и др.

Сред гостите на събитието са служебният вицепремиер д-р Атанас Пеканов, членът на УС на БНБ Илия Лингорски, ръководителят на Представителството на ЕК у нас Цветан Кюланов, рецензентът на монографията проф. д-р Ваня Иванова и д-р Димитър Бранков от БСК.

Атанас Пеканов поздрави учените от катедра "Икономика" с годишнината. Катедрата е пример за утвърдено учебно средище, с дискусии, които формират накъде да поеме страната, заяви той.

За мен България трябва да продължи пътя и да влезе възможно най-скоро в еврозоната. Смятам, че това ще донесе много позитиви за страната, които, вие тук, много добре знаете, каза вицепремиерът. Най-важното предимство от влизането на България в еврозоната, е че ще участва във вътрешния кръг за вземаме на решенията в една от най-големите икономики в света. Има притеснения за евентуален инфлационен натиск, който не е обоснован от опита на другите страни. Това би довело до 0,2-0,4 процента инфлация, което не може да ни притеснява, посочи Пеканов. 

Илия Лингорски, член на УС на БНБ, каза в своето приветствие, че монографията е забележителен научен труд и най-доброто комплексно академично изследване през последните години по тема през последните години. Темата на монографията е по ключова за страната тема и във важен етап за развитието на Европейския валутен съюз. Този труд ще е източник на всички ангажирани с процеса на присъединяване на страната в еврозоната.

БНБ, заедно с други институции, изпълнява множество задачи в процеса за присъединяване на България в еврозоната, каза Лингорски. В началото на октомври отбелязахме две години от приемането на България в европейския банков съюз. Отбелазваме и 20 години от приемането на валутата евро в ЕС, каза Илия Лингорски.

Приемането на еврото е изключителна, историческа възможност за икономиката на страната и изисква консолидиране на всички, които имат отношение по този въпрос и затова се радвам за незаменимия принос на учените от Софийския университет по темата, каза Лингорски.

Темата за приемането на еврото трябва вече да излезе от академичните дискусии и да премине към по-широкото обсъждане, каза Цветан Кюланов, ръководител на Представителството на ЕК у нас. Еврото спестява ресурси и разходи на домакинствата, макар и много все още хората да не разбират всички ползи. В ЕК сме готови да помогнем на правителството да разясни всички предимства от общата европейска валута. Няма опасност от инфлация от приемането на еврото, заяви той. Ние сме достатъчно готови да приемем еврото и да продължим с конвергенцията на икономиката, добави Кюланов.