site.btaИма драматичен спад в произведената строителна продукция

Вече втора година строителите посрещаме празника в не особено празнично настроение. Причините за това са, че към трудностите, предизвикани от постпандемичните кризи с доставките и оскъпяването на материалите, към последиците от високата инфлация, се добавиха и някои проблеми, които бяха изкуствено предизвикани. Това каза в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България (КСБ) инж. Илиян Терзиев в навечерието на професионалния празник на строителите - Димитровден. Държавата не разплаща изработеното не само от колегите в пътния сектор, но и по всички обекти, посочи още председателят на Камарата.

Той съобщи, че има драматичен спад в произведената строителна продукция. Ако през 2020 г. строителната продукция е била на обща стойност 23 млрд. лв., през 2021 г. е спаднала на 16 млрд. лв., а за първото полугодие на тази година - наскоро излезе последният  ни анализ, е едва 6,6 млрд. лв., каза инж. Илиян Терзиев и допълни, че тенденцията е стремглаво надолу. Той изтъкна, че това създава проблем както за фирмите и оцеляването им, така и за заетите в тях. Все повече колеги са принудени да освобождават служители и те отиват на борсата, с което "тежат" на бюджета на НОИ, каза Терзиев. По думите му спадът в произведената продукция е лоша новина и за държавния бюджет. Това трябва да се осъзнае от всички и да спрат експериментите с бранша, категоричен е председателят на КСБ.

Той съобщи, че по последни данни от поддържания от КСБ Централен професионален регистър на строителя са вписани 6669 фирми, от които 6614 са български и 55 - чуждестранни. "Още е рано да кажем за годината колко родни фирми ще отпаднат - засега са около 500. Но има и нововписани. Интересно е, че спад се наблюдава при чуждестранните фирми - м.г. са били 63. Т.е. - оттеглят се от България", допълни председателят на КСБ.

Според Терзиев основните пречки пред растежа в строителството в България са: липсата на адекватна индексация, на разплащане и на нови възлагания. "А строителството е отрасъл, който бързо може да вдигне икономиката - защото увеличава заетостта, оборотите между фирмите - доставки на материали, услуги и пр., повишава се и покупателната способност на заетите в бранша. Държавата има интерес от силен и работещ строителен отрасъл", смята Терзиев.

По изчисления на КСБ оскъпяването на строителството е средно около 40 на сто. "Много фирми съвестно не са спрели да изпълняват възложените от държавата и общините обекти, инвестирали са в тях, за да не се губи темпо и да не бъдем обвинени, че заради наши действия се е провалило изпълнението на оперативните програми. А сега по две от тях - оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) и по оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР), на практика се слага таван от 15 на сто на индексацията, какъвто липсва в методиката", коментира Теризев съобщеното тези дни от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че с 15 на сто ще могат да се индексират цените на договорите, с които се изпълняват проекти за строително-ремонтни дейности, финансирани от ОПРР заради инфлацията и повишените цени на строителните материали. Председателят на КСБ заяви, че с това решение се обезсмисля цялата методика за индексация в строителството. За ОПОС излязоха указания, в които също има 15 на сто таван. "Прогнозата ми е, че нещата няма да приключат добре - нито за държавата и общините, нито за фирмите, нито за гражданите, които очакват така нужната инфраструктура. Тук става дума за публични инвестиции и във ВиК проекти, и в жп, и в по-малки общински обекти, и в пътища", предупреди Терзиев. Не зная някои къде виждат "тлъстите пържоли" за строителите в бюджета за 2023 г.", каза председателят на КСБ и възрази браншът да бъде противопоставян на плащанията за пенсионерите. В края на миналата седмица съпредседателят на "Продължаваме Промяната" Асен Василев в предаването "120 минути" на бТВ каза за проектобюджета за 2023 г., подготвян от служебния кабинет: "Това, което се вижда на първо четене в този бюджет, е, че това е една постна пица за пенсионерите и социалните разходи и една много тлъста пържола за строителните фирми и военнопромишления комплекс. Трябва да го прегледаме в детайл", коментира тогава Василев. 

Следва пълният текст на интервюто:

- Инж. Терзиев, с какви очаквания към бъдещото правителство и парламент посрещат строителите професионалния си празник Димитровден?

- Вече втора година строителите посрещаме празника в не особено празнично настроение. Причините за това са, че към трудностите, предизвикани от постпандемичните кризи с доставките и оскъпяването на материалите, към последиците от високата инфлация, се добавиха и някои проблеми, които бяха изкуствено предизвикани. Към затрудненията на бранша беше подходено безотговорно и предупрежденията ни за лавина от проблеми не бяха чути навреме. Вече повече от година и половина водим тежки разговори с държавата за нуждата да се разплащат извършените строителни дейности, както и да се изработи и приеме адекватна методика за индексация на договорите. Предходният парламент в последния си работен ден прие промени в Закона за обществените поръчки, а едва от септември методиката е факт, приета от настоящото служебно правителство. Засега обаче тя остава само добро пожелание. Не виждаме реални действия, които да са съизмерими с проблемите. Нещо повече - има риск те да бъдат задълбочени.

- Какво имате предвид?

- Веднага обяснявам - оскъпяването, грубо обобщено, е около 40 на сто. Много фирми съвестно не са спрели да изпълняват възложените от държавата и общините обекти, инвестирали са в тях, за да не се губи темпо и да не бъдем обвинени, че заради наши действия се е провалило изпълнението на оперативните програми. А сега по две от тях - ОПОС и ОПРР, на практика се слага таван от 15 на сто на индексацията. Какъвто липсва в методиката. Ние вече обявихме, че това решение я обезсмисля. Но прогнозата ми е, че нещата няма да приключат добре - нито за държавата и общините, нито за фирмите, нито за гражданите, които очакват така нужната инфраструктура. Тук става дума за публични инвестиции и във ВиК проекти, и в жп, и в по-малки общински обекти, и в пътища. Нещата не са никак розови. Не зная някои къде виждат "тлъстите пържоли" за строителите в бюджета за 2023 г. Крайно време е тази пропаганда на омразата да спре, защото не е продуктивна. И още нещо - откъде-накъде ще ни противопоставят на плащанията за пенсионерите - нима ние не сме загрижени за тях, нима нямаме родители и близки в пенсионна възраст, нима нашите служители не се пенсионират?! Именно заради подобно поведение през последните близо две години беше разрушено нещо много ценно в публичните отношения - доверието. Ние сме строители и държим на думата си. При нас мъжката дума все още означава нещо. Но отсреща вече не виждаме това. Чухме много обещания. И толкоз.

Затова искам да благодаря на всички колеги и заетите в нашата професия, които въпреки трудностите не спират да се отнасят отговорно и достойно към поетите ангажименти. Благодаря и на гражданите, чиято подкрепа усещаме. Наскоро Камарата възложи социологическо проучване и през септември излязоха резултатите. 85 на сто от българите посочиха, че се отнасят с уважение към професията на строителите. Благодаря им от името на целия бранш. 67 на сто от хората са на мнение, че държавата трябва да актуализира старите цени, за да можем строителите да завършим обществените обекти. 80 на сто от българите са на мнение, че не е допустимо държавата да възлага строителство на различни обекти и да забавя тяхното плащане. Но ето - това е факт. Държавата не разплаща изработеното не само от колегите в пътния сектор, но и по всички обекти.

- Какво показват наблюденията Ви от началото на тази година до края на септември - връща ли се строителният сектор към предкризисните равнища и в кои сегменти или тенденцията е по-скоро негативна? Преди време предупредихте, че до края на годината близо 1000 могат да станат фалиралите компании. Ще ревизирате ли прогнозата си?

- За съжаление изобщо не може да се говори за връщане към предкризисните равнища. И нашите секторни анализи, които правим от години и са базирани на официална статистика, го показват. Има драматичен спад в произведената строителна продукция - тук влизат и частните инвестиции, и държавните и общинските обекти. Ако през 2020 г. тя е била на обща стойност 23 млрд. лв., през 2021 г. е спаднала на 16 млрд. лв., а за първото полугодие на тази година - наскоро излезе последният ни анализ, е едва 6,6 млрд. лв. Т.е. тенденцията е стремглаво надолу. Което освен проблем за фирмите и тяхното оцеляване, е проблем за заетите в тях - все повече колеги са принудени да освобождават служители и те отиват на борсата, с което "тежат" на бюджета на НОИ. Но спадът в произведената продукция е лоша новина и за държавния бюджет, защото едно е в него да постъпват данъци и такси за голяма по обем продукция и съвсем друго - за малка по обем. Така че всички губят. Това трябва да се осъзнае от всички и да спрат експериментите с бранша.

- Кои са основните пречки пред растежа в строителството в България?

- Липсата на адекватна индексация, липсата на разплащане и липсата на нови възлагания. А строителството е отрасъл, който бързо може да вдигне икономиката - защото увеличава заетостта, оборотите между фирмите - доставки на материали, услуги и пр., повишава се и покупателната способност на заетите в бранша. Държавата има интерес от силен и работещ строителен отрасъл. В хазната ще влизат повече данъци и такси, осигуровки и т.н. Няма да се уморя да повтарям, че социална политика се прави през данъците от добре работещ бизнес, не с високолихвени държавни кредити.

- Какви са нагласите на бранша към възможността да се включи в проекти по новата ресорна оперативна програма?

- След като се обявят търговете, фирмите си преценяват къде и дали да участват. Ако цените не са адекватни, едва ли ще има много голям интерес. И сега много търгове не завършват със сключен договор главно по тези причини.

- Как се отрази поскъпването на строителните материали и повишените енергийни цени върху бранша? Доколко новата методика за индексация ще компенсира бранша? По ваши разчети в проекта на нов бюджет на страната колко средства трябва да бъдат заложени за тази цел.

- Видимо новата методика няма да има очаквания ефект. Възможно е в някои случаи да даде глътка въздух, но нещата не вървят добре. За компенсиране на бранша очевидно изобщо не се мисли. Ето, предстои приемането на бюджет за 2023 г. Някои очевидно отново ще се упражняват и ще опитват да трупат дивиденти на гърба на строителите. Така е, когато желанието да рушиш и да сееш омраза вземе връх. Ние не искаме да бъдем въвличани в спорове. Но за нас въпросът вече е за оцеляване. И подигравки няма да търпим!

- Много сектори имат проблем с дефицита на кадри. Какви са тенденциите в строителството, кои са професиите, в които има най-голям дефицит? Има ли наети работници от други държави, от кои, и как оценявате процеса на наемане на работна сила от трети страни, какво трябва според Вас да се промени?

- Да, дефицит има и в нашия бранш. Беше изпуснат моментът държавата да увеличи възлаганията по време на пандемията - тогава заради локдауните в Европа много работници се бяха завърнали в България, а строителството е един от малкото сектори у нас, който не спря и тогава работа. Последваха проблемите със забавената индексация на договорите, заради което много фирми се наложи да освободят служители. Едно от възможните решения е да се приемат нужните законови промени, за да може престоят на чуждестранните работници да не е само сезонен.

- Какви са данните за междуфирмената задлъжнялост и какви са неразплатените от държавата и общините средства към бизнеса?

- Нямаме конкретна информация, но най-голяма е държавната задлъжнялост. А когато тя е налице, се отразява и на финансовите отношения между фирмите, няма как. 

- Към момента колко фирми са вписани в регистъра на Камарата и дали има отлив на компании или такива със замразена дейност?

- По последни данни от регистъра, вписани са 6669 фирми, от които 6614 са български и 55 - чуждестранни. Още е рано да кажем за годината колко родни фирми ще отпаднат - засега са около 500. Но има и нововписани. Интересно е, че спад се наблюдава при чуждестранните фирми - м.г. са били 63. Т.е. - оттеглят се от България.