В продължение на три десетилетия братята Рамадан и Мамдух Отман са отглеждали летни култури от царевица, маслини и краставици на своята земя в делтата на Нил в северната част на Египет Фаюм. Но през изминалата година количеството вода в канала, който захранва тяхната пясъчна ферма от 1,2 хектара в село Ел-Шавашна, е намаляло с 40 процента, предаде Ройтерс.
Братята обвиняват по-големите ферми нагоре по течението, които според тях отнемат повече от техния справедлив дял вода, за да компенсират недостига, причинен както от повтарящи се засушавания, така и от пълненето на нов етиопски водноелектрически язовир на река Нил.
"Това е пълна катастрофа за нас", каза Рамадан, отбелязвайки, че половината лятна реколта е била загубена.
Египет е изправен пред влошаващ се недостиг на вода, тъй като изменението на климата води до повече екстремни горещини и суша - и сега много египетски фермери и експерти по изменението на климата се опасяват, че новият язовир нагоре по течението само ще влоши заплахата.
В по-широк план, в голяма част от Близкия изток и Северна Африка запасите от сладка вода намаляват, отчасти поради засилване на въздействието на изменението на климата, и анализаторите се опасяват от нарастващо напрежение заради недостига.
С ограничени запаси от прясна вода, необходима за много цели - земеделие, домакинство, промишленост, производство на електроенергия и природа - нарастващата конкуренция може да изтласка хората, които вече се борят с бедността, остарялата водна инфраструктура и лошото управление на водата, коментира иранският учен по околната среда Кавех Мадани.
"Промените в климата правят водата по-оскъдна, изсушават влажните зони и правят земеделието по-предизвикателни", сподели Мадани, наскоро назначен за директор на Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН. Той прогнозира, че това от своя страна ще доведе до безработица, напрежение, принудителна миграция и в крайна сметка повече конфликти.
По-горещо, по-опасно
Глобалните температури са се повишили с повече от 1,2 градуса по Целзий от прединдустриалните времена и сега бързо се приближават до 1,5 градуса по Целзий на затопляне, за което учените се опасяват, че може да предвещава преход към много по-скъпи и смъртоносни въздействия от изменението на климата.
Парижкото споразумение от 2015 г., пакт между близо 200 нации, постави целта за ограничаване на глобалното затопляне до "доста под" 2 градуса по Целзий, докато "продължават усилията" за 1,5 градуса по Целзий.
Но според водещи климатолози това може да бъде преодоляно в рамките на едно десетилетие. И докато преговарящите се събират в Египет в началото на следващия месец за конференцията на ООН за изменението на климата COP27, която има за цел да постигне напредък в забавянето на глобалното затопляне и справянето с неговите въздействия, египетските фермери казват, че вече усещат жегата.
По-високите температури, лошото управление на водата и нарастването на населението са ключови двигатели на влошаващата се водна криза в страната, коментират анализатори.
Египет днес разполага с 560 кубически метра вода на човек всяка година, по-малко от една трета от наличното количество преди 50 години, според правителствени данни.
Това поставя страната доста под прага от 1000 кубически метра на човек, които ООН използва, за да определи страната като страдаща от недостиг на вода.
Почти цялата прясна вода на Египет идва от Нил и 85 процента от дела на реката в страната се консумира от селскостопанската индустрия - една от причините много египетски фермери да виждат Големия етиопски язовир като заплаха.
Когато Етиопия започна да пълни язовира за своя проект на стойност 4 милиарда долара през 2020 г., тя заяви, че има за цел да завърши след пет години. Египет поиска по-бавно пълнене, в продължение на 10 години, за да продължи движението на повече вода надолу по течението.
Но страните - заедно със Судан, който изрази загриженост относно безопасността на язовира и въздействието върху собствените му язовири и водни станции - досега не са постигнали споразумение.
Към днешна дата, коментират експертите, Египет е успял да компенсира всеки недостиг в доставките на вода от Нил в резултат на пълненето на етиопския язовир, като използва вода, съхранявана в неговия собствен Асуански висок язовир, както и чрез засилване на рециклирането на водата.
Но това не е дългосрочно решение, каза Абас Шараки, който преподава геология на икономически ценни минерали в университета в Кайро. "Ако хората не усещат въздействието в момента, те със сигурност ще го усетят, когато язовирът Асуан свърши или когато голяма суша удари страната, което е нормално на фона на тежки промени в климата", прогнозира той.
Ако Големият етиопски ренесансов язовир бъде бързо запълнен до 2025 г., достъпът на Египет до вода може да намалее толкова драстично, че делтата на Нил да загуби завинаги половината от земеделската си земя, смята Карим Елгенди, експерт по климата във Вашингтонския институт за Близкия изток.
"Това може да повлияе на селскостопанската производителност, да увеличи безработицата и да доведе до разселване и миграция", оказвайки допълнителен натиск върху съседните страни, страдащи от собствен недостиг на вода, допълни той.
В доклад, публикуван през февруари, Междуправителственият панел по изменението на климата предупреди, че затоплящият се климат може да ескалира напрежението в страните, които не могат да се адаптират към промените.
"Променливостта и крайностите на климата са свързани с по-продължителни конфликти чрез скокове на цените на храните, несигурност на храните и водата, загуба на доходи и загуба на препитание", се казва в доклада.
Някои анализатори смятат, че продължаващата гражданска война в Сирия е била предизвикана през 2011 г. от сушата, свързана с изменението на климата, въпреки че това мнение е оспорвано през последните години.
Но Мадани заяви, че няма съмнение, че Сирия, Ирак и Иран се борят за постоянни доставки на прясна вода поради комбинацията от нарастваща суша, лошо управление и слабо управление на водата. И трите страни сега са във "воден банкрут", което оставя жизненоважни системи, осигуряващи на гражданите храна, вода и енергия, да висят на косъм, обясни той.
Отвръщане на удара
За да се опита да реши проблемите си с водата, Египет въвежда общонационална стратегия за управление на водите, която трябва да продължи до 2037 г. Тя включва изграждане на системи за обезсоляване и станции за пречистване на отпадни води, които имат за цел да превърнат солената и отпадъчната вода в прясна.
Миналата година страната също стартира проект New Delta на стойност 300 милиарда египетски лири (15,3 милиона долара) за развитие на крайбрежна селскостопанска зона от почти 1 милион акра на няколко километра западно от сегашната делта на Нил.
Длъжностни лица казват, че целта е да се намали натискът върху съществуващата житница на страната, където покачващите се морета и неограниченото строителство изяждат земеделските земи.
Но Шараки, професорът по геология, каза, че тези усилия могат да доведат до влошаване на социалното напрежение.
Цената на проектите - вероятно ще бъде платена отчасти чрез данъци и по-високи цени на суровините - може да удари обикновените египтяни толкова тежко, колкото всяка загуба на вода от Нил поради изменението на климата или Големия етиопски ренесансов язовир, прогнозира той.
"Да, повишаващите се температури ще намалят прясната вода и, да, язовирът на Етиопия ще засегне водния дял на Нил в Египет, но мерките за борба със свиващата се наличност на вода също идват на огромна цена", смята той.
Освен това, ако регионът продължи да се затопля бързо, Египет и други нации в Близкия изток може да не успеят да се адаптират достатъчно бързо, за да бъдат в крак с предстоящите промени, предупреди Шараки.
Жизненоважна инфраструктура, която не е изградена за вероятните екстремни горещини в бъдещето, означава, че сградите, пътищата, мостовете и водните и електрическите системи могат да започнат да се провалят, което да изисква големи нови разходи и потенциално да изостри бедността, глада и напрежението.
/СЛС/
news.modal.text
Няма данни