site.btaАвтоматизацията на селското стопанство трансформира сериозно аграрните системи

Селскостопанската автоматизация, която включва всичко - от трактори до изкуствен интелект, може да играе важна роля за постигане на по-ефективно и по-екологично производство на храни. Неравномерното й прилагане обаче може да задълбочи неравенствата, особено ако остане недостъпна за дребните производители и други маргинализирани групи. Това се посочва в "Състоянието на храните и селското стопанство" (The State of Food and Agriculture - SOFA), един от водещите доклади, изготвяни всяка година от Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО).

Докладът разглежда как автоматизацията в агрохранителните системи може да допринесе за постигането на устойчиви цели за развитие и предлага препоръки към политиците как да увеличат максимално ползите и да сведат до минимум рисковете.

От услугите за наемане на трактори в Гана до кутиите за скариди, които използват машинно обучение и роботика в Мексико, докладът разглежда 27 казуса от цял ​​свят, представящи технологии на различни етапи на готовност и подходящи за земеделски производители от различни мащаби и нива на доходи.

Той изследва двигателите на тези технологии и идентифицира няколко бариери, които възпрепятстват тяхното приемане, особено от дребните производители. Въз основа на анализа публикацията предлага политики, които да гарантират, че автоматизацията на селското стопанство е приобщаваща и допринася за устойчиви и издръжливи агро-хранителни системи.

И накрая, докладът разглежда също едно от най-честите опасения относно автоматизацията - че тя създава безработица, и заключава, че подобни страхове не се потвърждават от историческите реалности.

Като цяло автоматизацията облекчава недостига на работна ръка и може да направи селскостопанското производство по-устойчиво и продуктивно, да подобри качеството на продуктите, да увеличи ефективността на използване на ресурсите, да насърчи достойната заетост и да подобри устойчивостта на околната среда, се казва в доклада.

"ФАО наистина вярва, че без технологичен напредък и повишена производителност няма възможност за изваждане на стотици милиони хора от бедност, глад, продоволствена несигурност и недохранване", пише генералният директор на организацията Ку Донгю в предговора на доклада. И продължава, че това, което има значение, е как процесът на автоматизация се извършва на практика, а не дали се случва или не. "Трябва да гарантираме, че автоматизацията се извършва по начин, който е приобщаващ и насърчава устойчивостта", допълва Ку.

Напредък в автоматизацията

През цялата история човечеството непрекъснато се е стремяло да намали труда в земеделието, като е разработвало нови инструменти и е използвало силата на огъня, вятъра, водата и животните. До 4000 г. пр. н. е. месопотамските фермери са използвали плугове, теглени от волове, докато водните мелници се появяват в Китай около 1000 г. пр. н. е.

Темпът на технологичните промени се ускори драматично през последните два века, предизвикан от откриването на парната енергия и по-късно подсилен от появана тракторите, задвижвани от изкопаеми горива.

Днес е в ход нова революция, свързана с цифровите технологии. Те включват изкуствен интелект, дронове, роботика, сензори и глобални навигационни сателитни системи, заедно с огромното разпространение на преносими устройства като мобилни телефони и вълна от нови устройства, свързани с интернет - така нареченият Интернет на нещата. Друго важно развитие включва икономиката на споделянето. Услугите за споделени активи в Африка и Азия, например, възприемат модел, подобен на таксиметровото приложение "Юбер", като позволяват на малки и средни фермери да имат достъп до скъпо оборудване, като например трактор, без да се налага да го купуват.

Най-важното е, че има големи различия в разпространението на автоматизацията между и в рамките на държавите, като приемането е особено ограничено в Субсахарска Африка. Например още през 2005 г. беше изчислено, че Япония има повече от 400 трактора на 1000 хектара обработваема земя, в сравнение с едва 0,4 в Гана.

Нещо повече, някои технологии все още са на етап прототип, докато за други ограничената благоприятна инфраструктура в селските райони - като свързаност и електричество - възпрепятства тяхното разпространение, особено в страните с ниски и средни доходи.

Също така си струва да се отбележи, че някои технологии - като големи, моторизирани машини - могат да имат отрицателно въздействие върху околната среда, като допринесат за монокултурите и ерозията на почвата. Но последните разработки с по-малки машини помагат за преодоляването на подобни проблеми.

Препоръки за политиката

Основният принцип зад политическите препоръки, предложени от доклада, се съсредоточава около идеята за отговорна технологична промяна. Това предполага предвиждане на въздействието на технологиите върху производителността, гъвкавостта и устойчивостта, като същевременно се фокусира върху маргинализираните и уязвимите групи.

Ключът тук е да се създаде благоприятна среда, която изисква набор от политически инструменти, за да работят заедно по съгласуван начин. Те включват законодателство и разпоредби, инфраструктура, институционални договорености, образование и обучение, научноизследователска и развойна дейност и подкрепа за частни иновационни процеси.

Усилията за намаляване на неравномерното разпространение на автоматизацията трябва да включват приобщаващи инвестиции, включващи производители и доставчици на услуги, със специално внимание към жените и младежите – с цел по-нататъшно развитие на технологиите и приспособяването им към нуждите на крайните потребители.

Освен това инвестициите и другите политически действия, предназначени да насърчават отговорна автоматизация на селското стопанство, следва да се основават на специфични за контекста условия, като състояние на свързаност, предизвикателства, свързани със знания и умения, адекватност на инфраструктурата и неравенство в достъпа. Дори биофизичните, топографските и климатичните условия играят роля. Например малките машини и дори ръчното оборудване могат да доведат до значителни ползи за малките производители в хълмисти терени.

И накрая, докладът разглежда широко разпространените опасения относно възможните отрицателни въздействия на трудоспестяващите технологични промени по отношение на изместване на работни места и безработица. Въпреки че заключава, че подобни страхове са преувеличени, то признава, че автоматизацията на селското стопанство може да доведе до безработица на места, където селската работна ръка е в изобилие и заплатите са ниски.

В такъв контекст с изобилие от работна ръка политиците трябва да избягват субсидирането на автоматизацията, а по-скоро да се съсредоточат върху създаването на благоприятна среда за нейното приемане, като същевременно осигуряват социална защита на най-малко квалифицираните работници, за които е по-вероятно да загубят работата си по време на прехода.