Новото правителство на Италия ще повиши планираното вземане на кредити от капиталовите пазари през тази и идната година, за да финансира мерките за подкрепа на икономиката. Очаква се новите цели да бъдат обявени по-късно днес при представянето на първите бюджетни цели на кабинета. Това съобщават източници, цитирани от Ройтерс.
Премиерът Джорджа Мелони, която пое поста миналия месец, заяви по-рано, че първият й бюджет ще бъде насочен към смекчаване на въздействието на рекордните цени на енергията върху домакинствата и бизнеса.
Документът на министерството на финансите, който залага рамката на бюджета за 2023 г., ще определи цел за бюджетния дефицит от 5,6 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2022 г., според източниците. Предишното правителство начело с Марио Драги прогнозира през септември дефицит от 5,1 на сто от БВП.
За 2023 г. се очаква целевият дефицит да бъде повишен от 3,4 на сто до 4,5 на сто.
Новите цели ще осигурят на Мелони пространство за експанзионистични мерки на стойности около 0,5 на сто от БВП тази година и допълнителни 1,1 на сто догодина с надежда те да подпомогнат растежа на икономиката, като все пак се запази намаляването на съотношението дефицит-БВП през всяка следваща година.
Възможно е все пак цифрите да бъдат променени в последния момент в хода на днешното правителствено заседание, предупреждават източниците.
Държавните финанси на Италия тази година се представят по-добре от прогнозираното, след като приходите от ДДС и акцизи се повишиха заради високата инфлация и поскъпването на енергията.
Инфлацията, отчетено според хармонизирания индекс на ЕС, достигна 12,8 на сто през октомври. Това е най-високото ниво на показателя от въвеждането на индекса през 1996 г. Допълнителен ефект от инфлацията бе това, че тя помогна на Рим да намали огромния си държавен дълг.
Бюджетните правила на ЕС освен това все още са замразени, за да се подпомогне възстановяването на икономиките от блока след пандемията от коронавирус, и това също е от полза за правителството на Мелони.
Очаква се в бюджета за 2023 г. да бъдат очертани по-високи държавни разходи и данъчни отстъпки на стойност над 30 млрд. евро, като от тази сума поне 21 млрд. евро ще бъдат осигурени чрез допълнително кредитиране, според един от източниците. За да финансира останалото, Рим обмисля да намали сумата от близо 9 млрд. евро, която се предвиждаше през 2023 г. да отиде за подкрепа на по-бедните слоеве на обществото.
Властите освен това ще затегнат условията за получаване на стимули, които би трябвало да помогнат на хората да направят домовете си "по-зелени", допълват източниците. По спорната схема, известна като "супербонус", държавата изплаща 110 процента от разходите за подобряване на енергийната ефективност на сградите - от изолация до слънчеви панели и подмяна на стари бойлери и прозорци.
/СЛС/
news.modal.text
Няма данни