Европейската комисия постави днес началото на цикъла на европейския семестър за 2023 г. за съгласуване на икономическите политики на страните членки на Европейския съюз. Нужни са синхронизирани действия за осигуряване на необходими и достъпни енергийни доставки, запазване на икономическата и финансовата стабилност и защита на уязвимите домакинства и дружества, като същевременно се запази устойчивостта на обществените финанси, посочва ЕК в свое прессъобщение.
Европейският семестър е цикъл на координиране на икономическите, фискалните, трудовите и социалните политики в ЕС. Той е част от рамката на Съюза за икономическото управление.
Рекордно високите цени на енергията, високите темпове на инфлацията, недостигът на доставки, повишените равнища на дълга и нарастващите разходи по заеми, всички те оказват влияние върху стопанската дейност и засягат покупателната способност на домакинствата.
Комисията алармира, че са необходими бързи действия за насърчаване на възможностите за растеж и създаване на качествени работни места и за осъществяване на природосъобразния и цифровия преход.
Съгласуването на икономическите политики чрез европейския семестър ще помогне на държавите в ЕС да постигнат тези цели чрез определяне на приоритети и предоставяне на ясни насоки на политиката за идната година.
Тазгодишният обзор на устойчивия растеж предлага възможности за по-нататъшно укрепване на съгласуваните ответни мерки на политиката на ЕС за смекчаване на отрицателните последици от енергийните сътресения в краткосрочен план, посочват експертите на Еврокомисията.
Според тях от решаващо значение е да продължи повишаването на социалната и икономическата устойчивост, и насърчаването на устойчив и приобщаващ растеж в средносрочен план, като едновременно с това се запази гъвкавостта за справяне с нови предизвикателства.
Остават в сила четирите приоритета в рамките на европейския семестър: насърчаване на екологичната устойчивост, производителността, справедливостта и макроикономическата стабилност с цел насърчаване на конкурентоспособна устойчивост.
Становища на ЕК по проектите на бюджетни планове на държавите в ЕС
ЕК оценява съответствието на проектите на бюджетните планове за догодина с препоръките на Съвета на ЕС от юли 2022 година. Взема се предвид и продължаващото прилагане на общата клауза за изключение по Пакта за стабилност и растеж догодина.
Съгласно фискалните препоръки за 2023 г. ЕК съветва държавите с ниски и средни дългови задължения да направят така, че растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи да бъде в съответствие с цялостната неутрална политика.
На държавите с висок дълг Комисията препоръчва да осигурят разумна фискална политика, особено чрез ограничаване на растежа на финансираните на национално равнище първични текущи разходи под средносрочния възможен растеж на производството.
Комисията приканва Белгия, Португалия, Австрия, Литва, Германия, Естония, Люксембург, Нидерландия, Словения и Словакия да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да може техните бюджети за 2023 г. да бъдат в пълно съответствие с препоръките на Съвета на ЕС.
Препоръки на ЕК за страните от еврозоната
Според ЕК при изготвянето на бюджетните си планове за 2023 г. държавите, приели единната европейска валута, следва:
- да продължат да съгласуват фискалните си политики в подкрепа на навременното връщане на инфлацията към средносрочната цел на Европейската централна банка от 2 на сто;
- да поддържат високо равнище на бюджетни инвестиции за насърчаване на социалната и икономическата устойчивост и подпомагане на природосъобразния и цифровия преход;
- да направят така, че подкрепата, предоставяна на домакинствата и фирмите, подложени на финансов натиск заради енергийната криза, да бъде икономически ефективна, временна и насочена към уязвимите. В това отношение в препоръката се предлага да се създаде двустепенна система за ценообразуване на енергията, която да насърчи пестенето на енергия, като замени широкообхватните ценови мерки. В рамките на тази система уязвимите потребители биха могли да се възползват от регулирани цени.
- да насърчават промени в трудовото заплащане, които да защитават покупателната способност на работещите, като същевременно ограничават вторичните ефекти върху инфлацията.
- да разработят и приложат системата за социално подпомагане, ако такова е необходимо.
- да подобрят активните политики по заетостта и да се справят с недостига на умения сред населението.
- да осигурят ефективното участие на социалните партньори в изготвянето на политиките и да засилват социалния диалог.
- да подобрят бизнес средата и да запазят макрофинансовата стабилност.
Също така ЕК дава насоки за политиките на европейските страни за подпомагане на заетите да подобрят уменията си, да се смекчат опасностите от голям недостиг на работна ръка и умения, и да се подпомогне преходът от едно работно място към друго на променящите се пазари на труда.
/СЛС/
news.modal.text
Няма данни