Очертаващата се тенденция на намаление на раждаемостта, интензивните процеси на отлагане на ражданията към по-късни възрасти, промяната в динамиката на първите, вторите раждания, променящите се семейни модели показват, че са налице дълбинни промени в демографския режим на страната, което данните от последното преброяване отразяват. Това каза доц. д-р Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека при БАН на дискусия "Влияние на броя и структурата на населението на България върху обществените, социалните и икономическите процеси в страната".
Обсъждането е в рамките на семинар на тема "Преброяване 2021 - Резултати. Етно-демографски характеристики на населението – етническа принадлежност, вероизповедание, майчин език, религиозност" в к.к. "Боровец", организиран от Националния статистически институт. Днес е вторият заключителен ден на семинара.
Във взаимодействие с високата смъртност и миграцията намалението на раждаемостта води до намаление на младите поколения и увеличаване на дела на възрастното население, което също е видимо и от данните от последното преброяване, посочи още ученият. Тя изтъкна, че този процес има важни икономически и социални последствия, защото той е свързан с по-голямо натоварване на икономически активните хора по отношение на разпределението на доходите към икономически неактивните групи на населението.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика, който също участва в дискусията, посочи, че въпреки съществуващите очаквания за намаление на населението в мащабите от последното преброяване, резултатите са бил неочаквани, включително и на регионално ниво. Той напомни, че отчетеният спад на населението е над 840 000 души и допълни, че това е процес, който започва от 1985 г. Тогава обаче в градовете населението намалява, но не с драматични темпове, защото по-големият спад е в селата, докато при последното преброяване вече се отчита по-сериозен спад на населението в градовете. То е заради естествени процеси - тежка демографска структура, пандемия и заради миграционни процеси, но не навсякъде, защото има и градове с положителна миграция – София, Варна, Пловдив, коментира икономистът.
Много е трудно да говорим за икономически подем, ако десетте или петте най-големи градове на България губят население, посочи Ганев. Той коментира, че спадът на населението в работоспособна възраст е най-нисък за София - столица – с около десет процента, а във Видин - над 30 на сто, в Смолян е близо до 30 на сто и обобщи, че има области, в които близо една трета от работоспособното население изчезва за десет години. Това, според експерта, дава ясен сигнал за потенциала на икономика, както и за това, че индустрията и услугите се ориентират не толкова към брой хора, а към влагане на повече капитал, повече знания и повече добавена стойност от работата на един човек.
Ганев допълни, че се отчита за десет години голям спад в броя на хората, които работят ръчен труд – например в шивашката индустрия, за сметка на ръста на заетите в аутомотив индустрията и тази тенденция ще продължи. Все по-малко ще идват инвеститори, които търсят голям брой евтина работна ръка, а ще наемат по-малко хора, за да произвеждат продукти с по-висока добавена стойност, обвързани с европейски вериги на доставка, смята икономистът.
Ганев изтъкна, че данните от преброяването ще доведат до пренаписване на редица стратегически документи и промяна в някои изводи. Икономистът даде пример с демографска прогноза за развитието на населението в София до 2050 - 2060 г., която показва постепенно нарастване. Тя обаче според Ганев вече тотално се разминава с действителността от последното преброяване, налагайки в някаква степен и преосмисляне на развитието на града.
Икономистът коментира и ефекта от последните два "шока" – ковид, и войната в Украйна. Като първият, по думите му, е променил разказа, че хората ще продължат да напускат селата, за да отидат в градовете. Имаме отлив от големия град към периферията, отбеляза икономистът и допълни, че това е процес не само за София, но и за Габрово, Велико Търново, Пловдив, но въпросът е дали това е еднократен процес. По темата за войната, икономистът напомни, че преброяването е направено преди нейното начало и данните за етническите групи, в частност за украинската, са се променили. Отново въпросът е това еднократен шок ли е или не е, каза икономистът и допълни, че не се знае колко е устойчив притокът на украински бежанци, но той променя демографията в конкретни населени места – най-вече в регионите на Варна, Бургас и София.
Ганев цитира данни, според които наетите украински граждани в България са около 9000, което определи като рекорд за няколко месеца наемане на хора, които влизат от чужбина, но допълни, че е и малко спрямо заявките на бизнеса за 200 000 работни места. Вчера на семинара Магдалена Костова, директор на Дирекция "Демографска и социална статистика" в Националния статистически институт, съобщи, че сред другите етнически групи най-голяма е тази на хората, които са записали "помак" - близо 15 000 души. Следва руската етническа група - 14 000 души, след това са българо-мохамеданите - почти 11 000 души, арменската група е от 5306 души, украинската - 3239 души, македонска - 1143, румънска - 683, каза Костова.
Друг ефект на преброяването е това, че ставаме по-богати, като заради по-ниския брой на населението БВП на човек ще се ревизира нагоре, коментира икономистът и допълни, че от около 55 процента от средноевропейските нива на доходи по паритет на покупателна способност, сега ще се окажем по-нагоре и ще доближим 60 процента.
Преброяването дава и нов поглед към икономическите центрове на страната, които привличат население, икономическа активност и оказват влияние върху съседни области. По думите на икономиста големите центрове са ясни – София, Пловдив и Варна, но има и други места, които привличат хора от съседни по-близки или по-далечни региони. Големият въпрос са вторичните центрове – Русе, Велико Търново, допълни икономистът. Той посочи, че между двете преброявания пет общини имат ръст, което отново насочва към големите центрове Божурище и Елин Пелин – в периферията на столицата, Родопи - в периферията на Пловдив, Несебър с уговорката, че е туристическа община, и Джебел в област Кърджали. Дори и само тези пет общини пак насочват вниманието към типа населени места, които имат потенциал да увеличават населението си, коментира експертът.
/ВЙ/
news.modal.text
Няма данни