Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за първите десет месеца на 2022 г. е близко до балансирано (минимално превишение на приходите над разходите в размер на 4,8 млн. лв.), съобщава Министерството на финансите.
Положителното салдо се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 480,3 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 485,1 млн. лева.
Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2022 г. са в размер на 50,240 млрд. лв. или 84,2 на сто от актуализираните годишни разчети. Постъпленията нарастват с над 8,1 млн. лв. (19,2 на сто) спрямо отчетените към октомври 2021 г. Данъчните и осигурителните приходи по КФП нарастват номинално спрямо същия период на предходната година с 4,6 млрд. лв. (14 на сто), неданъчните приходи - с близо 3,5 млрд. лв. или 50,9 на сто (основно поради извънредните постъпления от вноски от държавните производители на електрическа енергия по бюджета на Фонд "Сигурност на електроенергийната система", каквито не са постъпвали през 2021 г.), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са близки до отчетените за същия период на предходната година.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на повече от 37,7 млн. лв., което представлява 81,8 на сто от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 75,1 на сто от общите постъпления по КФП за периода.
Приходите от преки данъци са в размер на повече от 7,1 млрд. лв. или 78,9 на сто от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на над 18 млрд. лв. (81 на сто от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на близо 12,8 млрд. лв. (79,8 на сто от планираните), приходите от акцизи възлизат на над 4,8 млрд. лв. (83 на сто от разчета), а тези от мита са в размер на почти 379 млн. лв. (99,7 на сто от годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени) са в размер на над 1,3 млрд. лв. или 94,5 на сто изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 11,2 млрд. лв., което представлява 83,7 на сто от разчетените за годината.
Неданъчните приходи са в размер на 10,2 млрд. лв. (увеличение с над 3,4 млрд. лв. спрямо същия период на предходната година) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на близо 2,3 млрд. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към октомври 2022 г. възлизат на 50,2 млрд. лв., което е 76,2 на сто от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към октомври 2021 г. бяха в размер на 41,4 млрд. лева.
Съпоставени със същия период на предходната година, разходите по КФП нарастват номинално с 21,3 на сто или 8,8 млрд. лв., което се дължи основно на по-високия размер на разходите по националния бюджет. Основен принос за нарастването на разходите имат програмите за изплащане на компенсации на небитовите потребители на електрическа енергия поради високите цени на електричеството. Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при разходите за субсидии (3,7 млрд. лв. или 83,3 на сто), където освен традиционните разходи за субсидии за нефинансови предприятия през 2022 г. се отчитат и разходите по програмите за изплащане на компенсации за високите цени на електрическата енергия чрез бюджета на Фонд "Сигурност на електроенергийната система". При социалните и здравноосигурителните разходи също се отчита ръст (2,2 млрд. лв. или 12,4 на сто), главно в частта на разходите за пенсии (1,7 млрд. лв. или 15,1 на сто). Друг елемент на разходите, при който се отчита съществено нарастване спрямо същия период на предходната година (с 1,1 млрд. лв. или 27,1 на сто) са разходите за издръжка, където основен принос имат разплатените задължения от предходни години към пътно-строителните и поддържащите фирми по договори за текущ ремонт и поддръжка. Капиталовите разходи, разходите за персонал и разходите за лихви също отчитат номинален ръст спрямо тези към октомври 2021 г. (съответно с 27,2 на сто; 9,7 на сто и 4,9 на сто).
Нелихвените разходи към октомври 2022 г. са в размер на близо 48,3 млрд. лв., което представлява 76,5 на сто от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 45 млрд. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) възлизат на над 3,2 млрд. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 29,2 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 591,2 млн. лв. (89 на сто от планираните за 2022 година).
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 октомври 2022 г. от централния бюджет, възлиза на 1,354 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31 октомври е почти 13 млрд. лв., в т.ч. 12,555 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,383 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
/ЕС/
news.modal.text
Няма данни