site.btaФАО публикува първия глобален доклад за черните почви

Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО) отбеляза днес Световния ден на почвата 2022 г. с лансирането на първия си глобален доклад за черните почви, които са изложени на по-голям риск от всякога поради климатичната криза, загубата на биологично разнообразие и промяната на използването на земята, пише ФАО на сайта си.

Огромните 95 процента от храната, която ядем, идва пряко или непряко от нашите почви, които имат изключителния капацитет да съхраняват, трансформират и рециклират хранителни вещества, от които всички ние се нуждаем, за да оцелее. От 18-те основни хранителни вещества за растенията, 15 се доставят от почвите - ако са здрави. Въпреки това около една трета от почвите по света вече са деградирали и загубата на почвено плодородие означава, че земята е по-малко продуктивна и много зърнени култури, зеленчуци и плодове не са толкова богати на витамини и хранителни вещества, колкото са били преди 70 години.

Фокусът на тазгодишното събитие за Световния ден на почвата, проведено в хибридна форма в централата на ФАО в Рим, е ролята на почвите за продоволствената сигурност и как загубата на почвено плодородие води до ниски добиви и провал на реколтата, а това докарва местното население до глад, недохранване и бедност.

Участниците, включително Януш Войчеховски, еврокомисар по земеделието, Ли Сеонг-хо, постоянен представител на Република Корея във ФАО, и Виктор Василиев, постоянен представител на Руската федерация, бяха запознати с доклада "Глобално състояние на черните почви" и с Почвения атлас на Азия. На събитието беше връчена и Световната награда за почвата Глинка за 2022 г. на Ашок Патра Кумар, известен почвовед от ICAR-Индийския институт за почвознание (IISS) в Бопал, и наградата за Световния ден на почвата на Крал Бхумибол за 2022 г. на Националния автономен университет на Мексико. Медалът за отличителни заслуги на IUSS 2022 беше присъден на Global Soil Partnership, за да отличи приноса му към науката за почвата от създаването му преди 10 години.

В настоящата криза с храни и торове дребните фермери, особено от уязвими страни в Африка, Латинска Америка и Азия, нямат достъп до органични и неорганични торове и в момента са изправени пред 300-процентно увеличение на цените на торовете. Тези кризи привличат вниманието ни към решаващата роля на устойчивото управление и възстановяването на нашия ценен ресурс за запазване на здрави почви и тяхното плодородие.

"Днес намалената наличност и растящите цени на торовете водят до увеличаване на цените на храните и продоволствена несигурност", каза генералният директор на ФАО Ку Донгю във встъпителните си бележки. Той допълни, че трябва да работим заедно, за да произвеждаме безопасна, питателна и богата на микроелементи храна по устойчив начин, който избягва деградацията на почвата, намалява емисиите на парникови газове и замърсяването на системите за хранително-вкусовата промишленост.

Черно съкровище

Черните почви се характеризират с дебел, тъмен почвен хоризонт, богат на органична материя. Срещат се в Русия (327 милиона хектара), Казахстан (108 милиона ха), Китай (50 милиона ха), Аржентина (40 милиона ха), Монголия (39 милиона ха), Украйна (34 милиона ха), Съединени американски щати (31 милиона ха), Колумбия (25 милиона ха), Канада (13 милиона ха) и Мексико (12 милиона ха).

С присъщата им плодовитост те са хранителната кошница за много страни и се считат за основни за глобалното снабдяване с храна.

Черните почви имат друго ключово качество: те са от първостепенно значение за смекчаване на изменението на климата и адаптиране, тъй като съдържат 8,2 процента от световните запаси от органичен въглерод в почвата и могат да осигурят 10 процента от глобалния потенциал за улавяне на органичен въглерод. Този процес осигурява многобройни ползи за хората и околната среда и е една от най-рентабилните опции за адаптиране към изменението на климата и смекчаване, както и за борба с опустиняването, деградацията на земята и продоволствената несигурност.

Както показва докладът за глобалното състояние на черните почви, това черно съкровище е застрашено. Поради промени в земеползването (приблизително 31 процента от глобалните черни почви се обработват), неустойчиви практики за управление и прекомерна употреба на агрохимикали, повечето от черните почви вече са загубили поне половината от запасите си от органичен въглерод и страдат от умерени до тежки процеси на ерозия, както и хранителни дисбаланси, подкиселяване и загуба на биоразнообразие.

Докладът подчертава две основни цели: запазване на естествената растителност върху черни почви, като пасища, гори и влажни зони, и възприемане на подходи за устойчиво управление на почвата върху обработвани черни почви. Той също така предлага специални препоръки за фермери, национални правителства, научни изследвания и академични среди и Международната мрежа на черните почви.

Атлас на Азия

Световният ден на почвата отбеляза също така предварителното стартиране на Почвения атлас на Азия, съвместно усилие между Глобалното партньорство за почвата на ФАО и Европейската комисия чрез нейния Съвместен изследователски център и с финансовата подкрепа на Корейската администрация за развитие на селските райони и участващите страни. Атласът е предназначен да повиши осведомеността за здравето на почвата сред широк кръг от заинтересовани страни. Благодарение на приноса на над 100 почвени експерти от 45 страни, атласът описва богатото разнообразие от почви в региона.