site.btaРаботодателите призовават предприемачите да калкулират постигнатата стабилност на пазара на електроенергия в цените в посока надолу

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) приветства решението на Народното събрание (НС) от 6 декември 2022 г., с което беше актуализирано решението на НС от 8 ноември т.г. за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите потребители на електрическа енергия. Това каза Добри Митрев – председател на УС на Българската стопанска камара (БСК) и председател на АОБР, на пресконференция в БТА.

Това е националноотговорно решение, което е в интерес на конкурентоспособността на българската икономика и в интерес на всеки българин, изтъкна Митрев. Той отправи призив към производителите, преработвателите, търговците, вносителите на продукти и услуги в България да калкулират тази стабилност в цените в посока надолу и посочи, че "всички сме в една лодка, заедно трябва да гребем в посока просперитета на България". По думите му кризите и предизвикателствата изискват всички да бъдем консолидирани, за да преминем през превратностите на епохата, в която живеем.

Председателят на АОБР напомни, че до прегласуване на текстовете се стигна след протест на работодателските организации, а в резултат на решението през 2023 г. небитовите потребители на електрическа енергия ще получават компенсации в размер на 100 на сто за ползваната от тях електроенергия на цена "ден напред" на "Българска независима енергийна борса" за съответния месец над прага от 200 лв. за мегаватчас (MWh). В момента компенсациите са за цената на тока, която е над 250 лв. за MWh. 

Митрев благодари на вносителя на нормативната поправка – депутата Драгомир Стойнев, на председателя и на зам.-председателя на парламентарната Комисия по енергетика – Делян Добрев и Рамадан Аталай, и на народните представители, които са гласували "за" поправката, като изтъкна, че през 2023 г. българският бизнес и всички други небитови потребители ще бъдат справедливо компенсирани за свръхвисоките цени и ще плащат по-евтина електроенергия.

С решението на НС от 6 декември се създава прогнозируемост, конкурентност и стабилност на енергийните цени, изтъкна Митрев и добави, че се очаква да има подобни решения и за доставките, и за цената на природния газ. 

В отговор на въпрос Васил Велев – председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България, посочи, че АОБР може само да призове бизнеса във връзка с компенсациите за тока "към етичност, да стегне малко колана, защото общата цел е да влезем в еврозоната". Не може хем да искаме цените да растат, за да растат печалбите, хем да влезем в еврозоната, коментира Велев и изтъкна, че сега има възможност без бизнесът да е на загуба, да намали цените. Ние призоваваме за това и ще дадем личен пример, заяви още Велев.

Той се спря и на друго предложение, което би ни отдалечило от еврозоната заради проинфлационния му ефект. Става дума за внесеното предложение за увеличаване на максималния осигурителен доход (МОД) на 4200 лева. До 1 април той беше 3000 лева, а след тази дата вече е 3200 лева. Това е ръст от 40 процента за 9 месеца, а на годишна база - 53 на сто, изчисли Велев и определи това решение като икономически необосновано и то във време, когато компаниите са направили бизнес планове си. Това е мощен проинфлационен механизъм, който би се задействал, това е увеличаване на облагането на висококвалифицирания труд, заяви Велев и допълни, че работодателите възразяват категорично. По думите му това ще доведе до ограничаване на инвестиции в ИТ индустрията, в секторите с високи технологии и добавена стойност, които осигуряват високите приходи в бюджета, смята председателят на АИКБ.

Друго законодателно решение, което предстоящите избори вероятно ще произведат, и което днес бе прието на първо четене в НС почти с единодушие от депутатите, е лъжата, че директивата за адекватна минимална заплата (МРЗ) изисква тя да бъде равна на половината от средната, каза Велев. По думите му в директивата се препоръчва да се използват различни индикатори, сред които е и 60 процента от медианната заплата и се насърчава социалният диалог и договарянето на тези стойности. Той изтъкна, че това решение е в противоречие както с тази директива, така и с подписаната от страната ни Конвенция 131 на МОТ.  Според Велев то ще доведе до увеличаване на сивия сектор и инфлацията, и ще се изравни заплащането на работниците с квалификация на тези, които нямат такава в редица области на страната в секторите: облекло и текстил, хотелиерство, храни, селско стопанство, където средната заплата е малко над 1000 лева, а с предложението за минимална - от 850 лева, с класовете тя вече става също 1000 лева.

Добри Митрев каза, че три области са със средна заплата под 1200 лева, 6 - под 1300 лева, 9 - под 1400 лева, и във всички до 27 области средната заплата е до 1600 лева. Само в София тя се приближава до 2400 лева. Какво ще направим с регионите си при тази МРЗ, попита Митрев.

По темата за влизането на България в еврозоната работодателите напомниха, че това е техен приоритет от повече от десетилетие. Ще направим всичко да стигнем до всеки предприемач и да го убедим в положителните ефекти от членството ни в Еврозоната, заяви Митрев. Той напомни, че бизнесът дори сам е предложил да подпомогне държавата в тази кампания. По думите му, ако има недоверие към еврозоната в обществото, на този етап то е основно породено от спекулации и затова председателят на АОБР смята, че е нужна ефективна комуникационна кампания. Председателят на БТПП Цветан Симеонов напомни, че палатато през последните две години прави прочувания за отношението на бизнеса към еврото, като изтъкна, че правителството вече е отделило средства за разяснителна кампания.