site.btaОБНОВЕНА Въвеждането на еврото е процес, който засяга цялостното развитие и модернизиране на страната, каза управителят на БНБ Димитър Радев

На повърхността въвеждането на еврото може да се разглежда като технически процес, но въвеждането му в много по-голяма степен е процес, който засяга цялостното развитие и модернизиране на страната. Това каза управителят на Българската народна банка Димитър Радев на конференция в София, която обсъжда предимствата и възможностите за България от членство в еврозоната.  Организатори на форума са Dir.bg, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.

Димитър Радев посочи, че въвеждането на еврото ще доведе до нормализиране и надграждане на нашия паричен режим, ускоряване на процеса на реална конвергенция и подобряване на качеството и ефективността на нашите институции.

Радев посочи, че ускоряването на процеса на реална конвергенция няма добра алтернатива, въпросът е дали това ускоряване може да стане преди или след присъединяването в еврозоната. Управителят на БНБ изтъкна, че наред с модернизирането на икономиката и доближаването й до структурата на икономиката в еврозоната, процесът означава и увеличаване на доходите до средноевропейските. В България като страна извън еврозоната процесът протича много бавно и продължаваме да бъдем страната с най-ниски доходи в ЕС. Оставането в това положение крие нарастващи рискове, най-сериозният е противопоставяне на целите за финансова стабилност и за увеличаване на доходите и подобряване на благосъстоянието на хората, каза Радев. Последното развитие, включително и във връзка с протичащите в момента бюджетни дискусии, показва, че има нарастващи нагласи в тази посока - чрез несъразмерно увеличаване на бюджетните разходи и увеличаване на дълговете и дълга, посочи Радев.

Опитът, включително нашият собствен опит показва, че това е път за никъде, каза още той и добави, че с времето крайният резултат ще бъде загуба на финансова стабилност, едно предимство, което страната ни има в международен план, а също и до реално влошаване на благосъстоянието на хората. Присъединяването към еврозоната ще разреши този потенциален конфликт, като ускори процеса на реална конвергенция, каза Радев и добави, че процесът зависи от провеждането на добри политики. Радев отбеляза, че самият акт на присъединяване в еврозоната изисква спазването и постигането на определени критерии, включително за овладяване и намаляване на инфлацията, за дисциплиниране на бюджета, което може да стане само на базата на провеждане на добри политики.

Димитър Радев каза още, че валутният борд, въведен в търсене и поддържане на финансовата стабилност в страната, изпълни по възможно най-добрия начин своето предназначение. Въвеждането му се разглежда като най-успешната реформа в нашата парична и стопанска история, каза управителят на БНБ. Той припомни, че валутният борд въведе строги ограничения, лиши ни от възможността да провеждаме монетарна политика и пълноценна макроикономическа политика, ключови функции на централната банка бяха силно ограничени. Валутният борд се разглеждаше в началото като българският вариант на чакалнята на еврозоната. Очакванията за краткосрочната му времева рамка не се сбъднаха, но позицията, че валутният борд представлява последната стъпка към присъединяването на страната към еврозоната и въвеждането на еврото остава непроменена, отбеляза управителят на БНБ. Радев заяви, че единственият добър разумен изход от валутния борд е въвеждането на еврото и добави, че сега сме на прага на такъв изход, като това ще доведе до нормализиране и надграждане на нашия паричен режим. 

Присъединяването в еврозоната има потенциала да се превърне в катализатор за процеса на подобряване на качеството и ефективността на институциите у нас, каза още Димитър Радев. Той даде пример с реформите, проведени в БНБ и банковия сектор след 2014 г., довели до интегриране в европейската финансова инфраструктура и институции. Показателите за капиталова адекватност, рентабилност, ликвидност на банковия сектор у нас за над средните за ЕС, изтъкна Радев. Той добави, че този институционален пример може да бъде възпроизведен и в други сектори при присъединяването на страната в еврозоната.

Форумът беше открит от вицепрезидента Илияна Йотова. В него участват още вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов, министърът на финансите Росица Велкова, представители на националните банки на Хърватия, Словения, Нидерландия, представител на Международния валутен фонд, депутати, бивши финансови министри, работили последователно за членство на страната ни към еврозоната, представители на бизнеса, синдикатите, банковия сектор, експерти.

В началото на втория панел на форума, модериран от управителя на БНБ, Радев предложи срещата да продължи на английски език заради чуждестранните участници. Това предизвика известно напрежение в залата след като депутати от "Възраждане", които присъстват на форума, поискаха той да бъде на български език.