site.btaЗаместник-министър Събев: Извънредната подкрепа за засегнатите селскостопански сектори трябва да продължи

Осигуряването на своевременна извънредна подкрепа за засегнатите селскостопански сектори трябва да продължи. За финансирането на тези мерки следва да се използват всички налични възможности и инструменти, сред които и кризисният резерв. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел. Той уточни, че това е нужно предвид продължаващите пазарни смущения и несигурността вследствие на продължаващите в Украйна военни действия, съобщи Министерството на земеделието.

Събев напомни, че интензивният внос на слънчоглед от Украйна през последните 6 месеца е намалил в значителна степен възможностите за своевременна реализация на продукцията на българските производители, което заедно с високите разходи за производство и ограничен складов капацитет води до "липса на достатъчна ликвидност и нормално стартиране на есенната сеитба". По думите му продължава и несигурната ситуация в сектор "Животновъдство", и по-специално в сектора на млякото и млечните продукти, където въпреки сравнително високите изкупни цени, производството намалява.

Що се отнася до общите перспективи за реколтата през следващата година, аграрният заместник-министър заяви, че затрудненията при осигуряване на торове ще се отразят неблагоприятно върху формирането на добивите от новата реколта. Според него на този етап не може да бъде дадена категорична прогноза за последиците от недостига и цените на торовете, но очакванията са за спад от около 10 процента при реколтата на пшеница през 2023 г., а при ечемика и рапицата съответно с 12 и 14 процента.

Георги Събев припомни, че Стратегическият план за Общата селскостопанска политика на страната ни бе одобрен миналата седмица, като в момента се работи по изготвянето и въвеждането на национално законодателство, което да осигури плавния преход към новите условия. "Смятаме, че предвид напрегнатата глобална ситуация заложените мерки за подпомагане и конкурентоспособност на сектор "Земеделие" в България ще претърпят корекции", каза той.

По време на срещата участниците разгледаха и Регламент на Съвета за определяне за 2023 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси в Средиземно и Черно море. Българският заместник-министър изрази увереност, че чрез реципрочното прилагане на мерките за управление от страните в целия Черноморски басейн може да се постигне устойчиво управление на споделените с трети страни запаси.

На срещата бяха дебатирани и възможностите за установяване на многогодишни квоти. Според Събев това ще доведе до много по-голяма предвидимост за сектора и може да се обмисли допълнително установяването на механизъм за индикативни нива на общ допустим улов и квоти за следващ период, но не по-късно от една година преди изтичането на предходния.

В рамките на Съвета бе изразена и българската позиция за подкрепа на въвеждането на хармонизирано етикетиране на равнище ЕС, като страната ни очаква Европейската комисия да представи законодателното си предложение по темата в рамките на следващата година.

Друга тема на дискусиите бе Регламентът за устойчивата употреба на продукти за растителна защита, като беше подчертано, че е необходимо да бъдат отчетени различията и специфичните особености в отделните държави членки, а за земеделските стопани да бъдат осигурени достатъчно налични ефективни алтернативи на химичните продукти за растителна защита. Страната ни изрази позиция, че водещ приоритет трябва да бъде гарантирането на продоволствената сигурност.

На заседанието беше направена и проверка на пригодността на законодателството на ЕС в областта на хуманното отношение към животните. Страната ни защити позиция, че трябва хармонизиран подход на ниво ЕС да унифицира стандартите и изискванията във всички държави членки при равни условия. Освен това е наложително да бъде предвидено специфично законодателство за някои видове животни, за които към момента липсва.