site.btaБраншовите организации в енергетиката искат повече реализъм в политиките и мерките за декарбонизация

Браншовите организации в енергетиката се обединиха в три основни теми. Това обобщи модераторът по темата за енергетиката доц. д-р Атанас Георгиев - главен редактор на списание "Ютилитис", по време на форума "Пауър Съмит" (Powers Summit) в София.

Доц. д-р Атанас Георгиев посочи, че първата основна тема е за повече реализъм в политиките и мерките за декарбонизация по отношение на въглищните централи. Той добави, че трябва да се премахнат и административните бариери пред инвестициите в нови технологии. На второ място – справедлив и съгласуван механизъм за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/1854 – това да се случва достатъчно на светло и да е по начин, който да не застрашава средносрочната и дългосрочната конкурентоспособност на енергийния бизнес. На трето място е гарантиране на компенсаторния механизъм до края на 2023 г., като същевременно се мисли какво да се случва и след края на този период. Каква да бъде пазарната реформа – как да се осигури конкурентоспособност на икономиката и необходимостта от осигуряване на енергия за развитието й. 

Ние подкрепяме схемата за компенсации на бизнеса, каза Валери Дреников, заместник-председател на Асоциацията на търговците на енергия в България. По думите му голяма част от безвъзмездната помощ беше поета от търговците на електроенергия. Според него в момента се планира как следващата година тези компенсации ще се продължат. Той изрази притеснения как ще се приложат мерките от страна на Европейския съюз (ЕС). Валери Дреников припомни, че ЕС гласува регламент във връзка със спешна намеса срещу високите цени на електроенергията. Притесненията от страна на търговците са как се предлага той да бъде приложен в българското законодателство. Самият регламент има три основни мерки - за намаляване на брутното потребление в страната, таван на приходите на производители и солидарни вносни от страна на компаниите, чиято дейност е свързана с изкопаеми горива. Дреников счита, че в България не е приложена една от задължителните мерките – стимулиране за намаляване на потреблението, което би намалило цените. За сметка на това се очаква да се обложат търговците на електроенергия. Според Дреников това би имало негативен ефект за целия пазар в цялата схема за компенсиране на бизнеса. Затова той апелира да се приложи по най-добрия начин регламентът, който вече е приет, като в бъдеще да се търси по-активно участие на страната ни във формиране на европейските политики.

Доц. д-р инж. Иван Митев, председател на Българската минно-геоложка камара, обърна внимание на "зелената сделка". Според него политиките в тази сделка към днешна дата изгледат неприложими в целия си спектър. Митев изтъкна, че България в момента е на шесто място по намаляване на емисиите спрямо 1990 г. Индустрията ни отговаря само за 0,2 процента от европейските емисии. Затова разговорите с Европейската комисия трябва да са съобразени с действителността в страната ни. Той добави, че България трябва да използва енергийните ресурси – местните въглища. Митев посочи, че 59 процента от въглищните централи поддържат баланса в страната ни. Международните анализи показват, че за да се развият технологиите, ще се увеличи ползването на металите от 6 до 15 пъти. Очаква се употребата на мед и цинк за използването на възобновяеми източници да нарасне много. 

Никола Газдов - председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (APSTE), коментира, че асоциацията иска да бъдат опростени административните процедури, като бъдат премахнати някои пречки, които възпрепятстват инвестициите в сектора. На второ място да се заложи като стратегически приоритет развитието и инвестицията в мрежата. Третият приоритет, който за асоциацията е много важен, е да има предвидимост както в законовата рамка, която гарантира разработването на нови проекти, така и в дългосрочния период на експлоатацията. 

Д-р инж. Ивайло Найденов - изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), призова да се запази енергийната трансформация и да стане по начин, че да се запази сигурността на електроснабдяването, да се гарантират конкурентни цени на електроенергията, както и да има по-технологично неутрален подход. Много от предприятията имат вече изградени инсталации за производство на електроенергия за собствени нужни, но Найденов посочи, че целта не е те да станат енергийни предприятия, а да подобрят производството си, което трябва да е ефективно и конкурентно.

По въпроса за компенсациите за високите цени на електроенергия и тяхното прилагане, Найденов призова те да бъдат удължени и за 2023 г. Той изтъкна, че компенсациите през изминаващата година са предотвратили затварянето на големи производства. По отношение на таваните на приходите на производителите, изпълнителният директор на БФИЕК е на мнение, че не бива енергетиката да се лишава от необходимите й средства, но да се подобри бюджетът за компенсиране на крайните потребители.

Във фокуса на дискусията на "Powers Summit 2022 ВЛАСТ, ЧУВАЙ!" са темите здравеопазване, енергетика, План за възстановяване и устойчивост, предприемачество, устойчиво развитие.