Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ е изиграло основна роля в движението на пазарите през 2022 година, повеждайки кампания за затягане на паричната политика в опит да се пребори с инфлацията, която достигна невиждани от много десетилетия върхове, съобщи Си Ен Би Си.
Много хора, притежаващи акции на борсите и дори облигации, пострадаха, тъй като всяко повишаване на лихвите от УФР – седем през 2022 година - намаляваше значително ликвидността. В средата на декември Американската централна банка вдигна основната си лихва до най-високото й равнище от 15 години, с което тя достигна желания диапазон между 4,25 на сто и 4,5 на сто.
Преди това САЩ отчете четири последователни повишения с три четвърти пункта – най-агресивните решения по отношение на паричната политика от началото на 80-те години на миналия век.
Високопоставени лица от УФР и икономисти очакват лихвите да останат високи и идната година, като е малко вероятно те да се понижат преди 2024 година. Това обаче не означава, че УФР ще остане двигател на пазарите, според Патрик Армстронг, главен инвестиционен директор в фонда за управление на благосъстоянието "Плурими уелт Ел Ел Пи" (Plurimi Wealth LLP). Той прогнозира, че други финансови движещи сили ще поемат водещата роля.
"Не смятам, че идната година УФР ще определя това, което се случва на пазара. Мисля, че това ще бъдат компании, фундаментални компании, които могат да увеличат печалбата , да запазят маржовете си и дори да ги повишат", каза днес Армстронг в предаването "Скуок бокс Юръп" по Си Ен Би Си.
"Доходността по облигациите ви дава реална печалба в момента, над инфлацията. Така че има смисъл да вложите капитала си сега, докато в началото на тази година нямаше особен смисъл", каза той.
Доходността по 10-годишните облигации на САЩ днес е била 3,856 на сто, което е бързо повишение спрямо 1,628 на сто в началото на 2022 година. Доходността на облигациите се движи обратнопропорционално на цените.
"Това, което се случи тази година, бе ръководено от УФР", подчерта Армстронг.
"Количествено затягане, по-високи лихви, всичко това бе породено от инфлацията и всичко, обусловено от ликвидността, бе продадено(по-високорискови активи). Инвеститорите в ценни книжа и облигации, влязоха в годината, получавайки по-малко от 1 процент върху 10-годишните облигации, което нямаше смисъл. Ликвидността бе двигателят на пазара и килимът бе издърпан под краката на инвеститорите", коментира Армстронг в предаването.
Той предположи, че САЩ "могат вероятно да влязат в рецесия в края на първата половина на идната година", но отбеляза , че "пазарът на труда е много силен, заплатите са нараснали, а потреблението е 70 на сто от американската икономика, така че дори не е съвсем сигурно, че САЩ ще влязат в рецесия".
Според него от ключово значение през 2023 година ще е "да се намерят компании, които могат да запазят маржовете си, но това е реалният риск за ценните книжа".
Армстронг отбеляза, че анализаторите очакват маржът на печалбата за широкообхватния индекс Стандард енд Пуърс 500 през 2023 година да е 13 на сто, което е рекордно високо равнище.
Инфлацията и затягането на паричната политика от УФР все още са предизвикателство за това, заключи Армстронг.
/СЛС/
news.modal.text
Няма данни