site.btaИзмененията в законите трябва да се правят от хора, които разбират от сектора и имат качествена концепция за развитието му

Определено годината стартира динамично. С поредица от писма до Министерство на земеделието, председателя и членовете на комисията по земеделието, храните и горите в 48-ото Народно събрание, председателите на парламентарните групи и други, Българският фермерски съюз заяви позицията на членовете си по предстоящите промени в проекта на Закона за представителните браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти, предстоящите промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и измененията в Закона за подпомагане на земеделските производители. Това пише Георги Стоянов, председател на Български фермерски съюз, в изявление до медиите.

В него се казва още, че Българският фермерски съюз напълно подкрепя инициативата да бъде създадена нормативна рамка, която да уреди празнотите в досегашното законодателство и да създаде национален механизъм, в синхрон с европейските практики. "Считаме, че въвеждането на специфични изисквания за браншови организации по сектори, а именно растениевъдство, животновъдство, преработка на селскостопански продукти, е нефункционално, защото превръща тези организации по-скоро в професионални, а не в браншови", заявява Стоянов, апелирайки да бъде премахнато изискването един земеделски производител да може да членува само в една браншова организация, тъй като това би довело до множество практически затруднения за земеделците, съвместяващи повече от една дейност в рамките на едно стопанство. "Подкрепяме разделянето на браншовите организации по териториален принцип, но не споделяме заложеното в проектозакона ограничение по отношение на членуването на земеделските производители по адресна регистрация, тъй като това нарушава принципа за свободно сдружаване", пояснява още председателят на Български фермерски съюз.

Второто становище в съобщението е във връзка с внесения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. "Това изменение е кръпка върху поземлената реформа, която иначе трябва да бъде направена. Тъкмо изминаха седем години от времето, когато започна новата политика по разпределяне на пасища на животновъди и всички настроиха бизнес плановете си съобразно нея, защото едно стопанство не се създава за година или две, и ето че започва необоснована нова смяна на концепцията", споделя Стоянов, подчертавайки, че в мотивите няма никакви изчисления какъв ще бъде ефектът върху добивите на месо и мляко, въздействието върху цените на крайната продукция, създаването на нови работни места, изграждането на стабилни семейни животновъдни стопанства и реалното поддържане на пасищата. Според него предложението е направено така, че да облагодетелства предимно нововъзникнали стопанства.

"Освен това предложението показва неразбиране и липса на цялостен поглед върху фермерството, особено в планинските и полупланински райони, които са половината от нашата страна", казва Стоянов, предупреждавайки, че с подобни изменения ще се стигне дотам да няма желаещи да отглеждат пасищни животни за мляко, а вероятно малко по-късно и за месо. "Нека не бъдем разбирани погрешно - ние сме за развитие на местното, семейно животновъдство, но измененията в законите трябва да се правят от хора, които разбират от сектора и имат качествена концепция за развитието му. В противен случай това ни прилича на лобизъм", коментира председателят на Български фермерски съюз.

В изявлението се обръща внимание и на измененията в Закона за подпомагане на земеделските производители, свързани с процедурата за обжалване на административни актове с уведомителни писма. "Към момента те се изпращаха към управляващия орган, като в повечето случаи се касаеше за технически грешки, които можеше да бъдат коригирани своевременно и земеделците да получат бързо плащанията си. С новата предложена процедура и изчакването на съдебно решение, Българският фермерски съюз смята, че срокът на времето за получаване на средствата се удължава за неопределен период, което не опростява, а напротив - затруднява работата на ангажираните лица", посочва Стоянов.

Българският фермерски съюз събира членовете от различни сектори – растениевъдство, животновъдство, зърнопроизводство, преработвателна промишленост, гори, дърводобив и преработка, гъбарство и трюфели, рибарство и аквакултури, и други. За първата година от създаването си организацията има учредени и работещи структури в София, Стара Загора, Смолян и Челопеч. Към съюза се присъединиха и рибарите от Ченгене скеле.

По думите на председателя, предстои учредяването на още над 10 областни структури, като се засилва интересът и на индивидуалните членове. Предстои обявяването и на първия Национален студентски конкурс за есе и късометражен филм на тема "Фермерството и младите хора", като в него ще могат да участват всички студенти от висшите учебни заведения в страната. "Първата година от съществуването ни показа, че сме на правилния път за развитието на сектора. През месец февруари ще направим отчет, както за ангажираните лица, така и за представителите на медиите", съобщи още председателят на организацията.