site.btaХърватия влезе в еврозоната в точния момент, смята главният икономист на Хърватската стопанска камара

Хърватия прие еврото за своя официална валута в идеалния момент, а запазването на националната валута не е гаранция срещу инфлацията, каза в интервю за БТА главният икономист на Хърватската стопанска камара Горан Шараваня.

На 1 януари тази година Хърватия, чието население е около четири милиона, стана 20-ият член на еврозоната и 27-мата страна от Шенгенското пространство. За първи път държава членка на ЕС в един и същи ден става член и на двете зони.

Въведохме еврото в идеалния момент, тъй като валутният риск, който винаги съществува, докато не сте в еврозоната, сега е премахнат, каза Шараваня.

Той отбеляза, че в момент на световни сътресения "е важно да си част от клуба на големите" и така "като малка, отворена икономика всъщност си защитен".

На въпрос за поскъпването на стоките и услугите в Хърватия и дали това е свързано с еврото Шараваня отговори, че поскъпване на храните има в цяла Европа зарази войната на Русия в Украйна, освен това още се усещат последици от пандемията, веригите на доставка все още не са се възстановили напълно, като според него това са най-важните фактори.

В Хърватия инфлацията е висока, но мисля, че е ясно, че това не е свързано с еврото, подчерта Шараваня.

Темпът на инфлацията през декември, отчетено на годишна база, се забави до 13,1 на сто спрямо рекордните 13,5 на сто през ноември най-вече заради поевтиняването на петролните деривати, докато за цялата минала година инфлацията е 10,8 на сто. Средната заплата в Хърватия е около 1000 евро, като по данни на сайта MojaPlaca за третото тримесечие на 2022 г. растежът на заплатите на годишна основа е 5 на сто.

Бих казал, че миналата година е доказателство, че това да имаш собствена валута не е гаранция, че можете да предотвратите инфлацията, подчерта главният икономист на Хърватската стопанска камара, давайки примери с инфлацията и поевтиняването на валутите в Унгария, Чехия, Полша.
Шараваня отбеляза, че в първите дни от въвеждането на еврото в Хърватия все пак има известно увеличение на цените.

Усетеното от гражданите поскъпване, веднага след въвеждането на единната европейска валута на 1 януари, след като търговците закръглиха цените в евро, накара правителството на Хърватия да вземе мерки, с които да защити потребителите.

Премиерът Андрей Пленкович призова търговците да върнат цените на равнищата от 31 декември - в противен случай при необосновано вдигане на цените ще бъдат налагани глоби, а също така може да бъдат отменени субсидиите за електроенергия или да има данъчни промени.
 
При проверки, направени миналата седмица, бе установено, че около 30 процента от търговците са завишили необосновано цените. Глобата за компаниите е до около 26 500 евро, а за едноличните търговци - 1990 евро.

Но става въпрос за 30 на сто, не за 50, 75 процента, а камо ли 100 процента, коментира Шараваня.

Според него още е рано да се прецени работят ли механизмите на правителството за защита на потребителите от необосновано вдигане на цените, трябва да се изчака да мине поне първото тримесечие. Той подчерта, че ако бъде взето решение за замразяване на цените на някои стоки, трябва да се изтъкне, че това ще бъде временна мярка.

Тъй като сме пазарна икономика, не бихте желали такъв механизъм да трае прекалено дълго, каза Шараваня.

Той изтъкна, че е много важно, че страната е в "институционалното ядро" на ЕС, припомняйки, че през юли, когато Хърватия получи зелена светлина за членство в еврозоната, рейтинговите агенции повишиха кредитния рейтинг на държавата.

Ние сега виждаме тези ползи (от членството в еврозоната и Шенген - бел. ред.) по лихвите за кредитиране на международните пазари, отбеляза Шараваня.

Според него преминаването към еврото в Хърватия е напълно естествено, тъй като хърватите от 60-те години са спестявали в германски марки и съответно след това в евро.

Съвсем логично е да направим тази стъпка, да имаме достъп до всички механизми на Европейската централна банка, отбеляза Шараваня.

На тъгата у някои хървати по националната валута куна той гледа като на някакъв вид патриотизъм, като на израз на любовта на хърватите към родината.

Коментирайки средносрочните и дългосрочните последици от членството  на Хърватия в еврозоната и Шенген, Шараваня акцентира върху по-големите инвестиционни възможности, които се откриват.

Очаквам в средносрочен и дългосрочен план повече инвестиции, повече възможности, по-голямо сътрудничество и със Словения, и с Унгария. Мисля, че влизането в еврозоната и Шенген ще открие възможност за Хърватия в контекста на Западните Балкани, тъй като ние граничим с три от пет западни балкански страни, каза Шараваня.

Той припомни, че откакто Хърватия е член на ЕС от 2013 година, износът на стоки е нараснал двойно, а "сега с еврото и Шенген имаме още по-големи възможности за интеграция на хърватската икономика в европейската икономика, във веригата на доставки".

Според главния икономист на Хърватската стопанска камара постигнатият успех с влизането на страната едновременно в еврозоната и Шенген се дължи на единомислието по тези въпроси в хърватското общество.

По всички важни въпроси винаги е имало висока степен на съгласие в това общество. Първо за членството в НАТО, след това ЕС, еврозоната, Шенген, ОИСР ... По тези въпроси мнозинството хора, не само политическите партии, а и избирателното тяло в Хърватия, винаги са били на едно мнение. Това е в наш интерес, затова успяхме, каза Шараваня.