site.btaВ ЕС държавният дълг на България расте най-много като дял от БВП в края на третото спрямо второто тримесечие на 2022 г., но е сред най-ниските, по данни на Евростат

В края на третото тримесечие на 2022 г. брутният държавен дълг, отнесен към брутния вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз, е възлизал на 85,1 на сто в сравнение с 86,4 на сто, регистрирани в края на второто тримесечие. В еврозоната показателят е достигнал 93 на сто от БВП при ниво от 94,2 на сто в края на второто тримесечие на миналата година, сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес.

И в ЕС, и в еврозоната намалението на съотношението държавен дълг/БВП се дължи на нарастването на БВП, което изпреварва ръста на държавния дълг в абсолютно изражение. В края на третото тримесечие на миналата година на годишна база съотношението на държавния дълг към БВП също е намаляло и в ЕС (от 89,7 на сто до 85,1 на сто), и в еврозоната (от 97,3 на сто до 93 на сто).

В България съотношението на държавния дълг към БВП в края на третото тримесечие на 2022 г. се е увеличило с 1,8 процентни пункта спрямо предходното тримесечие до 23,1 на сто. Така страната ни записва най-големия тримесечен ръст на публичните задължения сред членките на ЕС. Към края на второто тримесечие на миналата година българският държавен дълг е възлизал на 21,3 на сто от БВП, а към края на третото тримесечие на 2021 г. е бил 23,3 на сто. 

В номинално изражение задълженията на България достигат 36,591 милиарда лева в края на третото тримесечие на 2022 г. спрямо 32,157 милиарда лева в края на второто тримесечие и 30,950 милиарда лева в края на третото тримесечие на 2021 г.

Сред страните от ЕС единствено Естония (15,8 на сто) е с по-нисък държавен дълг като дял от БВП.

В края на третото тримесечие на 2022 г. облигациите са представлявали 81,9 на сто от общия държавен дълг на ЕС, както и 82,5 на сто от дълговете на еврозоната. Заемите са съставлявали съответно 15 на сто и 14,4 на сто, а валутните средства и депозитите са били 3,1 на сто от държавния дълг и в двете европейски общности.

Заради участието на някои правителства от ЕС в отпускането на заеми на определени страни членки, се публикуват и тримесечни данни за междуправителствените заеми. Делът на тези задължения като процент от БВП в края на третото тримесечие на миналата година е възлизал на 1,4 на сто в ЕС и 1,7 на сто в еврозоната.

Най-високи съотношения на държавен дълг към БВП в края на третото тримесечие на 2022 г. са регистрирали Гърция (178,2 на сто), Италия (147,3 на сто), Португалия (120,1 на сто), Испания (115,6 на сто), Франция (113,4 на сто) и Белгия (106,3 на сто). За същия период най-ниски нива на публичните задължения са имали Естония (15,8 на сто), България (23,1 на сто) и Люксембург (24,6 на сто).

В сравнение с предходното второ тримесечие четири страни членки са отбелязали увеличение на съотношението дълг/БВП към края на третото тримесечие, а 23 страни - спад.

Ръст на нивото на брутния дълг към БВП се наблюдава в България (+1,8 процентни пункта – п.п.), Чехия (+1,7 п.п.), Франция (+0,3 п.п.) и Швеция (+0,2 п.п.), докато спад са регистрирали Гърция (-5,3 п.п.). ), Кипър (-3,8 п.п.), Португалия (-3,3 п.п.), Италия (-3,0 п.п.) и Хърватия (-2,8 п.п.).

В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. през същото тримесечие на 2022 г. само Чехия (+4,7 п.п.) е отчела скок в съотношението дълг към БВП. Останалите 26 членки на ЕС са успели да намалят задълженията си. Най-голям понижение са имали Гърция (-24,7 п.п.), Кипър (-15,0 п.п.), Хърватия (-11,1 п.п.), Португалия (-9,0 п.п.), Дания (-8,8 п.п.), Ирландия (-8,4 п.п.), Литва (-7,3 п.п.) и Словения (-7,2 п.п.).