В деня, в който честваме славянските първоучители светите братя Кирил и Методий - 11 май, Националният исторически музей (НИМ) ще представи пред публика изданията, плод на научните търсения на своите специалисти. Това съобщиха от културната институция.
През изминалата 2021 г. и началото на 2022 г. Националният исторически музей публикува няколко книги, сред които поредният том 34 от Известията на НИМ, посветен на един от най-плодотворните учени в музея - Николай Марков. За него и неговите интереси в областта на музейното дело и проблемите на средновековната ни история може да бъде писано много. В увода на тома върху това се е постарал Александър Минчев, чието представяне на многоликата личност на Николай Марков е както проследяващо дългия му път през науката и музейното дело, така и като на близък приятел. Впечатляващ е списъкът на публикациите на Николай Марков през всички тези години, през които той е отдавал себе си в полза роду. В сборника с главен редактор проф. Иван Христов, заместник директор на НИМ, са събрани над 20 статии от областите на археологията, нумизматиката, историята, музейното дело на повече от 500 страници.
Едно чакано издание е сборникът с доклади от международната конференция по случай 40 години от включването на Боянската църква „Св. Никола и Св. Пантелеймон“ в списъка на паметниците на ЮНЕСКО. В изданието са публикувани доклади с огромен принос в изучаването на историята на паметника и стенописите. От особен принос е публикацията на новооткрития надпис върху колоната, носела олтарната маса на храма. Дълбоките анализи на детайли от стенописната украса от средата на XIII в. в църквата са от изключително значение за разбирането на историческите процеси в средновековна България. Сборникът ще бъде достъпен само онлайн в сайта на музея – www.historymuseum.org.
Плод на дългогодишните проучвания на историята и археологията на Черноморското крайбрежие е монографията на проф. Иван Христов „Полуостров/остров Свети Тома. История и археология на черноморските острови“. Това е първият обобщаващ труд в областта на островната археология на Западното Черноморие. Написани увлекателно, страниците ни водят към един пленителен островен свят, на който незаслужено не е обръщано внимание досега, отбелязват от НИМ.
Едно издание, което е първото по рода си изследване на историята на кораба “Радецки”, е резултат от няколко години работа по възстановяване на плавателния съд и пускането му отново на вода през изминалата година. В книгата с автор Михаил Симов, ръководител отдел „История на България през Възраждането XVIII-XIX в.“ в НИМ, са изложени на достъпен език факти, които ще бъдат интересни както за ученици и студенти, така и на всички, желаещи да научат повече за славната история на парахода “Радецки”.
Издаването на спомените на Христо Калфов цели обогатяване на изворовите източници за личността на цар Борис ІІІ и за краткия, но наситен с напрежение, социално противопоставяне и драматизъм период от началото на 20-те години на ХХ в. Завършва Военното училище в София и Военната академия в Торино, Италия. Той заема специално място в двореца. Военен учител на престолонаследника и флигел- адютант на цар Борис ІІІ, Калфов е един от най-близките приближени на монарха и негов верен помощник. Спомените му постъпват случайно в Националния исторически музей. Заслугата е на Марсело Рубен Зафиров, който през пролетта на 2013 г. спасява архива на Калфов, като го изнася в два големи сандъка, малко преди къщата, в която е живял синът му – Стефан със съпругата си Ани Чешмеджиева, да бъде съборена. Архивът е предаден в Централния държавен архив. Малка част от него, сред която са и спомените на Хр. Калфов, остават във фонда на НИМ. Аналитичният текст и разчитането на спомените е дело на Валентина Задгорска, ръководител на отдел „Нова и най-нова история“ в НИМ.
„Аз бях в три страни, които и трите се казват България. Първата България лежи там, където се преминава от Унгария през Железни врата и столицата се казва Видин. Другата България лежи срещу Влахия и столицата и се казва Търново. А третата България лежи, където Дунав се влива в морето и столицата е Калиакра“. Тези думи от пътеписа на немския пътешественик Ханс Шилтбергер показват значението, което е имала Калиакра в края на XIV в. След публикуването на книгата за съкровището от Калиакра, доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ и дългогодишен проучвател на Калиакра, в съавторство с Иван Чокоев и Росен Пеевски, дава светлина на една от най-интригуващите находки от последните години. Книгата „Георги. Един неизвестен аристократ от Калиакра“ е важен принос не само в археологията, но и в историята на Калиакра и Добруджанското деспотство. Кой е бил Георги Макрис, каква му е била връзката с деспот Добротица и с известната византийска императорска фамилия на Палеолозите? Всичко това е детайлно разгледано в този образцов и солиден археологически труд, отбелязват от НИМ.
Изданията на Националния исторически музей ще бъдат представени в Слънчевата зала, на 11 май, от 11:00 ч., от Андрей Захариев, дългогодишен автор и водещ на предаванията „Библиотеката“ и „История БГ“ по Българската национална телевизия.
/АКМ/
news.modal.text
Няма данни