В деня, в който честваме славянските първоучители светите братя Кирил и Методий - 11 май, Националният исторически музей (НИМ) представи пред публика шест издания, които са резултат от научната дейност на музейните експерти.
Директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова отбеляза, че хартиената книга е нещо дълговечно, което остава във времето. Трябва да има написано, което да остане и да напомня какво сме свършили, допълни тя. Петрунова посочи, че като един истински Национален исторически музей в изданията си обръщат внимание на всички епохи.
Заместник-директорът на НИМ проф. д-р Иван Христов отбеляза, че Националният исторически музей не е само съкровищница на исторически свидетелства на това, което е открито в нашите земи. НИМ е културна и научна организация и в нея има научна група, която се състои от 16 души - професори, доценти, асистенти, доктори, както и осем докторанти - млади специалисти, които тепърва ще се развиват, посочи той. По думите му всички тези специалисти правят наука. Тя се популяризира по различен начин, отбеляза Христов и допълни, че емблематичното издание на НИМ е “Известие на Националния исторически музей”. За 49 години имаме издадени 34 тома, каза той. Последните десет тома са билингва - на български и на английски език. Имаме засилен книгообмен с водещи музейни и културни институции в Европа и не само, каза още Христов и допълни, че те се вписват в националния референтен списък на научна периодика с научно рецензиране. Проф. Иван Христов отбеляза още, че имат най-голямото музейно издание в страната като периодика. “Известията на НИМ” се издават всяка година. Христов, който е главен редактор на поредицата, представи днес 34-я том, посветен на един от най-плодотворните учени в музея, Николай Марков. В сборника са събрани над 20 статии от областите на археологията, нумизматиката, историята, музейното дело на повече от 500 страници.
През изминалата 2021 и началото на 2022 г. Националният исторически музей публикува още пет книги, които бяха представени в Слънчевата зала на НИМ.
Сред тях е сборникът с доклади от международната конференция по случай 40-годишнината от включването на Боянската църква “Св. Никола и Св. Пантелеймон” в списъка на паметниците на ЮНЕСКО. В изданието са публикувани доклади с огромен принос в изучаването на историята на паметника и стенописите. От особен принос е публикацията на новооткрития надпис върху колоната, носела олтарната маса на храма. Дълбоките анализи на детайли от стенописната украса от средата на XIII в. в църквата са от изключително значение за разбирането на историческите процеси в средновековна България. Сборникът ще бъде достъпен само онлайн в сайта на музея – www.historymuseum.org. Доц. Илиян Боянов, ръководител на филиала “Боянска църква “Св. Никола и Св. Панталеймон”, акцентира на статията на Румяна Дечева с данни за писмените паметници от ХIII в. Лично мен ме изуми, че в България се съхраняват около 170 паметника от този период, очаквах далеч по-малка бройка, отбеляза той. Тази публикация определено дава възможност да се положи началото на доста по-задълбочени проучвания, отбеляза Боянов.
На малко познатата в български среди островна археология е посветена книгата на проф. Иван Христов - “Полуостров/остров Свети Тома. История и археология на черноморските острови”. Монографията е плод на дългогодишните проучвания на историята и археологията на Черноморското крайбрежие. Черноморските острови винаги са били силно свързани с брега и с големите градове, за разлика от големите средиземноморски острови, за които френският историк Фернан Бродел казва, че са едва ли не изолирани светове през големи периоди от годината, разказа Христов и напомни, че черноморските острови са малобройни и малко знаем за тях. Изобщо в Черно море има около 50 острова, от които едва пет - десет са големи, посочи Христов, допълвайки, че броят само на гръцките острови варира от 1000 до 6000 в зависимост от разбирането за това що е остров. Това е първият обобщаващ труд в областта на островната археология на Западното Черноморие. Христов посочи, че е работил по книгата в двете пандемични години и действително се е чувствал изолиран, като на остров.
Сред изданията, които бяха представени днес е и книгата “Георги. Един неизвестен аристократ от Калиакра” на доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ и дългогодишен проучвател на Калиакра, в съавторство с Иван Чокоев и Росен Пеевски. Доц. Петрунова напомни, че Калиакра е една от столиците на България. Хората трябва да разберат това и да престанат да се сърдят на Добротица, че си е преместил църквата в Константинопол. По думите й всички действия на средновековния владетел, цялата политика на Добротица е насочена към укрепване на българската държава. Петрунова разказа, че са направили сериозен анализ на гроба на аристократа Георги и намерените в него находки, допитали са се до изтъкнати специалисти в различни области и всичко това е описано в изданието. Книгата е важен принос не само в археологията, но и в историята на Калиакра и Добруджанското деспотство. Кой е бил Георги Макрис, каква му е била връзката с деспот Добротица и с известната византийска императорска фамилия на Палеолозите? Всичко това е детайлно разгледано в проучването.
Представено беше и издание, което е първото по рода си изследване на историята на кораба “Радецки”, е резултат от няколко години работа по възстановяване на плавателния съд и пускането му отново на вода през изминалата година. В книгата, с автор Михаил Симов, ръководител отдел “История на България през Възраждането XVIII-XIX в.” в НИМ, са изложени на достъпен език факти, които ще бъдат интересни както за ученици и студенти, така и на всички желаещи да научат повече за славната история на парахода “Радецки”. Интерес представлява събраната информация за корабоплаването по река Дунав през ХIХ в., както и за историята на самия “Радецки” - създаването му, неговите функции и края му, а също и за репликата на плавателния съд, съществуваща днес.
По хронологичен ред последната представена книга включва спомените на Христо Калфов и цели обогатяване на изворовите източници за личността на цар Борис ІІІ и за краткия, но наситен с напрежение, социално противопоставяне и драматизъм период от началото на 20-те години на ХХ в. Военен учител на престолонаследника и флигел- адютант на цар Борис ІІІ, Калфов е един от най-близките приближени на монарха и негов верен помощник. Спомените му постъпват случайно в Националния исторически музей. Заслугата е на Марсело Рубен Зафиров, който през пролетта на 2013 г. спасява архива на Калфов, като го изнася в два големи сандъка, малко преди къщата, в която е живял синът му – Стефан със съпругата си Ани Чешмеджиева, да бъде съборена. Архивът е предаден в Централния държавен архив. Малка част от него, сред която са и спомените на Калфов, остават във фонда на НИМ. Аналитичният текст и разчитането на спомените е дело на Валентина Задгорска, ръководител на отдел “Нова и най-нова история” в НИМ. Тя разказа, че е работила върху подготовката за издаване на спомените седем години, включително в Централния държавен архив, в научния архив и в библиотеката на БАН, в Националната библиотека. Спомените са незавършени, те обхващат периода от края на Първата световна война до началото на 1926 г., представляват машинописен текст от 271 страници и са добре запазени. Те съдържат информация от първите години на управление на Борис III, отбеляза Задгорска.
/ХТ/
news.modal.text
Няма данни