site.btaТеатърът е специално сетиво, убежище за истината, според проф. Камелия Николова

Театърът е специално сетиво, убежище за истината, особено в днешния свят на лъжливи новини, каза днес проф. Камелия Николова пред участниците в конференция-кръгла маса, посветена на лабиринтите на паметта. Дискусията се проведе в рамките на Международния театрален фестивал „Варненско лято“, чийто медиен партньор е БТА.

Кризите, в които живеем, изискват да си отговорим на много въпроси - дали се учим от грешките си, успяваме ли да запазим ценното, посочи още  Николова. Според нея е интересно да се мисли и как театърът реагира на случващото се в обществото и има ли нужда от промяна на езика и формите, с които работи.

Другото име на изкуството е интуиция за битието, допълни проф. Маргарита Младенова. Според нея всеки творец трябва да осъзнае, че е принадлежащ и да му пука за света. В театъра трябва да търсим отговори, но като че ли нямаме самочувствието на търсачи, посочи Младенова. Тя допълни, че днешното време е на амнезиите и сега е моментът паметта да се ползва и за кураж, защото истината, дори да е черна, е смелост.

Паметта е подвластна на въображението, може да превръща миналото в митология, бе позицията на проф. Иван Добчев. Според него театърът има мисията да увековечи своето време като метафора на човешкия път. По думите му, макар агресивното настояще да постулира „тук и сега“ трябва да се имат предвид и другите понятия за време.

Театърът позволява различна степен на директна синхронизация със случващото се, допълни Явор Гърдев. По думите му това изкуство може да е много иносказателно, но и директно. Бърза, синхронна връзка с действителността театърът не може да осъществи, разказът идва след събитията, но ги осмисля, бе позицията на Гърдев. И допълни, че изкуството хербаризира преживяванията, архивира съдържание.

Фестивалът „Варненско лято“ всъщност е концентрирано време, сподели проф. Николай Йорданов. Според него по време на форума през 30-те години от неговото създаване са се водили много дискусии, задавани са много въпроси, правени са грешки, постигани са успехи. Минало, настояще и бъдеще е утопия, важното е как преживяваме, защото театърът е лакмус на състоянието на обществото, допълни Йорданов. Според него важното е, че и театърът, и фестивалът през годините се развиват, търсят нови публики. Сега ново време очаква света, ако изобщо го има, допълни Йорданов. И уточни, че задачата е да се търси истината за настоящето и да се очертава визия за бъдещето, като миналото се ползва като натрупан опит, без да се идеализира.