ДДС върху книгите всъщност е данък върху грамотността, каза в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга“ (АБК) Десислава Алексиева. Тя е сред участниците в изложението "Алея на книгата", което се провежда във Варна до 7 август.
Когато бе взето решение ДДС да бъде намален, веднага падна и средната корична цена, което пък доведе до повече купени книги, посочи Алексиева. По думите й проблемът е, че междувременно са се увеличили другите разходи на издателите. Цената на хартията в световен мащаб скочи със 100 процента, на картона – със 150 на сто, токът и останалите консумативи също растат, обясни Алексиева. Тя допълни още, че има глобален недостиг на хартия и доставките се бавят много сериозно.
Българските издатели полагат огромни усилия да запазят цените на книгите достъпни, каза още Десислава Алексиева. Причината е най-вече желанието им българите да имат достъп до най-новите заглавия.
Грамотността на населението е наша кауза, но с нейната реализация трябва да бъдат ангажирани всички и най-вече държавата, смята тя. Ако не бъдат взети мерки сега за насърчаване на четенето, резултатите на матурите и от изследванията на PISA ще продължат да се влошават. Дали едно дете ще успее, зависи от това дали чете, каза още Алексиева. Изследвания показват, че тези, които посягат към книгите, показват много по-високи резултати – с 30 процента и повече, в сравнение с онези, които не четат. Ако искаме да развиваме въображението на децата, да повишим академичните резултати, а на пазара на труда да излизат грамотни хора с изградени социални компетентности, то пътят е през книгите, убедена е Десислава Алексиева. И допълни, че на любов към книгата подрастващите трябва да бъдат учени още в най-крехка възраст, а не когато тръгнат на училище.
Намаляването на ДДС върху книгите важи само до края на годината, без гаранции, че мярката ще бъде удължена през 2023 година или че ще стане постоянна, припомни Алексиева. Тя каза още, че вече е в сила европейска директива, която дава право ДДС върху книгите да бъде с намалена, свръхнамалена или с нулева ставка. Това е още едно основание АБК да продължи разговорите с управляващите мярката за по-лека данъчна тежест върху книгите да остане и в бъдеще.
За асоциацията работата с библиотеките е изключително важна. Алексиева припомни, че още преди Освобождението у нас са създадени училища и читалища, защото предците ни са осъзнавали ролята на книгите и четенето. Тогава българите са имали визията, че без грамотно население, страната няма да има добро бъдеще.
Въпреки че преди близо 20 години бе приет стандарт за библиотечно информационно обслужване, той просто не се изпълнява, направи паралел със съвремието ни председателката на УС на АБК. По думите й според стандарта държавата трябва да отпуска годишно по 8 милиона лева за книги. Но през годините максималната предоставена сума на библиотеките в страната е 2 милиона лева, като парите се дават на проектен принцип, а не на база брой жители, допълни Алексиева. Според нея този подход е грешен, тъй като ако някоя библиотека сбърка нещо в проекта си, няма да получи пари, без значение, че така се ощетяват хората в съответното населено място.
Като проблем Десислава Алексиева изтъкна и това, че голяма част от училищните библиотеки в страната не работят, нито има информация колко заглавия има в тези, които действат.
„Не е тайна, че все по-малко деца имат книги в домовете си, което значи, че за тях достъпът до четива минава през библиотеката. Особено в малките населени места за хората няма друг вариант. Затова искаме да се инвестира в библиотеките, в четенето“, коментира тя. И допълни, че за членовете на асоциацията е много важно библиотечният стандарт да започне да се изпълнява реално, а училищните библиотеки да станат част от образователната, а не от физическата среда на децата. Държавата трябва да промени политиката си, е мнението на Алексиева. Тя изрази огорчение, че например филмовата индустрия у нас има своя изпълнителна агенция, но в Министерството на културата няма дори дирекция за книгата. Имало е някога, вече – не, а ако искаме нацията ни да има бъдеще, трябва да се инвестира в книгата, защото тя е връзка между култура и образование, посочи Алексиева.
За електронните книги тя сподели, че все още са малка част от пазара на четива у нас – 5 до 10 процента. Най-важното за нея обаче е, че те трябва да бъдат не с крадено съдържание, а с уредени права. В интернет се допускат огромни нарушения на авторските права, допълни Алексиева. В момента тече обсъждане на европейско ниво какви стъпки да се предприемат за сваляне на такова съдържание от платформи, сайтове, сървъри. България трябва да хармонизира законодателството си в тази посока и да намали кражбите на интелектуална собственост, категорична е Десислава Алексиева. Членовете на Асоциацията "Българска книга" са обсъдили заедно с колегите си от други браншове – музикалния, филмовия и т.н., проблема и са направили конкретни предложения за промени в закона за авторското право, които би трябвало да бъдат разгледани от бъдещия парламент.
/ТС/
news.modal.text
Няма данни