В периода от 1901 - 2022 г. Нобелови награди за физика е присъдена 116 пъти на 221 учени, съобщи сайтът Nobelprize.org.
Изборът прави Кралската шведска академия на науките.
Нобелови награди за физика не са присъждани през 1916 г., 1931 г., 1934 г., 1940 г., 1941 г., и 1942 г.
Наградата е присъдена само на един учен 47 пъти, на двама - 32 пъти и на трима - 37 пъти.
Четири са жените, носителки на Нобелова награда за физика - Мария Кюри през 1903 г., Мария Гьоперт Майер през 1963 г. , Дона Стрикланд през 2018 г. и Андреа Гец (2021 г.). Мария Кюри печели и наградата за химия през 1911 г.
Джон Бардийн, американски физик и електроинженер, е единственият, удостоен с две Нобелови награди за физика - през 1956 година и през 1972 година. Основните му заслуги са откриването на транзистора през 1947 г. в лабораториите "Бел" и поставяне на основите на теорията за свръхпроводниците.
Най-младият лауреат е Уилям Лорънс Брег от Великобритания. Брег получава заедно с баща си Нобелова награда за физика през 1915 г., когато е само на 25 години.
Най-възрастен е Артър Ашкин - на 96 години, когато я печели през 2018 г. Преди него доайен е Реймънд Дейвис младши, който е на 88 години, когато печели Нобелова награда за физика заедно с Масатоши Кошиба през 2002 г.
Физиката е науката, която Алфред Нобел споменава на първо място в завещанието си.
Нобеловият медал за физика е създаден от шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг. Той представлява природата под формата на богиня, наподобяваща Изида, показваща се от облаци и държаща в ръце рога на изобилието. Воалът пред лицето й държи Геният на науката.
/ХТ/
news.modal.text
Няма данни