Според световните научни бази данни близо 40 процента от научната продукция на българските учени се дължи на учените от Българската академия на науките (БАН). Това каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски на тържественото събрание за 153 години от създаването на Академията, което се състоя в зала "Проф. Марин Дринов".
Той отбеляза, че важно значение имат и научните резултати, които са насочени към пряко приложение в практиката. През изминалата година са издадени или са в експертиза 47 патента и 25 полезни модела. БАН е водеща организация в два центъра за върхови постижения и в четири центрове за компетентност, както е и водеща организация в четири национални програми. Една от тези програми започна през тази година и е насочена към развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина. Използването на експертния потенциал на Академията за подготовката на стратегически документи и политики, за решаването на общественозначими проблеми, е заложено в нейната мисия, подчерта акад. Ревалски.
През 2022 г., освен политиката за повишаване на възнагражденията на академичния състав, БАН е заделила в централизирания си бюджет средства за реализиране на проекти, които позволяват привличане на млади учени в институтите на Академията, за подпомагане на наши колеги, пострадали от войната в Украйна, за стимулиране на издателската дейност и за организиране на престижни международни форуми, каза акад. Юлиан Ревалски.
Той подчерта, че в престижните класации на Станфордския университет в първите два процента са 52-ма учени от Българската академия на науките. И тази година с гордост може да заявим, че най-много учени, носители на Националната награда "Питагор" за наука, са от БАН. С увереност може да твърдим, че в световното научно пространство Българската академия на науките заема достойно място със своите фундаментални изследвания и с научноприложните си постижения, които създават нови модели за иновационно развитие, заяви председателят на Академията.
Акад. Ревалски подчерта, че БАН е и авторитетен духовен център, който активно утвърждава и популяризира българската култура у нас и в чужбина, и усилено работи за изграждането на морални, нравствени и естетически ценности в съвременното българско общество.
На честването беше съобщено, че са получени позравителни адреси за 153-годишнината на БАН от президента, от министъра на иновациите и растежа, от главния прокурор, от ректорите на Софийския и на Русенския университет, от ректори на други университети и организации.
Слово на тема "Българска академия на науките - 153 години история" произнесе акад. Светланка Куюмджиева, в което тя акцентира върху основни факти и постижения в 153-годишнината история на БАН. Тя припомни, че Академията дава на България първия досег с новите постижения в съвременната наука.
От БАН започва развитието на атомната физика, на атомната енергетика, на оптоелектрониката, на лазерните и компютърните технологии. В БАН се осъществява и първата връзка със световната мрежа, наши звена са и в основата на българското участие в изследването на Космоса. В Академията се прави мониторинг на сеизмичната обстановка и на околната среда, дават се също становища по важни национални въпроси за развитието на обществото и държавата, отбеляза акад. Куюмджиева.
На тържественото събрание бяха обявени носителите на Наградата на БАН за журналисти за 2021 г., както БТА съобщи по-рано днес. Репортерът от дирекция "ЛИК" на Българската телеграфна агенция (БТА) Ирина Симеонова получи Наградата на Българската академия на науките (БАН) за журналисти за 2021 г. в категорията "Онлайн медии, информационни агенции и интернет медии".
Наградата на Ирина Симеонова й беше връчена от председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски на тържественото събрание за 153-годишнината от създаването на Академията. На тържестевеното събрание присъства и генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, който също е носител на Наградата за журналисти на БАН.
Българската академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД), учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила. Това е едно от върховите събития през Българското възраждане наред със създаването на първото българско читалище в Свищов и учредяването на Българската екзархия. Неговата цел, залегнала в първия му устав от 1869 г., е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина.
Първият председател на Дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България (1878 г.) БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност.