site.btaЛюдмил Ангелов пред БТА: Концертът в Берлин е началото на нещо още по-важно и още по-хубаво за българската култура

Концертът на Софийската филхармония в залата на Берлинската филхармония е само началото на нещо още по-важно и още по-хубаво за българската култура, каза пред БТА пианистът проф. Людмил Ангелов.

Събитието на 12 декември бе по инициатива на Българския културен институт в Берлин и по повод неговата 60-годишнина. Програмата включваше Концерт за пиано и оркестър №3 от Панчо Владигеров и симфония №4 "Италианска“ от Феликс Менделсон-Бартолди. Виртуозният български музикант беше солист, а на диригентския пулт бе маестро Найден Тодоров.

Направихме едно запомнящо се за публиката събитие и нещо, което е много важно в културата на България и от България за света, смята проф. Ангелов. По-важното е, че ние върнахме музиката на Панчо Владигеров в Берлин, и то не къде да е, а именно в залата на Караян, в залата на Берлинската филхармония, добави той.

"Това беше една много важна среща с една публика, която е разглезена да слуша възможно най-добрите изпълнители, и то през целия концертен сезон. Така че да стъпим там и да покажем, че един български оркестър, един български диригент, един български солист могат да се на това ниво, на което берлинската публика е привикнала, носеше своята голяма отговорност. Но мисля, че се справихме добре. Направихме нещо важно за България", каза още проф. Людмил Ангелов.

СЛЕДВА ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ

Проф. Ангелов, какви са впечатленията Ви от концерта на 12 декември?

- С колегите от Софийската филхармония и Найден Тодоров имахме възможност да изнесем концерт в една изключително престижна зала. Направихме едно запомнящо се за публиката събитие и нещо, което е много важно в културата на България и от България за света.

Само по себе си е постижение това, че за първи път български оркестър свири в тази зала. Това постижение става още по-важно, като се има предвид начина, по който се представи Софийската филхармония, начина, по който протече концертът, отзивите и реакциите на публиката. Всичко това говори, че направихме едно наистина важно за България събитие. И се надявам, че той е само началото на нещо още по-важно и още по-хубаво за българската култура.
 
Спонтанно ли беше решението Ви да изсвирите Шопен на бис?

- Имах няколко подготвени неща и най-първата опция беше да свиря отново Владигеров. Но, в крайна сметка, реших да има малко контраст, защото все пак Клавирният концерт на Панчо Владигеров, който изпълнихме, е едно много ефектно и много красиво произведение, достатъчно дълго. Прецених, че още един Владигеров ще продължи малко това, което току-що бяхме свършили с оркестъра, и предпочетох да изсвиря Шопен - като изпълнител и пианист, доказал себе си в този автор. Мисля, че изборът беше много удачен, защото реакциите на публиката бяха красноречиви. Имаше хора, които се бяха просълзили. Шопен винаги стига много бързо до сърцата на хората. И конкретно този посмъртен опус на Шопен, това Ноктюрно, което изпълних, е наистина много вълнуващо.

Съдбата на Панчо Владигеров е свързана с Германия. Това според Вас беше ли усетено по някакъв начин в залата от публиката?

- Аз мисля, че това са енергии, които стоят. Панчо и неговият брат близнак Любен са учили в Берлин, в Берлинската академия. Там е започнал техния много успешен творчески път, както като изпълнители - и двамата, така и на Панчо Владигеров - като композитор. На много крехка възраст той печели два пъти най-престижното за онова време награда за композиция - Менделсоновата премия, именно в Берлин.

Мисля, че тези обстоятелства и факти носят своята енергия, независимо дали публиката ги знае, дали ги е прочела, дали прави някакви причинно-следствени връзки Панчо Владигеров, Берлин и Германия от 20-те години на XX век и сегашния момент. По-важното е, че ние върнахме музиката на Панчо Владигеров в Берлин, и то не къде да е, а именно в залата на Караян, в залата на Берлинската филхармония.

А духът на Караян усеща ли се в тази зала?

- Разбира се, тази зала е по негова идея, проектирана е по негов замисъл. Направена е специално за този оркестър, който е може би един от трите най-добри оркестри в света - не само сега, но и в по-близкото и по-далечно минало. Неговият дух винаги ще е там. Няма как да го няма този дух, защото той е един от хората, направили най-много за Берлинската филхармония. Той е един от хората, които извеждат музиката на едно друго, по-различно ниво. Той е човекът, който започва да прави много записи, първо за "EMИ", после за "Дойче грамофон". Изобщо, стана една проекция на класическата музика  - към една много по-широка и масова публика, което е едно от големите достойнства на Караян.

В днешно време много се говори за това, че класиката трябва да е по-лесна за възприемане, правят се кросоувър проекти. Но той всъщност, използвайки чистата класика, е човекът, който отваря вратите към една много по-голяма аудитория.

Вие сте свирили по целия свят. Предполагам, че всеки концерт е различен. С какво беше различен концертът снощи?

- Да, мисля, че всеки концерт е различен. За мен мястото не е ново. Това беше моето трето участие в залата на Берлинската филхармония. Различното беше, че преди съм свирил с други оркестри, а този път с нашата родна Филхармония от София, с нашия национален оркестър. От една страна, това придава една много специална емоция - като българи ние изпълняваме музиката на български композитор.

От друга страна, вдига летвата пред мен самия, тъй като наистина представяхме България. Това беше много важна среща с една публика, която е разглезена да слуша възможно най-добрите изпълнители, и то през целия концертен сезон. Така че да стъпим там и да покажем, че един български оркестър, един български диригент, един български солист могат да се на това ниво, на което берлинската публика е привикнала, носеше своята голяма отговорност. Но мисля, че се справихме добре. Направихме нещо важно за България.

Вярвате ли, че този концерт отваря врати за други подобни концерти на нашите филхармониции?

- Да, вече са в ход такива планове. Това, което ще помогне за такива бъдещи проекти, е фактът, че също за първи път двете най-големи телевизионни платформи, които се занимават изключително със заснемане на изпълнение на живо - Medici и за Mezzo TV, дойдоха и снимаха концерта.

Това е изключителен пробив за Софийската филхармония и за българската музикална култура. Тъй като тези медии ще излъчат концерта и той ще бъде видян от страшно много хора, и то хора, които са в този бизнес, които се занимават с менажирането на концертни зали. Разбира се, ще бъде видян и от много голяма аудитория от любители на класическата музика. Всичко това създава едни енергии, които са важни за бъдещите проекти, затова съм сигурен, че ще има продължение - много важен и ценен беше този концерт и от тази гледна точка.

/ДД