site.btaПроф. Венцеслав Николов: Детското в нас продължава да живее през целия ни живот
Музиката и литературата си подадоха ръка в коледния концерт на проф. Венцеслав Николов тази вечер в арт център "Сити марк". На сцената известният български виолончелист излезе с Лилия Жекова, която освен на пианото, се изяви и като артист, представящ произведенията за деца в най-новата книга на Венцеслав Николов - "Дали петелът слънцето командва".
"Казват, че с възрастта се вдетиняваме, та и аз малко се повдетиних", каза с усмивка проф. Николов. "Този свят някак си се върна при мен - с петела, със слънцето, с луната. Аз имам един голям недостатък като артист - че когато напиша нещо, бързам да го споделя. Не мога, както истинските писатели, да го оставя да отлежава и после да си го поправим. Аз много бързам да се поклоня. Затова бързам да споделя винаги написаното - защото ми се струва, че от нашето време липсва непосредственият контакт с хората", каза още той.
"Прекалено започнахме да размишляваме, преди да кажем нещо. Искаме да сме коректни - политически или не, но липсва тази спонтанност. Детското в нас вероятно продължава да живее през целия ни живот. Ние го потискаме и може би това вдетиняване е точно, когато престанеш да потискаш детското в себе си. Всички ние си оставаме деца", добави проф. Николов.
По думите му природата е главният герой в книгата, а между музиканта и поета има пряка връзка. "Всяка дума има някакво трептене, извън значението. Има лоши думи, които аз не употребявам, има и хубави думи, които се стремя да използвам. Затова тук съм търсил само хубавите думи - за децата - за да не свикват с лошите думи", каза още проф. Николов.
Последното стихотворение в "Дали петелът слънцето командва" е по-особено, каза Лилия Жекова. "Това е отдавнашен мой грях. По едно време реших да напиша музикално произведение. Преди 25-30 години бях в Германия и написах нещо като музикално произведение със срички, които нищо не означават. Понеже бях в Германия, а там имаше деца, които не знаеха български. Четох го на тях и те много се радваха. Това стихотворение беше забутано някъде, но сега реших да го представя отново. Нарича се "Музикално-ритмична глезеница", обясни проф. Николов.
След представянето на книгата програмата продължи с творби от Барток - "За децата", Панчо Владигеров - "Ласка", Прокофиев - "Танц на антилските девойки" и маршове из "Детска музика" и "Любовта към трите портокала", Рахманинов - Анданте, Римски-Корсаков - "Химн на слънцето", Дворжак - "Мелодия" и "Спокойствието на гората", Мориц Мошковски - "Китара", Жак Ибер - "Гирларзана", Равел - "Пиеса във форма на хабанера", Габриел Форе - "Елегия", Мануел де Файя - "Испанска народна сюита". Към всяко от изпълненията проф. Николов разказваше кратки истории, свързани с композиторите или негови лични спомени. На бис дуото излезе с "Лебед" от Сен-Санс.
/ДД
/ПЙ/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text