site.btaИван Бърнев пред БТА: Искам да срещам повече вдъхновени хора около мен

Иска ми се да има по-голямо вдъхновение в хората, да срещам повече вдъхновени хора около мен това, каза пред БТА актьорът Иван Бърнев. Той очаква през 2023 г. да има повече пари за кино и театър, а скандалите и разделянето на обществото да не влияят на вярата на хората в националните театър и филмопроизводство.

„Много ми се иска да няма дупки, както е имало през годините, на филмовите сесии. Да има възможност за повече пари за независими проекти в театъра. Артистите най-сетне да не се чувстват като някакви прошляци, а по някакъв начин поне да имат тази възможност да се почувстват, че работят нещо специално. И то по някакъв начин да бъде осребрено, да кажем, откъм условия на работа. Това ми се иска. И, разбира се, да сме здрави и да имаме желание за работа, защото всички тези гореизложени неща биха могли да премахнат вдъхновението“, посочи Бърнев.

Актьорът изпрати 2022 година с положителни емоции, породени предимно от възможността за събиране на публика на културни събития. „Виждам, че това по някакъв начин се чувства и от публиката, защото в момента театрите се пълнят. Хората се интересуват от новите представления, търсят се билети и това е най-хубавото нещо“, коментира още той.

Господин Бърнев, с какви емоции изпратихте 2022 година?

- Изпратих я с положителни емоции, преди всичко. Изпратихме една криза, свързана с несъбирането на хора на едно място, а, както знаете, точно нашата работа е свързана с това. Всички хора по света бяхме в една голяма дупка, особено ние, артистите, които се занимаваме с това да съберем няколкостотин души на едно място и да ги вдъхновяваме. Слава Богу, тази година официално ни разрешиха да го правим. 

Виждам, че това, по някакъв начин, се чувства и от публиката, защото в момента театрите се пълнят. Хората се интересуват от новите представления, търсят се билети и това е най-хубавото нещо. Това е водещото.

Има и други неща, заради които мога да кажа, че изпратих годината с положителни емоции и те са отново свързани с работата. Но, може би, основното е това, че оцеляхме след пандемията – живи и здрави – и можем да продължим напред.

Вие самият бяхте ли изправен пред изненади и предизвикателства, и кои бяха най-големите?

- Не бих могъл да отделя 2022 от други години. Нашата професия е винаги свързана с това, че ти никога не си подготвен и не знаеш какво точно ще ти се случи преди всяко ново нещо. Независимо дали става въпрос за кино или театрален проект. Поне при мен е така и в това е чарът.

Тръгваш наново към всяко нещо с малко страх, малко учудване, притеснение… Разбира се, и с голяма доза вяра, че все пак щом си избрал да го правиш, то ще се случи по най-добрия начин.

Не мога да кажа, че 2022 година беше по-различна, но слава Богу – отново казвам - имаше много такива изненади и предизвикателства в сравнение с двете години, които минаха по време на пандемията. Тогава изненадите бяха от друго естество. 

Оптимист ли сте за българската култура?

- Аз, по принцип, съм оптимист в доста аспекти на нашия живот. Да ме пита човек защо… (Смее се - бел. а.). И да не мога да обясня. Не знам, настройката ми е такава. 

Ще ви кажа едно, ако трябва да защитя тезата си защо съм оптимист. Преди няколко дни представихме спектакъла „Поетите“ в зала 1 на Националния дворец на културата. Залата беше разпродадена напълно. Говорим за зала 1, говорим за поезия, говорим не за шоу с балет и невероятни ефекти, танци и песни. Чиста поезия – така, както протича „Поетите“ - изключително, според мен, честно подхождане към поезията на едни от големите ни поети. 

Залата беше разпродадена и на всичко отгоре - без някаква фрапантна и много силна реклама. На хората, които не успяха да си купят билети, им беше малко тъжно, та се наложи да стриймваме и лайв. Тоест, от различни точки на света да може да се гледа.

Само преди десет години, зала 1 можеха да я напълнят едни други жанрове и едни други изпълнители. А при това, сега билетите не бяха и много евтини, обаче въпреки всичко, имаше хора, които пожелаха да преживеят това нещо. А както знаем, поезията е вътрешно преживяване. Нямаш нужда да видиш нещо, то да бъде смляно и преживяно, за да можеш ти отстрани просто да бъдеш свидетел и да си кажеш: „О, да, колко е хубаво това, което виждам“. Ти си участник и сам преживяваш това, което чуваш като поезия. Това ме прави оптимист.

Вярвате ли в силата на интелектуалния елит на нацията?

- Мисля, че няма как да не вярваме, защото, ако, по някакъв начин, сме се придвижили като нация дотук, то това се дължи – не искам да кажа на елит – но на интелекта. Нека не го наричаме елит, а – вроденият природно-интелектуален заряд, който носи българинът от време оно. Ние сме с такава традиция и култура. Има изключително много талантливи хора в най-различни аспекти.

Не ме карайте да давам рецепта защо тогава положението ни е такова... Защото просто това цялото нещо е ръководено от доста крадливи хора. Едни хора с изключително голям потенциал, които биват управлявани и също по-скоро допускат – това пък е вече минус у нас – да бъдат водени и този дух, който имат, да не бъде свободен. Дори гордостта ни страда от това и националната ни гордост започва да се изражда в други неща. 

Ние самите не си знаем ценностите, около които да се обединим, за да настояваме за тях. Да настояваме за тях и пред света, и пред Европа, и пред себе си, и пред семейството си. Някак ситуацията и това, което се е случило тук през тези години, така ни е разделило, че всеки си кюта, за да оцелее по някакъв начин.

Но простият ми отговор на въпроса е: да, вярвам. Според мен просто трябва да я закрием тази държава, ако нямаме вяра в това, защото тя ще се превърне в една частна фирма.

Какви са очакванията Ви от Новата година?

- Очакванията ми са да има повече пари за кино, да има повече пари за театър. Скандалите и разделянето на обществото да не повлияят на вярата на хората в тези културни институти като национален театър, филмопроизводство и така нататък. Много ми се иска да няма дупки, както е имало през годините, на филмовите сесии. Да има възможност за повече пари за независими проекти в театъра. Артистите най-сетне да не се чувстват като някакви прошляци, а по някакъв начин поне да имат тази възможност да се почувстват, че работят нещо специално. И то по някакъв начин да бъде осребрено, да кажем, откъм условия на работа. Това ми се иска. И, разбира се, да сме здрави и да имаме желание за работа, защото всички тези гореизложени неща биха могли да премахнат вдъхновението.

Един артист трябва да излезе на сцената и да прокламира тези най-важни неща за нашето общество. А, когато си без самочувствие, как излизаш и говориш за смирение, вяра, надежда… Не знам как ще стане това нещо, но ми се иска да има по-голямо вдъхновение в хората. Аз говоря, разбира се, само за моята сфера, но какво да направя, като аз в нея обитавам. Ще ми се да срещам повече вдъхновени хора около мен.

Какво ще пожелаете на българите за 2023 година?

- Всичко, което казах, е валидно и за този въпрос. Пожелавам им да се грижат за своето здраве, да ходят на годишен медицински преглед, задължително (Смее се - бел. а.). Това е много важно, без шега. Ние просто сме престанали да го правим, а се оказва, че за толкова тежки болести е важно ранното диагностициране.

Пожелавам им да са здрави. Да не вярват много на това, което им се спуска от телевизия, вестници, интернет и така нататък. Нека винаги да имат едно наум, защото там нещата винаги са изкривени в нечия полза. Да се опитат да оправят тяхното си дворче, да си го поливат, да си го отглеждат. И така наредени двор до двор може да се получи някаква по-красива градина като цяло.

Иван Бърнев е роден е през 1973 година в Добрич. Завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ), специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“, през 1996 г. Преди да се премести в класа на проф. Стефан Данаилов, за една година учи пантомима. След като завършва НАТФИЗ, влиза в екипа на Младежкия театър, където дебютира с ролята на Пинокио в представление, поставено от Андрей Аврамов. 

За ролята си във „Вечеря за тъпаци“ печели награда „Аскеер“ за изгряваща звезда през 2002 г., а за участието си в „Полет над кукувиче гнездо“ на Александър Морфов получава „Аскеер“ и „Икар“ през 2011 г. Бърнев е номиниран за най-добра главна роля на филмовия фестивал „Берлинале“ за ролята на Ян Дите във филма на Иржи Менцел – „Obsluhoval jsem anglického krále“ от 2006 г. („Обслужвах английския крал“). Участвал е още в „Кецове“, „Урок“, „Бащата“, „В кръг“ и др.