site.btaКакъв е котвеният механизъм на „Св. св. Кирил и Методий“

Както всеки друг кораб, военният научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) застава на рейд, акостира в залив или пристанище, спускайки котва или прикрепвайки се с въжета към кей. Плавателният съд е на рейс към остров Ливингстън, за да подпомогне 31-ата българска антарктическа експедиция. Плаването до българската антарктическа база на острова ще продължи около 40 дни. 

Котвеното устройство на НИК 421 е съставено от няколко основни компонента - две котви, всяка от които е с котвена верига, приспособления за тяхното спускане и прибиране – брашпил, както и шпилове за швартови въжета.

Котвите на кораба са разположени на всеки от бордовете на носа – една на ляв и една на десен. Брашпилът, който движи котвите, е прикрепен с фундамент към палубата на носа. Той е съставен от задвижващ механизъм, два швартови барабана и две котвени звезди. Швартовите барабани обират или отпускат въжетата, които се използват за завързване на кораба към кей. В котвената звезда „лягат“ звената (халките) на веригата, която ги спуска или вади към котвен сандък, където се събира веригата, обясни пред БТА офицерски кандидат Андрей Петров, вахтен офицер на НИК 421.

Брашпилът на военния научноизследователски кораб е електрохидравличен, допълни той. Задвижвана от електромотор, хидравлична помпа създава налягане, което се преобразува във въртящ момент чрез хидромотор. Създаденият въртящ момент се използва за спускане или прибиране на котвата. Налягането се регулира според това колко бързо екипажът иска да спусне или прибере котвата. Брашпилът разполага още с лентова спирачка и винтов стопор за всяка от двете вериги.

Двата шпила на „Св. св. Кирил и Методий“ са разположени на кърмата и служат за спускане или прибиране на швартовите въжета. Шпилът също може да разполага с котвена звезда и швартови барабан. Разликата между брашпила и шпила е в оста на въртене – оста на въртене на брашпила е хоризонтална, а на шпиловете – вертикална. Шпиловете на НИК 421 нямат лентови спирачки, защото обират само швартови въжета, а не котвени вериги. Ако шпилът има котвена звезда и служи и за верига, то тогава е нужен и винтов стопор, обясни офицерски кандидат Петров.

Котвената верига на кораба е съставена от скачени звена, които образуват отделни части - ключове, всеки с дължина от 27,5 метра, познати още като „смички“. Звената, свързващи отделните „смички“, се наричат кентерни звена. Те могат да бъдат отворени при нужда.

За да акостира, НИК 421 трябва да застане с носа срещу вятъра и да разстели по морското дъно верига, чиято дължина е поне 2,5 пъти по-голяма от дълбочината на точката, в която спуска котва. Например, ако корабът е над дълбочина от 30 м, ще трябва да разстели на морското дъно поне 75 метра от веригата си. След спускане котвата се разстила при движение на заден ход – първоначално с помощта на двигателя, а после с останалата инерция назад. Именно съприкосновението на частта от веригата, която лежи на морското дъно е това, което задържа кораба. По-голямата част от силата, която държи кораба, идва от котвената верига, а не от самата котва, подчерта вахтен офицер Петров.

Всяка от котвените вериги на „Св. св. Кирил и Методий“ е с дължина от около 300 метра. Ако обаче е нужно да се спусне котва на повече от 70 метра, тя не се отдава на гравитационен принцип, а се отдава постепенно чрез брашпила, тъй като в противен случай би набрала голяма скорост към дъното, която би надскочила възможностите на лентовата спирачка, би могла да я запали и да скъса веригата.

Ако при аварийна ситуация се наложи корабът да се освободи от котвата, ако тя е заклещена на морското дъно и не може да бъде обрана например, то на края на веригата екипажът трябва да постави буй, който да обозначи за останалите плавателни съдове, че на това място има оставена котва. Редно е, при възможност, да бъде известено на спомагателен кораб, който да извади котвата с помощта на водолази. В подобна ситуация плавателният съд трябва да закупи нова котва, тъй като в противен случай няма да бъде допуснат да премине през нито една проливна зона или канал, където се изискват две котви.

Не е препоръчително корабът да спуска втора котва поради риск от оплитане на веригите, но при по-сложна метеорологична обстановка или друга екстремна ситуация е оправдано да се пуснат две котви, предупреди вахтен офицер Петров.

Репортерът на БТА Константин Карагьозов е единственият представител на медиите, който пътува с кораба „Св. св. Кирил и Методий" и в двете посоки, като придружава българската експедиция по време на целия престой на Антарктида. Всички медии могат да ползват със свободен достъп рубриката „България - Антарктида - корабният дневник на БТА".