site.btaФотографска изложба, открита днес в Софийския университет, разказва за красотите на ледения континент Антарктида

Чрез изложбата “Гео-Био-поход на млади учени към ледения континент” всички, които не са ходили до Антарктида, ще се докоснат до нейната красота. Това каза председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев при откриването на експозицията в централното фоайе в Ректората на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Изложбата е дело на членове на Асоциация на младите полярни изследователи (APECS) и е посветена на 60 години от създаването на два от факултетите на СУ - Геолого-географския и Биологическия.

Проф. Пимпирев отбеляза, че присъстваме на събитие, което е организирано от тези, които правят Антарктида след тях. “Ние бяхме пионерите, много от нашия факултет, много от Биологическия факултет. Повечето от тях вече не се занимават активно с Антарктида, но се радвам, че сме посели едно семе, от което изникват млади наши колеги - преподаватели”, каза той и допълни, че всички автори на снимките в експозицията са били многократно на ледения континент. Той изрази радостта си, че тези млади хора поемат нещата и може да разчита на тях.

Проф. Пимпирев отбеляза, че експедициите вървят с нов заряд, по друг начин. Не е това, което беше миналия век, когато ние почнахме, живеехме и работехме на Антарктида, както са живели полярните изследователи в края на ХIХ и началото на ХХ век. Сега вече имаме модерна база, а черешката на тортата е научно-изследователския кораб “Св. св. Кирил и Методий”, каза още той.

Деканът на Биологическия факултет (БФ) проф. д-р Стоян Шишков отбеляза, че изложбата показва дълголетното сътрудничество между двата факултета. Той изрази надеждата си това сътрудничество да доведе не само до още нови научни постижения, но и до нови фотографски постижения на колегите, които имат щастието да работят на този континент. Той посочи, че това е едно от поредицата събития, които организират съвместно и поотделно двата факултета. По думите му тези 60 години история показват, че те се развиват успешно въпреки трудностите и най-вече, че разширяват ареала си на изследвания. Шишков припомни, че изложбата е била представена първо в Биологическия факултет през изминалата година. Надявам се, че след края на тази изследователска полярна година да бъде обогатена с още повече фотографии, допълни проф. Шишков. 

Деканът на Геолого-географския факултет (ГГФ) проф. д-р Климент Найденов каза, че повече от два месеца се трудят с екип от колеги да създадат календар от събития, така че всяка седмица до края на годината да има по нещо интересно, което да ни обединява, да ни свързва, да ни направи може би по-добри. Решихме една голяма част от тези събития да бъдат между двата факултета, с което да задълбочим нашите не само научни, но и чисто човешки отношения, допълни той. Проф. Найденов посочи, че през тази година се отбелязват още няколко годишнини - 135 години от основаването на СУ; 130 години от първата геоложка лекция; 125 години от първата географска лекция в СУ. 

Експозицията представи доц. д-р Любомир Кендеров, който е участник в последните две български експедиции и автор на част от фотографиите в нея. Той напомни, че геологията е науката, с която започва всичко в Антарктика преди повече от 30 години. Геологията и биологията са основни научни дисциплини, по които се работи на ледения континент, допълни той. По думите му младите учени, които работят на това уникално място имат късмета да са там благодарение на доайена на българските антарктически изследвания, ръководител на всички полярни експедиции - проф. Христо Пимпирев, който е и съавтор на част от снимките. Той представи и останалите участници в изложбата - гл. ас. д-р Ралица Събева, д-р Деница Апостолова, гл. ас. д-р Стефан Велев.

В средата сме на може би една от най-важните антарктически експедиции - 31-ата експедиция, каза Кендеров и отбеляза ,че тя е подсигурена и с новия за България научно-изследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий”, който в момента е на път към българската база на остров Ливингстън. Той напомни, че основен принос за присъствието ни в Антарктика имат и още две организации - Българският антарктически институт и Националният център за полярни изследвания.