Тодор Богданов е едно от емблематичните имена в баскетболна история на ЦСКА. Роден през 1953 година в София, прекарал 12 сезона при "червените", с които записва най-славните страници от клубната история. Печели две титли и шест Купи на България. Дългогодишен капитан на националния отбор на България. Богданов даде специално интервю пред официалния сайт на БК ЦСКА.
- Г-н Богданов, как започнахте да се занимавате с баскетбол?
- Започнах с лека атлетика, видях обаче, че ми се отдава баскетболът и се преместих. Живеех в центъра на София и според районирането трябваше да се запиша в Спартак. Майка ми ме заведе за ръката в залата на стадион "Раковски", но там ни казаха, че сме закъснели за настоящия сезон и да отидем пак след няколко месеца за следващото първенство. Върнах се, когато ми бяха казали, започнах да играя и се оказах по-добър от другите. Треньорът ме пита къде съм бил до сега, а аз му отговорих - нали казахте, да дойда след първенството. И така започнах. Мъжете на Левски тренираха в същата зала след нас и още тогава им правеше впечатление, че стрелям с отскок. Тогава това все още не беше навлязло масово. Добре играех, отдаваше ми се, бях в младшата възраст, а след това в старшата.
- Какви са първите ви спомени от ЦСКА?
- Облечени с войнишки униформи всеки ден освен тренировки, имахме и часове по биохимия, биомеханика, физиология, най-тежките предмети от ВИФ ние ги учихме в началото в спортната школа. След заниманията тръгвахме към залата на стадион "Българска армия", същата зала, която Александър Чакмаков два пъти реконструира, където сме играли мачове за европейските купи и която сега е склад. Най-впечатляващо обаче беше невероятното чувство за общност, за заедност. Всички в ЦСКА се мотивирахме едни от друг. Олимпийски и световни шампиони, медалисти на европейско и световно първенство. Легенди, таланти, млади надежди - всички заедно. В стола всички заедно - всеки си знае мястото - началници, медицински щабове, футболисти, волейболисти, ние. Така се създава ниво! Трябваше да тренираш като луд, за да имаш място в тази общност на ЦСКА.
- Възможно ли е да се прави сравнение с баскетбола днес?
- Със сигурност играехме по-бърз баскетбол от сегашния ни национален отбор. Причината е, че сега играчите са много по-атлетични и защитите са много по-здрави. Настоятелно търсехме бързите атаки. Това беше желанието на Цеко Барчовски. Например, играем с Голомеев на Европейско първенство и всеки път като му подам тръгвам да се връщам в защита. Защото знам, че има само три възможности - кош, фаул или фаул и кош. Румен Пейчев по същия начин, станахме пети на Европейско за старша възраст. Аз бях две години по-малък, Пейчев им вкарваше по 30 точки още тогава. С такива фигури лесно се играе. Тогава вкарвахме повече - аз със сигурност съм тренирал повече от всички наши играчи сега. Може би само без Везенков. Две години непрекъснато съм тренирал по 4 часа преди обяд. След всяка тренировка поне по 1 час още. Критерият за усилия на нашите играчи е много нисък. И като отидат в чужбина се оказват неконкурентоспособни. Това е основният проблем на българският баскетбол. Едва ли е по-различно и във футбола. За това нямаме играчи на най-високо ниво.
- Защо българската баскетболна система не може да създаде Александър Везенков?
- Нещата са сложни, не можем да кажем просто затова, защото... Нивото на усилия, критериите ни за успех, всъщност липсата на система. Нищо не е достатъчно. Нужни са много систематична работа и конкуренция. На клубно ниво трябва да работят все едно са в националния отбор преди Европейско първенство. Организация - държавата, федерацията, клубовете - всеки да знае приоритетите си, какво искат и къде искат да стигнем. Сега няма цел. Не може да работим за масов спорт, без да имаме високо спортно майсторство. В спорта пирамидата се строи от върха към основата. Вижте колко деца тренираха в Димитровград, когато имаха силен отбор с треньор Петко Маринов и след това колко останаха. Единна методика, скаутинг, дори при подрастващите трябва да има стимул. Поне да не плащат такси. После можем да им вземеш кецове - еднакви на всички. Да няма съревнование в това кой какви кецове има. Ако искат извън терена да са с електрически обувки на Мъск. Но на тренировка да са равни. Да са отбор.
- Как виждате възраждането на ЦСКА това лято?
- Ще повторя отново това, което казах за развитието на играчите. Същото важи и за организациите. Трябва да се върви стъпка по стъпка. Важното е да не се спира. За жалост ЦСКА доста време бе спрял. След това Сашо Чакмаков и Роберт Гергов успяха да поемат по нов път. Точно така - стъпка по стъпка. Да развиваш баскетбол сега е като да плуваш в сярна киселина. Сигурен съм, че Чакмаков, Гергов и Росен Барчовски знаят как. Тази година трябва да се целят в топ 4. Школа, зала, завръщане в елита – всичко е процес и успехите ще дойдат.
- Какви са ви впечатленията от първите мачове на "армейците" в Националната баскетболна лига?
- От много време не бях ходил на мач. Това, което видях срещу Спартак Плевен не ме впечатли. Личи си, че отборът е нов, още не са се сработили. С липсата на основния плеймейкър игрището им се струваше тясно. Каквото и да направят, срещаха съпротива на съперника. Има много какво да се иска от опитните играчи, младите не бива да се примиряват с помощни функции. Според мен е много рано за оценки. Дано гардът Брандън Йънг се върне по-скоро на терена. Победиха трудно в Шумен, а срещу Балкан показаха много хубави неща - агресия, повече отборна игра и комбинации. Следя развитието на Андрей Иванов. Физически е много здрав, дано работи за бързината си този сезон. Трябва да мечтаят и да имат цели. Всеки ден трябва да работиш. Като работиш създаваш конкуренция, защото и другите виждат и започват да полагат повече усилия. И което е по-важно, работиш ли повече, ставаш по-уверен.
*Цялото интервю може да прочете в официалния сайт на БК ЦСКА.
/КМ/
news.modal.text
Няма данни