Легендата на ЦСКА и българския баскетбол Петко Маринов заяви, че тимът на „червените“ ще търпи развитие и ще се радва да го види отново в европейските клубни турнири.
Маринов даде интервю пред клубния сайт на баскетболния ЦСКА преди дербито с Левски тази вечер в зала „Универсиада“. Срещата от шестия кръг на Националната баскетболна лига за мъже ще се играе от 19:00 часа.
- Г-н Маринов, как ще коментирате нивото на ЦСКА и Левски при юношите старша възраст, които наблюдаваме в момента?
- Вижте само габаритите. Няма високи момчета. На тази възраст в баскетболни държавни като Испания, Италия, да не говорим за Сърбия има изключително развити центрове. Това е преди всичко упрек към българските треньори - не може средния ръст на волейболните отбори да е 205 см, а в баскетбола под 2 метра. Много сериозно куца селекцията на високи спортисти в нашия спорт.
- Колко често посещавате мачове?
- Не съм спирал. Дори когато в ЦСКА имахме само детски отбори. Сега естествено не пропускам мач на първия отбор. Гледам с удоволствие.
- Какво очаквате от мача срещу Левски при мъжете?
- Би трябвало ние да сме фаворити. Но ЦСКА - Левски е най-хубавото в българския спорт. Очаквам хубав мач, с добра атмосфера, изходът винаги е непредвидим.
- Кой от играчите на ЦСКА прави добро впечатление до момента?
- Аз съм много доволен от треньорския щаб. За Росен Барчовски и Роберт Гергов няма какво да говорим, те са част от историята на клуба. От деца са в клуба. Росен направи много силен ход като привлече за помощници Георги Давидов и Даниел Клечков. Работяги, от които всеки клуб има нужда. Имам лично наблюдение. Смея да си дам заслуга за пристигането в клуба на центъра Андрей Иванов. С него съм работил, има огромен потенциал. Много се радвам, че дойде и Венци Петков - остър играч, който скоро ще покаже защо е капитан на отбора. Ноулс е силен играч, трябва му време за адаптация. За съжаление не можахме да видим Брандън Йънг, но като се върне ще вдигне класата на тима. Другият американец Райли Оуенс е изключително атлетичен и зрелищен. Видяхте какво направи срещу Балкан. Тепърва ще показва много.
- Само липсата на дерби Левски - ЦСКА ли е причина за ниската посещаемост на баскетболните мачове в София?
- Когато бях състезател в София имаше 7-8 отбора, като всеки имаше своите аргументи и ставаха много оспорвани срещи. Всеки от тези отбори си имаше публика. „Универсиада“ се пълнеше редовно. По принцип баскетболът в София замря. Дълго време бе останал един отбор само. Сега с новия спонсор ЦСКА се завърна, дано Академик, Славия и Локо София също да намерят средства. За съжаление финансите са в основата на всичко.
- Нека се върнем назад във времето. Защо баскетбол, г-н Маринов?
- Първо в махалата всички играехме футбол, после вуйчо ми ме записа на бокс, но „кариерата“ ми продължи точно един рунд. След това участвах в училищното първенство по баскетбол на Бургас. От там се класирахме на един национален фестивал, където за моя изненада ме обявиха за най-добър реализатор. От там ме включиха в национален пионерски отбор и така се запалих.
- А кога се появи ЦСКА в живота ви?
- Още като съм се родил. Родителите ми подкрепяха „червените“ и ми предадоха тази любов. От дете по радиото слушах всеки мач на футболния отбор - Янев, Колев, Панайотов, Миланов и сега мога да изредя целия състав от това време. За голяма моя радост след време аз им станах любимец на футболните звезди. И идваха да гледат всеки мач в залата. Дори като отидох треньор в Димитровград, продължаваха да идват. От много малък съм цеденевист и като дойдох да следвам в София логично станах част от най-великия клуб. Прекарах 20 години в ЦСКА и за мен тези четири букви наистина са свещени.
- Тогава футболисти и баскетболисти сте били изключително близки
- Със състезателите от всички спортове бяхме близки, но специално връзката с футболистите беше най-здрава. Буквално живеехме заедно. Бяхме неразделни.
- Защо баскетболът в ЦСКА страда толкова много от 90-те години насам?
- Те буквално го закриха, а имахме добър отбор. Мисля, че Румен Пейчев беше треньор. Аз бях във Франция 3 години и не съм пряк свидетел на събитията. Но това беше недопустимо, толкова време да няма ЦСКА в мъжкия баскетбол. Кой е най-запомнящият се мач, който сте изиграл? Най-важните са срещу Левски. През 1977-а в Ямбол изиграхме един незабравим мач. Ние бяхме в доста намален състав. Румен Пейчев беше в болница, центровете също контузени. Всички специалисти и журналисти предричаха лесен успех за „сините“. Вкарах 39 точки, без тройки, до 36 минута и Цеко Барчовски ме извади от игра. Казах му да ме остави да им вкарам 50, но той ми отвърна да не „преяждам“. Иначе и в европейските турнири имам много силни мачове. Срещу Сараево, с Бадалона, като треньор срещу Цибона Загреб. Тогава им нанесохме единствената загуба като спечелиха Европейската купа.
- Има ли ЦСКА потенциал да се завърне в Европа?
- Разбира се, че има. Аз съм в страни от управлението, но знам, че амбициите на спонсорите от efbet са големи, има стабилни финанси и със сигурност този отбор ще се развива. Само не бива да се бърза излишно. ЦСКА ще търпи развитие и ще се радвам да гледам отбора отново в престижен европейски турнир.
- Защо българският баскетбол не може да създаде играчи като Александър Везенков?
- Много хора ми задават този въпрос. Много е занемарена индивидуалната работа с играчите. Именно за това казах, че Давидов и Клечков са много подходящи за щаба на ЦСКА. Три години съм работил с тях в Правец и неслучайно почти всички наши играчи от тогава играят професионален баскетбол, немалко са и национали. Не са виновни само треньорите, залите също са много ангажирани. Реално почти няма кога да отидеш и да работиш индивидуално. Графикът е пълен. Разбира се трябва и да знаеш как да работиш с младите.
- Съвет към треньорите, които работят с подрастващи?
- Да спечелят доверието на децата. Това става с много любов, грижа и топлота. Виждам, че има треньори, които се държат студено. Хладни и дистанцирани хора не могат да вдъхновяват младите. Дъщеря ми тренираше волейбол в детския отбор на ЦСКА при Фанка Шаханова. Често спореше с нас, като имаше един железен аргумент – „Кака Фанка каза така“. Треньорът трябва да бъде фигура, институция дори.
- Доколко обаче треньорите могат да компенсират пропуснатото в семейството и в училище като ценности, възпитание и отношение?
- Наблюдавам през последните 10 години, как родителите започват да се възприемат и да се държат като работодатели на треньорите. Това е заради таксите, които плащат. Спорт не може да се прави по този начин. Родителите не бива да се месят и да дават съвети на клуба или треньора. Тяхната работа е да възпитават у дома и когато има конфликтна ситуация да застанат на страната на треньора или учителя. Само един пример ще дам - бях капитан на юношеския национален отбор. В 11 клас играхме полуфинал на международен турнир в Бургас. Загубихме, а аз играх слабо. Прибирам се да обядвам у дома, преди да отида на училище. Питам майка ми какво има за ядене, а тя ми отвърна – „в моята къща за мърди хляб няма“. И ме прати гладен на училище. Винаги семейството ми и треньорите са били заедно, когато кривна от правия път.
/КМ/
news.modal.text
Няма данни