site.btaС нов млад президент, почитател на наследството на Алиенде, Чили рязко прави ляв завой, излизайки от сянката на Пиночет

Още на 21 януари, когато представи правителството си, спечелилият балотажа на президентските избори в Чили Габриел Борич увери, че в демократичната история на страната не започва нова глава. „Не започваме от нула. Преди нас съществува история, която ни мобилизира и вдъхновява“, увери бившият студентски лидер, цитиран от Франс прес.

На 11 март Борич положи клетва и стана най-младият държавен глава на богатата южноамериканска държава, където обаче, по данни на ООН, 1 процент от населението притежава 26 на сто от богатството.

Борич, който е само на 36 години, победи с 55,87 процента от гласовете десния си опонент консерватор Хосе Антонио Каст. Избирателната активност също е за отбелязване – цели 55,64 на сто, въпреки че от 2012 г. гласуването вече не е задължително за чилийците. На изборите двете водещи партии вляво и вдясно от центъра, управлявали Чили след края на диктатурата (1973-1990 г.) бяха пометени, отбелязва АФП.

Сякаш символично, вторият тур на президентските избори беше произведен 3 дни след смъртта на вдовицата на бившия чилийки диктатор генерал Аугусто Пиночет – събитие, белязало края на цяла епоха, случило се две години след масовите протести срещу икономическото неравенство, трасирали пътя на Борич към президентския дворец.

Новият държавен глава има желание да черпи от опита на предшествениците си социалисти Рикардо Лагос (2000-2006 г.) и Мишел Бачелет (2006-2010 г. и 2014-2018 г.).

Администрацията на Борич обаче няма да може да работи безпроблемно заради разделеното общество и разделения Конгрес, където левият блок на президента няма мнозинство. Борич няма да има свобода на действие при сегашното съотношение на силите в парламента – по 25-има сенатори вляво и вдясно в горната камара и 79 депутати от левицата срещу 76 десни в долната.

Главното предизвикателство пред него е да канализира общественото желание за нов социален договор без негативни въздействия върху институциите и икономическата стабилност, смята анализаторът Никълъс Уотсън, интервюиран от Ройтерс.

Това е ера, пълна с надежда за защита на обществото, на младите хора, на зеленото бъдеще и равенството, написа в "Туитър" Йоланда Диас – втори испански вицепремиер, която пристигна в Чили за встъпването в длъжност на Борич.

Като белег за желанието на младия държавен глава да гради мостове с опонентите си, през януари той написа в "Туитър", че революциите са наистина успешни само ако са в състояние да създадат ред и да донесат облаги и сигурност, дори и на онези, които са били срещу тях.

Но „историческият кръстопът пред Борич е огромен“, коментира за Ройтерс Карлос Руис от Чилийския университет в Сантяго.

Членовете на кабинета на Борич са прогресисти и технократи със средна възраст 42 години, като 14 министри са жени, а 10 – мъже.

Мандатът на новия президент започва в момент, когато специално избрано конституционно събрание изготвя нов основен закон на Чили, който да замени конституцията от времето на Пиночет.

Борич е бил само на 4 години, когато демокрацията в Чили е възстановена след 17-годишна военна диктатура. Тя окървавява страната, но и поставя основите на модерно Чили, посочва Асошиейтед прес.

Победата на Борич отначало стресна инвеститорите и доведе до спад на цените на борсите и в курса на песото, но новият президент изтъква, че иска да поддържа фискална отговорност. Освен това, той назначи бившия управител на централната банка и уважаван икономист Марио Марсел за финансов министър.

Борич поема поста в период, когато масова имиграция от Венецуела и други държави предизвиква безредици в Северно Чили, а бурни протести на активисти за правата на коренното население, настояващи да бъдат върнати техни земи, доведоха до сблъсъци в южната част на страната.

Неслучайно Борич започна речта си след обявяване на победата му на езика мапуче, а във Валпараисо при полагането на президентската клетва, в сградата на Конгреса присъстваха и представители на коренното население в традиционни облекла.

Левият президент обещава нова пенсионна система (сегашната е изцяло частна), борба с климатичните промени, повече социални права, повишаване на минималната работна заплата и повече работни места за жени. Ключова е голямата данъчна реформа, чрез която Борич разчита да накара най-богатите да участват в неговата програма за преразпределение и по-добър достъп до здравеопазване и образование.

„Това е най-доброто поколение млади политици, които Чили е имало от 50 години“, казва 81-годишният бивш министър Луис Майра, който е бил ментор на новия лидер. Без всякакво съмнение, Борич ни води към нова глава от чилийската история“, прогнозира Майра, цитиран от британския в. „Гардиън“.

Борич многократно е изтъквал, че като част от амбициите му да децентрализира Чили, се надява да остави президентската институция с по-малко власт, отколкото той е получил в наследство.

В телеграфен вид, повишаването на цената на билета за метрото с 4 сентесима през 2019 г. отприщи масови протести, прераснали в национални с по-широки социални искания и този развой се превърна и в „билет“ на станалия депутат студентски лидер за влизане в президентския дворец.

Борич успя, въпреки че загуби първия тур на президентските избори. Преди балотажа левият кандидат обърна нещата в своя полза като привлече избиратели извън електоралната си база – хора от селските райони, които не харесват политическите крайности, коментира американският в. „Вашингтон таймс“.

Освен това, Борич привлече в екипа си и центристки съветници и обеща, че каквито и промени да прави, те ще са постепенни и при спазване на финансова отговорност. Така той се опитва да успокои страховете, че е прекалено млад, няма опит и е твърде близък до комунистите.

Извън всичко останало Борич трябва да има и едно на ум, че политическите правила в Чили скоро може да се променят. Конституционното събрание със 155 делегати, което е най-влиятелната институция в страната, теоретично може да свика нови избори, след като приключи работа си, по-късно тази година. Това може да стане, ако новата конституция бъде утвърдена на плебисцит.

Миналата година допитване показа, че едва 18 на сто от чилийците са удовлетворени от равнището на демокрацията си, посочва сп. „Форин афеърс“. А това е доста под средните стойности за Латинска Америка от 25 на сто и доста под 42-та процента чилийци, които са отговорили утвърдително  през 2019 г.

Като начало Борич иска да ревизира споразумението за свободна търговия със САЩ от 2003 г. Въпреки че осъжда авторитаризма на Никарагуа и Венецуела, радикалите в неговата коалиция открито подкрепят диктатори като Николас Мадуро в Каракас.

Изглежда Борич е склонен да се присъедини към стремежа за регионална ненамеса, следван от Аржентина и Мексико. Това обаче ще насърчи латиноамериканските автократи, вместо да ги изолира.

Според Сесилия Фларес от народа аймара, цитирана от Си Ен Ен, правителството на Борич ще бъде приобщаващо и ще осъществи социалните промени, за които хората в Чили се борят, най-вече тези от коренното население.

Анализът на Пол Анджело от „Форин афеърс“ обаче показва, че следващата глава в историята на Чили е натоварена с несигурност. Причината е, че започва нов етап на разделение за латиноамериканския бастион на демократичната стабилност, за който през последните 30 години бяха характерни помирението, модернизацията и глобалната интеграция.

„Борич ми напомня на Салвадор Алиенде, но се надявам краят му да е по-щастлив“, казва за Ройтерс 62-годишната Марихен Варгас, която е пътувала цяла нощ, за да бъде пред сградата на Конгреса докато президентът полага клетва.