За щастие Молдова не се превърна в утешителен кремълски трофей, който да бъде показан на тазгодишните руски тържества на 9 май. Облаците около бившата съветска република обаче продължават да се сгъстяват, успоредно с развоя на войната в Украйна и тя може да направи крачки към отказ от неутралитета си, след като през март подаде заявление за членство в Европейския съюз.
Наблюдатели предупреждават, че има вероятност руската агресия да се насочи към нова, далеч по-безобидна мишена – притиснатата между Румъния и Украйна бедна държава с минимална армия, част от чиято и без това малка територия от 1992 г. е окупирана от руски войски. Те се намесват по време на кратка гражданска война, за да „защитят“ етническите руснаци в прилежащото до Украйна самопровъзгласило се за държава, но без международноправен статут, Приднестровие, и така и не си тръгват.
Арестът тази седмица на бившия молдовски президент Игор Додон по подозрение в корупция, незаконно обогатяване и финансиране на политическа партия, както и държавна измяна, допълнително наелектризират напрежението, а Кремъл и руското правителство предупредиха Кишинев, че следят отблизо развоя на събитията и спазването на правата на Додон.
Външният министър на Молдова Нику Попеску каза на 26 май, че арестът на Додон е свързан единствено с обещанието на правителството да изкорени корупцията и че „няма нищо общо с геополитически събития“, съобщи Радио „Свободна Европа“ (РСЕ). Попеску информира, че в онлайн пространството свободно може да се види видеоклип, на който близкият съюзник на Владимир Путин Додон е заснет да получава чанта с пари от олигарх.
47-годишният Додон обвини победилата го на президентските избори проевропейски настроена Мая Санду, че иска да отвлече вниманието на хората от икономическите неволи на страната. В сряда членове и симпатизанти на социалистическата партия на Додон настояха за освобождаването му и обвиниха властите в политическо преследване.
Днес съпартийците на Додон от Партията на социалистите на Република Молдова също бяха планирали протест, но се оплакаха, че властите са попречили на пристигането на автобуси от провинцията. Самият Додон заяви, цитиран от ТАСС, че в държавна измяна го обвиняват онези, които „наводниха всички държавни учреждения с чуждестранни съветници и които въпреки неутралитета на страната, записан в конституцията, искат Молдова да влезе в НАТО“. Според Додон, по неговото дело работят 53 прокурори, управлявани от посолството на САЩ, със съгласието на президента Санду.
Доскорошният посланик на Молдова в САЩ Игор Мунтяну каза, цитиран от РСЕ, че „Кишинев трябва да бъде изваден от състоянието на полусън и инерция, за да разреши предизвикателствата, свързани със сигурността, предвид „безжалостната“ война на Русия в Украйна. Всичко е свързано с тази парадигма за неутралитет, която беше, както казах, геополитическо изнасилване…чрез налагане на отровен мир и граници за външни действия с приемането на неутралитет от 1994 г. нататък“, анализира Мунтяну пред РСЕ.
Истината е, че неутралитетът не е спирал Молдова и досега да си сътрудничи с НАТО, посочва политическият анализатор Кристиан Влас. Последното споразумение на Кишинев с алианса е Планът за индивидуално партньорство (IPAP), който обхваща 2022-2023 г. Мунтяну смята, че практически отказът от неутралитет би разширил възможностите за обучение, получаване на военно оборудване и създаване на усещане у гражданите, че армията изпълнява ролята си.
Правителството в Кишинев е изправено пред дилема, обяснява Йън Бонд от лондонския Център за европейски реформи. През последните няколко десетилетия разделението между Кишинев и Тираспол до голяма степен беше замъглявано от бизнесинтереса на Приднестровието да се възползва от много бавната интеграция на Молдова на европейските пазари, докато неутралитетът държеше Кишинев далеч от полезрението на Москва.
Заради неутралния си статут и липсата на средства през последните години Молдова не е отделяла много за отбрана, подчертава бившият молдовски министър Александру Фленча. Разходите за отбрана никога не са надхвърляли 0,4 на сто от БВП. Военният бюджет за 2021 г. е бил 914 милиона молдовски леи (48 милиона долара), а броят на активния военен персонал е към 5000, като има и 6600 резервисти.
Молдова получи предложения от ЕС, Великобритания и САЩ за подпомагане на скромните й въоръжени сили, след като на 27 април президентката Санду заяви, че в продължение на 30 години въоръжените сили са били пренебрегвани и се нуждаят от коренно преустройство, припомня анализаторът Игор Боцан, директор на молдовската НПО „Асоциация за демократично участие“. Боцан предупреждава, че ако искат да гарантират суверенитета и независимостта на Молдова, властите трябва да създадат минимален капацитет за противодействие на възможно нахлуване, така че по-късно да получат помощ. В противен случай, ако Молдова бъде нападната и не окаже съпротива, ще има повторение на Кримския сценарий.
Освен това Боцан припомня, че миналата година Путин е казал пред журналисти, че при разпадането на СССР руснаците са подарили Крим на Украйна, Северен Казахстан - на казахстанците, а Приднестровието – на Молдова, и сега е дошло времето Москва да си ги поиска обратно. Причината – тези държави искат да се отдалечат от Русия, приближавайки се към ЕС и дори към НАТО.
Ситуацията се нагнетява и след изявлението от 22 април на руския генерал-майор Рустам Минекаев (зам.-командващ войските на Централния военен окръг), който се изказа за окупирането на Южна Украйна и възможността за осигуряване на излаз към Приднестровието, където рускоговорещите били преследвани.
Русия има около 2000 войници в Приднестровието, като повечето охраняват склада за муниции в Кобасна – най-големия в Източна Европа. Сепаратистите имат и собствени въоръжени сили, наброяващи между 4000 и 7500 души, но не е ясно доколко са боеспособни и екипирани.
Изданието „Политико“ коментира, че Приднестровието е опасно буре с барут, особено след изказването на Минекаев. Оттогава в столицата Тираспол бяха извършени атаки срещу правителствени сгради, а сепаратистите обявиха, че са осуетили украински удари с дронове. Анализатори смятат, че става дума за акции „под фалшив флаг“, за да бъде въвлечен районът във войната.
„Това, което започна като загриженост, бързо се превърна в паника“, обобщава Мунтяну, който сега оглавява Института за развитие и социални инициативи в Кишинев, отбелязва „Политико“. Мунтяну казва, че изявленията, идващи от руска страна, ясно показват, че Молдова е мишена и може да се подготвят планове да бъде завладяна откъм Приднестровието. Молдовското общество обаче е разделено по въпроса какво да се прави: „Украйна предупреждава, че ние сме следващите, докато нашите лидери настояват, че е най-добре да не дразним Москва като стоим далеч от войната“, допълва той.
Според редакционна статия на в. „Вашингтон пост“ са възможни два сценария: да бъде намерено оправдание за по-широки атаки срещу досега много по-малко засегнатата Западна Украйна, включително срещу близкия до Молдова пристанищен град Одеса; или да бъде оказан натиск за дестабилизиране на Молдова.
Виорел Чиботару – бивш военен министър и ветеран на Либерално-демократическата партия на Молдова, е категоричен пред „Политико“, че нахлуването в Украйна е създало неотложна необходимост въпросът с Приднестровието да бъде решен веднъж завинаги. „Това не е конфликт между нашите граждани – в Кишинев има повече руснаци отколкото в Приднестровието. Не става дума за етнически произход или религия - „разликата е, че руските войници са там открито, а техните шпиони и проксита са тук под прикритие“.
Не сме буферна зона, в сърцето на Европа сме, уточнява Чиботару. Но сега се превръщаме в Ивицата Газа. И в резултат на това младите хора губят доверие и заминават в чужбина. Над 1 милион молдовци вече имат паспорти на ЕС – висок процент при население от 2,6 милиона.
Допитване от месец март, поръчано от Кишинев, показа, че тогава около 60 на сто от молдовците са подкрепяли членство в ЕС, но три четвърти са били срещу отказ от неутралитет и присъединяване към НАТО.
Данни от априлско проучване на общественото мнение сочат, че в случай на военен конфликт една трета от молдовците ще напуснат страната, защото се страхуват. Готови да се бият редом с редовната армия са 16 процента. Това, според Игор Боцан, е немалък процент, защото означава, че ще има достатъчно хора, готови да се сражават срещу евентуална окупация. Приднестровието има 50 танка и няколко хеликоптера, изброява Боцан и казва, че опитът в Украйна свидетелства, че ако има оръжия, с които да се отбранява, Молдова може да издържи известно време, докато поиска помощ от евентуалните си партньори.
Не е изненада, че и Молдова е в енергийната хватка на Кремъл. Тя получава почти целия си газ от Газпром и вече е задлъжняла със 7,8 милиарда долара. В края на миналата година руският монополист заплаши да спре крана, ако борчовете не бъдат платени. Нещата се поуспокоиха, чак след като Кишинев склони да подпише нов договор, който го задължава да доставя газ на индустриалните комплекси на руските олигарси в Приднестровието.
По този начин Кремъл подпомага сепаратистите, обогатява елита си и поддържа влиянието си в Молдова, резюмира Игор Мунтяну.
Както обобщава пред украинската агенция УНИАН Кирил Моцпан – бивш депутат и бивш председател на молдовската комисия по национална сигурност, Молдова е бедна, живее от парите на гастарбайтерите и плаща за кубик газ 15 леи (почти 1 долар), докато в Приднестровието плащат по-малко от 1 лея, или почти нищо. А разликата се покрива от Молдова.
Моцпан обръща внимание и на мощната руска „пета колона“ в Молдова, която е твърде агресивна. 25-30 на сто са за Путин, преценява Моцпан. И допълва, че в Приднестровието за 30 години е израсло цяло поколение, възпитано да се отнася враждебно към десния бряг на Днестър, към Молдова. Възгледите им за живота са, че живеят безплатно, с руски пари, докато всъщност ние храним този район, казва Моцпан.
За съжаление има проруска преса, пропагандата се чувства съвсем свободно, казва молдовският политик. Руски генерал заяви, че в Приднестровието нарушавали правата на руските граждани, продължава Моцпан, но от 30 години Молдова няма достъп до Приднестровието.
Молдова има малко поле за маневри, смята политикът. Само да направим едно малко погрешно движение и веднага можем да очакваме реакцията на Русия. Ние сме съвсем незащитена малка държава. Без армия сме, можем да окомплектоваме най-много един полк и толкова. През 1992 г. в Молдова имаше 3 милиона население. Сега над 1 милион души са зад граница. Почти няма кой да защитава тази педя земя. Неутралитетът няма да ни защити от преки руски заплахи.
Единствената възможност за спасение за нас е Украйна да издържи и да даде отпор на Русия. Ако падне дори и част от Украйна – Николаевска област, Одеска област, за Русия няма да е проблем да постави свое марионетно правителство в Кишинев. Издържи ли Украйна, ще съществува и Молдова, прогнозира Моцпан.
Мнението на Наташа Кърт – експерт по военно дело от лондонския Кралски колеж, е, че „тъй като Приднестровието е изолирано, а Украйна е в състояние да сваля самолетите им (тези на Русия), войските в Приднестровието не могат да бъдат подсилвани и снабдявани. Затова изглежда малко вероятно там да започне офанзива. Вместо това, руснаците сеят страх“, анализира Кърт за „Политико“. Този страх обаче, може просто да тласне Молдова към Запада, по същия начин както тласна Украйна към ЕС, а Финландия и Швеция – към НАТО“.
Така че това може да се окаже още една непланирана последица от войната на Кремъл.
/ГГ/
news.modal.text
Няма данни