site.btaИндонезия и Норвегия подписват споразумение за борба с обезлесяването

Индонезия и Норвегия подписаха днес многомилионна сделка за обезлесяването, месеци след провала на подобно споразумение, подкрепено от ООН, което беше подложено на критики заради неефективността му, съобщи Франс прес.

Защитата на горите е от съществено значение за постигането на климатичните цели, но еколозите обвиняват Индонезия, на чиято територия се намира третата по големина зона тропически гори в света, че позволява на компаниите да разчистват земя за нови плантации.

Джакарта твърди, че е постигнала напредък, като през 2021 г. е намалила за пета поредна година загубата на незасегнати от човешка дейност гори.

Споразумението с Осло ще ѝ осигури "базирани на резултатите" средства за намаляване на емисиите, се казва в изявление на норвежкото министерство на климата и околната среда.

Според защитниците на околната среда споразумението е недостатъчно. Обширни пространства с тропически гори все още биват унищожавани в Индонезия, за да се разчисти място за палмови плантации, които поставят в опасност застрашени видове и прогонват коренното население от земите му.

През 2010 г. Осло и Джакарта подписаха историческо споразумение за обезлесяването, като Норвегия предложи на Индонезия 1 милиард долара, за да намали емисиите си. Но азиатската страна го анулира миналата година, заявявайки, че е получила само малка част от парите.

Според новото споразумение Норвегия ще плати първо 56 милиона долара за намаляването на обезлесяването от 2016 до 2017 година. След това тя ще плаща на Индонезия за следващите години, след като норвежката страна инспектира резултатите от борбата с обезлесяването, което означава, че може да става дума за стотици милиони долари.

Смята се, че изчезването на тропическите гори е отговорно за около 8% от годишните емисии на въглероден диоксид. Огромните гори в Индонезия продължават да се свиват, като незасегнатите от човешка дейност гори в Индонезия са се свили с 10% през последните две десетилетия.

Миналата година Джакарта подписа споразумение с повече от 100 държави за прекратяване на обезлесяването до 2030 г., в опит да забави глобалното затопляне, но по-късно постави под въпрос условията му. Според нея това не трябва да пречи на икономическото развитие.